Ах, Одесса
Плывут туманы над волной покрыты бирюзой,
Стоит у моря предо мной
Одесса, город мой.
Он с песнями встречает,
Он с песней провожает,
Одесса-мама, милый город мой.
Ах, Одесса, жемчужина у моря,
Ах, Одесса, ты знала много горя,
Ах, Одесса, любимый, милый край,
Живи, Одесса, и процветай.
Ах, Одесса, не город, а невеста,
Ах, Одесса, нет лучше в мире места,
Ах, Одесса, прекрасный, милый край,
Живи, Одесса, и процветай.
На свете есть такой народ,
Он весело живёт,
И где бы ни был тот народ,
Он песенки поёт.
Кого вы ни спросите,
Ответят одесситы:
"Такими уж нас мама родила".
В Одессе есть такой маяк,
Он светит всем всегда,
Он говорит: "Постой, моряк,
Зайди-ка ты сюда".
Здесь двери все открыты,
Бокалы всем налиты,
И девочки танцуют до утра.
Това е забавна песничка, която може да се прослуша ето тук
Ние се приземихме в Одеса на 15 февруари към 21:00 часа след два последователни полета - Варна-Истанбул и после Истанбул-Одеса. Не мога да кажа, че пътуването бе изморително. но със сигурност е некомфортно и на финала си мечтаеш за уютна стая и баня.
Ноооо ....
Посрещна ни половин вековно летище, което си изглеждаше като такова, а и сериозна и стриктна паспортна проверка. А после 10-минутен преход до центъра, при който постепенно навлизахме в блясъка и красотата на стария град. Там ни очакваше и хотела. Вековна сграда с не по-малко от 4,5 метрови тавани и зидове от 1 метър.
Пътеписът ми за Одеса я показва такава, каквато я видяхме през февруари 2016, ние - група варненци в командировка. Няколко дни преди това потърсих пътеписи, които да ми помогнат до някъде да се подготвя за това, което ще видя, но се оказа, че не е популярна тази дестинация. Сега разбирам, че най-ценното и близко до моите впечатления е може би това.
Сън спомени не прави.
Не, нищо че вече е почти полунощ - ние не можем да не се гмурнем в тази шармантна обстановка. Нямаме украински гривни, но това не е проблем. На 100-тина метра от хотела има заведение в стил английски пъб, (Guines) където има денонощен офис за обмяна на валута. Ето и няколко впечатления от нощната Одеса.
Одеса (на украински Одеса, на руски Одесса, на румънски Odesa) е черноморски град в Украйна - голямо пристанище и културен център. Населението на града наброява 999 400 души 2014 г. През 1945 г. е обявен за град-герой.
Приморский булевар
Красиво сияе в пъстри лампички
Операта - Одеський національний академічний театр опери та балету. Галерия и история - ето тук. Приятели художници ми казаха, че това е третата по красота оперна сграда в Европа, след тези в Париж и Виена.
Ето тук и през деня:
Сградата на общината
Ето тук и други интересни сгради:
Иииии .... тоалетна в кафене Fanconi
Та като стана дума за заведения, на Одеса се полага едно пълно 6 ! Изключително красиви и стилни заведения, естествено и разнообразни - доставят удоволствие и на най-капризния клиент. От тук ни приканва уютен винтидж стил, от там типичен английски пъб, италианска пицария или ултрамодерен кафе-ресторант. И никъде няма детайл, който да не е на място.
Но не само по отношение на интериор и меню ние бяхме добре посрещнати. Обслужването тук е запомнящо се и разбира се ненатрапчиво, точно по учебник. От входа те поздравяват и моментално настаняват с дискретна усмивка. Връхните дрехите се взимат и поставят на гардероб или закачалка и ако си метнеш якето на стола, веднага ще се появи някой да ти го задърпа. Естествено не за да си го вземе. Просто тук се държи на тази подробност от етикета.
Първоначално поехме по улица Дерибасовска - една от централните улици на Одеса, която се явява и една от основните забележителности. Основно за магазини и заведения.
После попаднахме в Одесская ярмарка - нещо подобно на немски коледен базар - сувенири, глинтвайн и хапване на крак.
Духът на св.Валентин още се усеща. И как не - днес е 15 февруари. Хората още не са изтрезнели ... от нещо опияняващо ...
Точно срещу входа на Одесская Ярмарка е заведение Компот. Както и указателна табела за някои американски щати.
Особено внимание отделям на бирата, която тук изобилства, особено свежата, дори и домашна.
Заради това Жигули получих строго мъмрене в един супермаркет. Снимането било забранено. Къде го пише ?
Домашно приготвено пиво най-различни видове в бир-бар Тексас на Одеская Ярмарка. Цената за 0,5 мл е 50 гривни - малко повече от 3 лв. Интересно, но тук мерките се различават от нашите. Украинските 0,3 мл бира се равняват на българските 0,5 мл.
Още по-сериозно отношение към бирата откриваме в "Пивная лака". Более 150 сортов ...
И продължавам с прозаичната тема за храненето в Одеса. Както вече споменах, изключително лошо впечатление прави храненето с връхна дреха, да не говорим колко е неудобно. Основен и присъстващ на всяка трапеза е ордьовърът от рибен пастет и 2-3 вида хляб.
Друга изненада е компотът - да, нашият компот, който бабите варят в буркани е типична напитка и за украинците. Във всяко заведение се предлага компот, така както при нас Кола или т.нар. натурален сок (доколко е натурален не се знае)
Десерт, разбира се - панакота със сладко от боровинки
Ето тук вече включвам и тежката артилерия - верига Пицарии Олио, където попаднал в Италия през 40-те години на миналия век, за 6 лв пиеш бира с пица.
Но не всички забележителности на Одеса са кръчми. Всъщност истинските забележителности са отвсякъде заобиколени от заведения, че често се обърквах. Не така обаче е ситуацията с дванадесетия стол. Закачливо намигване към търсещите съкровища и естествено романът на Иля Илф - Дванадесетте стола.
Тук вече продължаваме със зрителните закачки, които ни показват, че не винаги истината е в ъгъла, под който гледа окото. Ето и къщата с една стена, която за жалост трудно може да се види в качеството на моята фотография, затова съм се постарала да добавя линк.
И стигаме до Дюка, както му казват одесците и вече споменах по-горе. Статуята на Французинът Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо - управител на Одеса през 1803–1814.
Но ако някоя запленена туристка като мен застане пред него и започне ентусиазирано да снима с фотоапарата, то веднага ще се появи някой местен гражданин, който разпалено да пита: "Вам нравиться нашего Дюка? Нравиться ? А?" И аз нали съм си културна отговарям - "Нравиться" и тогава всъщност излиза наяве ключът от палатката:
"Посмотри на Дюка со второго люка и увидишъ що он держит в левая рука"
«Улыбаясь Дюку, по бульвару хожу; со второго люка на него не гляжу…»
Следвайки семантиката на формите, продължавам с фара - Воронцовский маяк
Мы уплывали и возвращались,
Парней одесских знают все моря,
Но никогда мы так не волновались,
Когда родной мы видели маяк.
Висок 26 метра, построен през 1950-1953 година на мястото на фара, който е взривен от отбраната на Одеса на 15.09.1941, за да не помага на нацистката артилерия.
Екатерина Велика
И разбира се - музеят на восъчните фигури. Намира се в мазето на една кооперация. Някой се е постарал в пространство, обичайно за голям апартамент, без много фантазия да подреди не много сполучливи восъчни фигури, както и макети на някои известни одески сгради.
Около 7 минути - една цигара време отделихме и на лунапарка. За хората със силен вестибуларен апарат 3 завъртания на виенското колело, а за останалите - блеене по пъстроцветните и блестящи забавления.
В заключение:
1. Уют
~ 0,33 лв.)
Ще се върна, Одеса , обещавам !
