Коледни почивни дни превзеха ежедневието ни - и какво по-подходящо време от това да се заровим в топлите летни спомени с чаша вино на една ръка разстояние.
Това лято прахосахме лятната си отпуска на о-в Тасос. Прахосване не е най-точната дума, но една седмица се изниза толкова бързо и неусетно трябваше да кажем "До скоро виждане" на Острова. Но душите ни останаха пълни с красота и безвремие.
Мястото го открихме случайно в гугълмапс след истерично търсене в първите седмици на януари 2017. От старото и обичано хотелче не ни потвърдиха резервацията за 6 студия и нашите усилия се насочиха към търсене на нов хазяин. Естествено чак когато кръстосвахме волно острова разбрахме, че технически проблем е бил причината да не отидем пак при Йоргос във Вурвуру - зимните месеци той бил със съпругата си в Москва и 9 месеца живял с усещането, че ни е потвърдил резервацията. И ни очакваше човекът ... Съвременните технологии понякога играят лоши шегички за някого, но не и за нас - иначе как щяхме да се насладим на тази красота !
Избрахме о-в Тасос и в продължение на няколко дни трескаво търсихме място с всички възможни методи - форуми, туристически сайтове, впечатления и контакти от приятели. Но надеждата бавно гаснеше - или всичко бе заето или не бе подходящо за нашата компания. А изискванията ни са впечатлителни - плажът да е пред хотела и да е с пясък, да можем да седим до късно необезпокояваНИ и необезпокояваЩИ в градината, да няма таралежи в морето, да НЯМА шумни заведения наблизо, но да ИМА заведения и магазини наблизо, да има добър интернет, защото някои работят все пак и прочие, но естествено всичко това да може да посрещне компания от поне 6 семейства.
Та открихме го мястото - Вила Морфеас . Как стана това - още е чудо за всички - защото накрая в отчаянието си започнах да изследвам брега на Тасос в гугълмапс и хотел по хотел проверявах и разглеждах. Неизброими са запитванията ми и отговорите - "съжалявам, но е заето за периода". Само от Вила Морфеас получих резервация, която беше подредена и структурирана като военна доктрина. Но по военната тема ще се развихря в последствие. Мястото ни впечатли силно, а цената бе силно стимулираща. Преведохме капарото някъде по Великден и до последно се притеснявах да не се окаже поредната измама. Но не! Съдбата ни направи чуден подарък.
Както винаги - първа нощувка в събота - 02 септември в Димитровград, за да можем ние - варненската група да разделим дългия път. На 03/09 рано сутринта поехме на юг и към обяд наближихме границата. Но - километри задръстване, чакане и жега възпрепятстваха навременното ни явяване на ферибота съгласно уговорката - 13:00 часа. Седяхме си на Маказа и слушахме по телефона възторжените възгласи на настаняващите се приятели от София и Сандански. И така 4 часа и половина. Привечер и ние акустирахме измъчени и уморени, но ей тази гледка ни оправи настроението:
Вилата е със собствен плаж и предлага всички възможни гъдели за душата и тялото. Тя олицетворяваше романтичната ни представа за изкарване на нашата приятна компания на фона на гора и море. Самото настаняване обаче не стана никак лесно - Ник, хазяинът държеше да му се обадим по телефона, когато фериботът ни остави на брега, но аз съвсем неблагоразумно пренебрегнах това изискване, тъй като вече ми беше писнало от път, пътуване, телефони, граници, жега. И там ми беше грешката - няма ключ, няма студио, няма баня - докато не дойде Ник, а той живее и работи в Лименас, на 8 километра на изток. Всички доволно настанени ни гледаха и се подсмихваха загадъчно, ние седим като в необрано лозе и се споглеждаме - какво пък толкоз е станало ! Ник се спусна яростно и бързо с една моторетка, строи ни с куфарите на плаца като на военно обучение и започна инструктаж. На всяка точка от неговия ред очакваше да кимаме с потвърждение. "Yes, Sir". Едвам сдържах смеха си, а и останалата част от компанията се беше наредила като на театър и очакваше може би някой от нас да козирува или да падне за 100 лицеви. Естествено инструктажа си беше абсолютно запознаване с правилата в хотела и съвсем в наша полза - но видът на Ник - нещо като полковник, но млад, от спец частите, но и с респектиращо големи мускули - придаваше силна доза военна дисциплина. Несъвместима с усещането ми за почивка. Няколко часа живях с усещането, че от това място ще се измъкнем само с по една раница и автомат, пълзейки в гръцкия прахоляк и тихо в нощта ще трябва да доплуваме до брега.
Но само няколко часа. До сутринта. Когато слънцето започна да ни кани приветливо да се отдадем на курортни извращения като пържене на плажа, замайване с джинфис или мохито и изморителни плавания в гръцкото море.
Точно по кафено време в бързо отстъпващата утринна хладина се появи и главнокомандващият рота "Пъстра Пеперуда" Ник с карта, на която обозначи местата, които е добре да посетим, както и такива, които не е желателно да навестяваме. После се оказа, че това е единствено в интерес на нашата приятна почивка и хубави впечатления, разбира се. Хазяинът ни всъщност се оказа много приятен и забавен човек ,в истинския смисъл на думата, който съвместява на острова няколко длъжности - Ръководител службата за бедствия и аварии на острова, обучител за работа с каменно-кариерна тежкотоварна техника на световноизвестната мраморна кариера, собственик на хотела и цех за напитки, както и лют фен на високите скорости и авто-тунинга. Та разчерта Ник острова на две стратегически области - източна и западна - като ни инструктира, че целите ни (плажове) на изток са скалисти и каменисти, а на запад - полегати и пясъчни. Означи други обекти от важно значение като селища и заведения, до които е желателно да осъществим посещение, както и посочи тези, които са доста известни, но няма нужда да губим ценно тактическо време в проучването им.
И ни остави следващата седмица да изследваме териториалната, туристическа и кулинарна цялост на острова.
И започнаха нашите завоевания първо на изток:
Манастирът Св. Архангел Михаил, извисен в южните скали на острова.
Павославен женски манастир - подчинен на атонския манастир Филотей. Той е най-големият на острова и основен пункт на религиозния туризъм. Построен е на върха на 250 m висока скала.
Според легендата е основан от монаха Лука, който живял в усамотение в пещера над морето. Веднъж му се присънил архангел, който наредил да бъде построен манастир. Архангелът ударил скалата и оттам потекла светена вода – аязмо. Според историята това е един от малкото запазени манастири, основан през XII век и построен от атонските монаси. От 1974 г. манастирът става женски и е обновен.
Манастирът съхранява свята реликва – част от пирона от кръста на разпятието на Христос, с който е била прикована дясната му ръка
Гръцки деликатеси и не съвсем лек обяд в таверна Фарос. Какво ли утежни обстановката, се питате вие ? - Ето какво - калмари пане, пържени тиквички в орехово-чеснова разядка, дзадзики, бял и пухкав хляб, узо, леденостудена бира и безкраен морски хоризонт. Замаяни като пеперуди ние от рота "Пъстра Пеперуда" се завърнахме във вилата поплажувахме и подхванахме подготовката на тежките вечерни ритуали - ракии, салати, барбекю, и достатъчно количество бира и лед в хладилника. И те така всеки ден !
Potamia - етнографско селце на стратегическо разстояние от морето и сгушена в гората. Тук се намира и известният Златен плаж, който не пожелахме да разгледаме заради огромното стълпотворение, което бушуваше там. Вече претърпяхме огромното разочарование от Парадайс бийч, за което трябва да отделя няколко реда в доказателство на това, че ВИНАГИ е препоръчително да се вслушваме в съветите на местните хора, вместо в тези от туристическите справочници. А нашият главнокомандващ Ник недвусмислено посочи като не особено привлекателни известните места от Тасос, които изобилстват по селфи-снимките във ФБ. Но ние все пак решихме да дадем шанс на плажа Парадайс да ни спечели и да опровергае втълпеното ни мнение от Ник. Първо установихме, че трябва да спуснем колата по отбивка - стръмен, тесен, пясъчен и прашен път с разминаване с коли и пешеходци на кота нула. Отказахме се, защото обстановката предполагаше към изтърпяване и на връщане обратно поради липса на свободни паркинг места. Тук не осъзнавахме още грешката си. В засада изчакахме в гората край главния път да се освободи място от някой изнурен от жегата турист, който влачи поне две ревящи деца и мърмореща съпруга с палава капела. Завзехме една хубаво напечена нишичка между две румънски МПС-та, нарамихме чанти и разнообразни плажни аксесоари и започнахме спускане. За съжаление не взехме най-необходимото - противопрахови маски и очила, защото всяко едно разминаване с кола ни костваше спиране и инстинктивно търсене по джобовете на компас. Пушилката правеше невъзможно ориентирането дори по астрономическите тела, тъй като заслепяваше и слънцето. На всеки завой се молехме да зърнем така жадувания плаж, който запалените туристи обожават да украсяват със райски хвалебствия. (Парадайс в превод е рай). Но завоите нямаха край и нещо вътре в нас започна да заражда тактически план и търсене в насока как да се преодолее връщането обратно, защото такова се очертаваше и то нелеко - първо, ще е стръмно изкачване, второ - след плаж всичко е трудно, дори сядането в горещата кола, но най-трудно е да изкачваш планина в жега и прахоляк, натоварен с багаж и след няколко бири време. Но не бяхме единствените. Бяхме едни от многото. Колко мъка има по тоя свят, Боже, колко мазохисти ! Защото като стигнахме плажа - установихме, че ще е непосилно за нас. Гледката граничеше с апокалипсис - безброй нагъчкани чадъри и шезлонзи, натъпкани с хора, бебета, кучета и всичко това на фона на яко дънеща музика от плажния бар, която дори не успявах да дочуя от глъчката. Чудесно място да усетиш нечия чужда ръка възнак бедрата си, да се слееш с природата докато зариваш пишуто от съседското кученце и да помолиш вятъра да не ти поднася в лицето пясъка от веселите игри на малките деца наоколо. Не ни остана нищо друго, освен да отмием в морето този ужас - дълго и продължително скачахме във вълните и набирахме смелост за връщане обратно.
И своеволията в туристическата програма приключиха! Последваха дни в разходки по обекти само обозначени на картата за вътрешно ползване от посетители на Вила Морфеас.
Panagia - тук всичко е романтика. Две вечерни разходки ни предоставиха усещането за безвремие. Много красота и дух има тук и това доволно нахрани душиците ни, зажаднели за мечти и отминало детство.
Сладко от смокини - маминка го правеше невероятно. Или ми се е струвало такова, защото го криеше в един буркан и много рядко можех да му се насладя - само като посрещаше приятелки на кафе и сладко с чаша вода.
Смокинята още си расте в двора, но маминка вече от години я няма. За няколко минутки бях пак с нея.
Панагия. Това е едно от най-важните и богати села на острова. Застроено е преди почти от 300 г., но през Византийската епоха имало колония, която се наричала „Анастасион“.
Не знаем кога е придобило днешното си наименование. Малко след революцията през 1821, станало и столица на острова. Местоположението, където се намира, една долина по страните на планина, го прави да не се вижда от далечина от морето. Къщите имат покрити балкони, покриви от плочи аспид и във вътрешната им част има дървена облицовка. Църквата на селото е голяма, и има вградени древни камъни.
Изгрев на плажа на Вила Морфеас
И пак Панагия
Западните брегове - златни пясъци и безлюдни плажове - Рай !
Тук на много места дават моторетки под наем и всеки срещу 10-20 евро на ден може да си подари екстремална разходка с каска на две колела. За някои е екстремална, за други е неприятна, но за мен и Весо е ... задължително. Не може моторист изминал десетки хиляди километри да не се пробва с едно миксерче. А аз обичам да вдишвам аромата на природата и да срещам вятъра. Така сме ние - лудост ни дай.
Е, не му беше лесно на това 125 кубиковото моторче да ни изкачва по стръмните планински пътчета, ама и то герой излезе!
Sotiros - едно от селата от вътрешността на острова с гледка към морето. Тесни и стръмни улички разкриват романтични гледки и поглед към забравени във времето къщички. Прекрасно място за разкош с малка чашка гръцко кафе на върха на острова.
Сотирос и Мегалос Принос са амфитеатрални селца в планината, които не трябва да се подминават. Особено от туристи, търсещи наслада в изживяването на гледката, музиката на природата и аромата на узо и риба.
И кратка разходка в Лименария. Типичното гръцко туристическо селище - малко, кокетно, много таверни, кафенета и цветен пазар за сувенири.
Мохито от високо - пак Панагия. Културата на съвременния турист изисква тагване във ФБ. Как
Вечер на плажа - на хоризонта блести Лименас.
Старото пристанище на Лименас:
И разкоша на един залез, позлатил очарованието на морето и яхтите.
Стратегически Тасос предлага огромни възможности за "избухване" на сетивата за отлична почивка и дезертиране от града, бетона и стърчащите блокове. Не можах да опиша и запазя всички териториални действия и съпътстващите отношения, тъй като бях тактически заета с изследване и анализиране на полевите действия и невероятното усещане за релакс и уют, което създават те ! Няма как, и тука ще се връщаме.
