Преди седем години ходихме на лятна екскурзия до Истанбул, като посетихме за кратко и Одрин, но за съжаление точно по обедно време. Жегите бяха убийствени и ние прекарахме почти два часа под сенките на кафе Антик, докато чакахме отпътуването.
Рано сутринта, почти по изгрев слънце, на Еньовден (24 юни 2017) поехме целенасочено към Одрин с цел кулинарно-културен уикенд. Точно в 12:00 бяхме пред хотел Margi Otel.
Въпреки, че по правило настаняването започва чак след 14:00 часа, ние бяхме много добре посрещнати от дружелюбен и учтив персонал. С хиляди извинения, че стаите ще са готови след 15 минути, домакините ни подканиха да се насладим на хладината и уюта (лукса) на фоайето.
Обедното време напомняше, че трябва да дадем всичко от себе си, за да се разположим по-бързо около някоя софра, затова ни трябваха не повече от 10 минути да метнем багажите и да се освежим. Дадоха ни туристически карти и брошури с интересна информация.
Някъде прочетох, че "повечето наши сънародници посещават близкия до страната ни турски град основно заради шопинга – така модерна в последните години дума в българския език. Обикновено освен прах за пране от там се купува омекотител, тоалетна хартия, баклава, локум и кори за баница от складовете; както и дрехи от аутлетите"
И ние трябва да отдадем внимание на местните забележителности, но ще се насочим в тази посока, сформирана на база културна информацията от брошурите:
1/ Град на три националности - българи, гърци, турци. Географско разстояние до гръцката граница - 8 км, до българската - 20 км.
1/ Дългият каменен мост на река Марица
2/ Музеят на здравето
3/ Джамията Селимие
4/ Много исторически и архитектурни обекти около центъра на града
5/ Сладкиши от бадемово брашно, тава джигер, сушени чушки, таратор, саламурено сирене
6/ Плодови сапуни
7/ Ръчно везани хавлии и покривки
Не ни остана нищо друго, освен да започваме обиколката.
Одрин, древният Адрианопол, днешният Едирне, град на три реки, извиращи от България (Марица, Тунджа, Арда) и за кратко столица на Османската империя (1369-1453).
Ориенталското бързане и лутане в този град е толкова типично, но и в същото време попадаме сред източно спокойствие - множество фонтани, красиви градини и паркове.
Наричат Одрин “Градът на мостовете”, "Градът на фонтаните", "Град на плодовите сапуни", "Университетски град"...
Нека да видим все пак за какво иде реч:
Известната уличка с ресторанти и кафенета открихме без затруднения, въпреки, че се ремонтираха главни пътни артерии и движението бе пренасочено. Прекосихме Тунджа и после Марица по красивите каменни мостове в посока квартал Karaagac. Настанихме се на сянка, веднага ни донесоха леденостудена вода и панерче с бял мек хляб с хрупкава коричка, салатка и традиционните сушени чушки. Напоръчвахме тава джигер, пиде, кюфте и други вкусотии и останахме много доволни.
Накрая сръбнахме и по един шекер чай на рахат, наслаждавайки се на спокойните води на река Марица.
Ето къде се приготвя типичния турски чай:
След обяда установихме, че жегата е убийствена, но въпреки това решихме да разгледаме и Музея на здравето. Намира се в западната част на града и пак го открихме благодраение на GPSа. Срещу 5 TL на човек (около 2,50 лв.) ни допуснаха в красивите градини на комплекса, строен преди повече от 500 години. Основан е по заръка на султан Беязид II и съдържа болница, медицинско училище, джамия и трапезария за бедни хора. Сегашната музейна част пресъздава комплекса така, както историците си представляват, че е съществувал в древността. Представени са фрагменти от учебниците на Авицена. Виждаме, че специалности като офталмология, гинекология, онкология, хирургия и ваксиниране съществуват от векове. За успешно оздравяване са прилагали музиколечение на фона на красиво ромолящ фонтан.
Не разбирам нито от архитектура, нито от медицина, но тук се впечатлих и от двете. Ето малко снимки:
Горещия следобед взе да ни примамва към някое разхлаждащо местенце. Ние избрахме сянката на кафене Антик в центъра.
Страхотна леденостудена лимонада с мента !
И някъде към 15 часа установихме, че разходки при тези температури не са особено здравословни и решихме да се завърнем към стаите за следобедна дрямка. Но как може да построят мол точно до хотела ?! Нямат милост одринците ! И така се получи, че дамската част на компанията рязко зави към мола, а мъжката - към сладки сънища.
По икиндия - на 24 юни тя е около 20:00 часа вече се наслаждаваме на вечерната прохлада. Паркирахме близо до Селимие джамия и се гмурнахме сред пъстротата на капалъчаршията в близост.
В момента, в който се изправихме пред самата джамия, останахме без думи ! Наистина е величествена и красива ! Няма как да опиша как се чувстват малки и не съвсем малки човечета като нас, оглеждайки нещо, което окото трудно достига.
Минаретата на Селимие са най-високите в цяла Турция – 72 метра. Виждат се дори от България. Интересен факт е, че в строежа не е вложена арматура по простата причина, че тогава е била непозната. Въпреки това джамията е издържала 71 земетресения над 7-ма степен по Рихтер, но досега не е мръднала.
Малко преди 9 часа паркът и заведенията наоколо започнаха да се пълнят с народ. Семействата се събираха, постилаха покривки, нареждаха софрички, шумно разговаряха, оживление голямо обзе въздуха наоколо. Изведнъж хората се смълчаха, светлинки бавно се плъзнаха и украсиха джамията, а един глас, като че струящ от космоса запя и ... ток премина по телата ни.
Рамазан Байрям е утре! Празникът, по-известен като Шекер Байрам заради многото сладки неща, които се ядат, се празнува след 30-дневен пост по време на свещения месец Рамазан.
И ние в тоз момент установихме, че сме толкова гладни, а няма къде да седнем да вечеряме. Около нас всички маси се огъваха от ориенталски деликатеси, а около тях шумоляха щастливи хора. Не ни остана нищо друго, освен да преглътнем и да се разходим из централните пешеходни улички.
Нощта напредваше, тъмнината се опитваше да ни обладае, но неуспешно, защото хиляди светлинки помагаха на красивото ни усещане за ориента. Приятна хладина ни закачливо ни гъделичкаше. Продавачите на риба и плодове прибираха каручките си и се надвикваха в опит да продадат последната стока за деня. Фонтаните - превърнати в пъстроцветни светлинни театри сбираха нощни зрители на своите спектакли. Изведнъж - някъде към 10 часа заведенията се опразниха и дойде нашия ред за вечеря.
Ето това е магазин за традиционни одрински специалитети - сушени люти чушки, сирене, подправки и много други.
Късно през нощта се прибрахме в хотела, за да починем и да подредим в главите си пъзелът, наречен Одринска разходка.
Неделната сутрин ни посрещна жарка и задушна. Но пък закуската в хотела нямаше как да пропуснем - 5 вида бели сирена, 3 вида кашкавал, 6 вида маслини, сусамени гевречета и симитчета, много плодове - пресни и сушени, наред с обичайните колбаси, яйца, конфитюрчета. Как да не ти започне щастливо денят !
Неделя е ден за църква. Не че ние не можем да изкараме седмица без неделната литургия, но все пак тук има две български църкви, които трябва да се отбележат.
"Св. Георги" - намира се в настоящата циганската махала на Одрин, а преди българска, но за съжаление нямаше кой да ни отключи храма. Основите на храма са положени на 23 април 1880 година и е изграден още същата година. Построен е със съдействието на тогавашния областен управител на Одрин Рауф паша и с разрешението на султан Абдул Хамид II. Църквата е изградена на площ от 320 m² в стил, характерен за българското късно Възраждане.
"Св.св. Константин и Елена" - райско местенце, което трудно може да открие човек, ако следва туристическите табели. Но пък някакси интуитивно нашият водач я откри - в махалата „Абдурахман“. Красива градина, реставрирани зидове, нов олтар.
Изследване на архитект Николай Тулешков показва, че църквата е построена от българи, преселили се от Тракия и Западна Македония в село Булгаркьой, Кешанско в Беломорска Тракия, днес в Турция. Главен майстор е бил Константин Казака.
Църквата е изцяло реставрирана в 2008 г. със средства на българската държава, на общини и фондации от България и много дарения от обикновени българи.
През 2010 г. в двора на църквата е открит паметник на екзарх Антим I.
Между три държави, три езика, три традиции, Одрин съществува от векове и показва как трябва да се живее в толеранс.
Казват, че градът е на второ място в света по концентрация на археологически паметници и забележителности след Флоренция. Наистина бе невъзможно да разгледаме всичко за толкова кратък период и затова си оставяме за следващия път.
