Нездравословно ли е тренирането на водна топка във Варна?

Нещо старо, но напомнящо, че нищо не се променя тук, само времето.
===
Неделя, 13 Октомври 2013 

Студено зимно ветровито-варненско утро. Десетина деца висят на оградата на басейна и гледат през решетките заспалите сини води. Едно хлапе е станало в 5 часа и е пропътувало 20 км, за да дойде на тренировка. Подсмърчат и се опитват да разберат що е това устна заповед и защо им звучи доста неприятно. За пореден път словосъчетанието устна заповед им забранява да скочат във водата и да направят един горещ мач. 

Децата са медалисти от миналогодишния шампионат, но са наказани от чиновниците, защото предпочетоха да останат верни приятели на треньора си и защото пожелаха да бъдат тренирани от единствения треньор голмайстор на световно първенство по водна топка, участник в олимпиада, световни, европейски и балкански първенства, тренирал национален отбор, с безспорни треньорски качества, оценени и в чужбина. 

Като родител на двама сина съм свидетел как група варненци повече от година се опитват да убедят Общинската администрация в реалното съществуване на 50 деца и тяхното желание да спортуват водна топка, както и в безспорното, фактическо и юридическо съществуване на спортния клуб СКВТ ТИЧА в правния и спортен мир от 2012 година. 

Общинските чиновници от своя страна повече от година отказват внасянето за гласуване от Общински съвет Варна на документите на клуба за ползване на базата на ПК Приморски. 

Понастоящем САМО ЗА ТЕЗИ ДЕЦА осигуряването на тренировка на басейните в ПК Приморски е съпроводено от бягане (свободен стил) на треньори и родители между чиновническите стаи, заплащане на суми БЕЗ ОСНОВАНИЕ ( отказан е договор и график ), изненадващо и в засада изискване на допълнителни такси от дечицата по УСТНИ ЗАПОВЕДИ от ръководството на ОП Спортни имоти (За захранване на общинската хазна, разбира се, за какво друго?!? ), от време на време забрани ТОЧНО ТЕЗИ деца да влизат в басейна, въпреки че място има. За всички други клубове басейнът е БЕЗПЛАТЕН, защото се очаква обществото да се доближи до спорта, да живее със спорта ! Клубът е поставен в неравноправно положение въпреки, че това е единственият клуб по водна топка във Варна, даващ възможност да спортуват и да се състезават и деца и възрастни с увреждания. 

До какви увреждания всъщност може да доведе спорта и водната топка в частност: 

Абсолютна истина е, че Община Варна е създала демократична и стимулираща развитието на спорта уредба с безвъзмездно предоставяне на спортната база за ползване от спортните клубове. Изявеното желание от страна на нови клубове да тренират безвъзмездно се оказа сериозна опасност и бе причина да се свика съвещание на 08.10.2013, на което експертите категорично се произнесоха, че се налага смяна на нормативната уредба. Веднага са оповестени и новите критерии за ползване на общинската спортна база: 

1. Точки, набрани от участието в състезания 

2. Минимум четири години членство в съответната федерация 

3. Изградена възрастова пирамида 

4. Брой ученици в спортно училище 

всичко след точка 1 няма връзка с високото спортно майсторство, но предполагаме, че цели оптимизиране някакво. Не откриваме критерий за компетентността, квалификациите, постигнатите успехи на треньорския екип. Но това не ни учудва, тъй като варненци въобще не отделят значение на този елемент. 50% от треньорите по водна топка на Варна, завършили висше образование и придобили квалификации работят с децата на СКВТ Тича. Останалите са разпределени между другите 5 клуба. 

Ръководството на спорта в Община Варна предполага, че засиленият интерес към водната топка е нездрав и е свързан с про-криминални опити на децата и техните родители да източват скъпоценния финансов ресурс кумулиран от данъците на гражданите. Будната съвест и принадлежност не им позволява да признаят новите клубове и им дава силата за самоотвержена съпротива и отпор. 

Една група граждани, съвместно с чиновниците от Община Варна считат, че водна топка трябва да се играе само с цел "високо спортно майсторство" и затова басейнът трябва да бъде безвъзмездно предоставен на тяхно разположение, където да могат да се отдадат на спорта, необезпокоявани от други граждани. И тъй като от тях се очаква графикът на басейна да бъде запълнен на 100%, след приключване на изморителните тренировки, спортистите ще се отдадат на отглеждане на водни лилии и атрактивни състезания с хартиени лодки за затвърждаване на майсторството. 

За друга част от гражданите на Варна се предоставя уникалният шанс да се забавляват със спорта водна топка чрез Общинско Предприятие "Спорт за всички". Чиновниците може би са предвидили удивителни и екзотични места за това - например плажната ивица, паркове, гори и поляни, може дори и надуваеми басейни, за да се придаде известна мокрота на спорта водна топка? В активите на ОП "Спорт за всички" не е включен нито един басейн и заради това забавлението е гарантирано ! 

Съществува и трета група граждани, които упорито и опълченски желаят да спортуват водна топка, да участват в състезания и да постигат резултати. За тях Община Варна предоставя гратисен период от 4 години, в който те ще могат спокойно и продължително да обмислят дали наистина толкова много им се спортува. Ако след изтичане на този срок, все още се забелязват наченки на упоритост, ще се направи опит за актуализация на нормативната уредба. 

Така например НАП може да престане да регистрира нови фирми на търговци, защото няма капацитет да извършва толкова много проверки и ревизии, а същевременно тези нови търговски фирми ще пречат на вече съществуващите и дори ще им откраднат клиентите ! Чудя се защо още не се е случило това ? 

А тази платформа може да се приложи успешно и в здравеопазването. Ще се прекрати обучението по медицина, защото множество лекари само си пречат и пациентите само си ходят от лекар на лекар. По-малко лекари, по-малко оздравели пациенти, по-малко пенсионери. Ето така се прави държавен бюджет ! Защо ли не организират варненските спортни експерти обучения на тема разрешаване на бюджетния дефицит и продоволствената криза?!? 

От всичко казано до тук се налагат следните изводи: 

1. Тренировките на част от желаещите да тренират водна топка често са свързани с вдигане на адреналина и кръвното им, така и на обкръжението им; 

2. Ако не се вдигне адреналина и кръвното е възможно спортистът да настине, докато чака пред басейна да се изясни дали има или няма право да влиза в басейна за водна топка. 

3. Ограничаването на достъпа до спортната база ще способства изгубването на спортни навици. 

Не можем да сме сигурни, че водната топка във Варна е здравословна. 

Невероятното ни пътешествие в Полша и една приказна сватба

Любовта е по-силна от всичко.

Нашето романтично пътешествие започна със сутрешен директен полет Варна-Берлин на 18 юли 2018. После младоженците ни бяха организирали автобусен трансфер до Кошчан - полското градче, където живеят и творят. Той е скулптор - художник, а тя - кулинар с европейски сертификати в тялото на красив модел. Крехката младоженка управлява хотел от бизнес тип в Кошчан - Новополска, а ателието на младоженеца е в приземния етаж. Дизайнът е по тяхна идея и изпълнение - довършен след като специализирана агенция не успяла да постигне очаквания ефект. Посрещна ни топъл и красиво поднесен обяд, който започна с традиционната за поляците супа.

След дългия път и следобедна почивка в хотела, продължижме с традиционна вечер в дома на булката. Всеки новопристигнал гост трябва да счупи порцеланови съдове, а кандидат-младоженецът чисти с метличката, грижи се за уюта на гостите и прави добро впечатление на сватовете, тъста и тъщата.

Традиционното за този край мезе е кисели краставички и пръжки с мас в порцеланови гърненца. Дълги тостове с многобройни малки шотове полска водка гарнираха мероприятието. Домакините се бяха постарали нищо да не ни липсва. Дворът бе пълен с гости, които се редяха около масите с разнообразни напитки и деликатеси. 

На другата сутрин бе Голямото Събитие. Ние имахме малко време за разходка в Кошчан, защото тържеството в църквата трябваше да започне в 16:00 часа. Уют и спокойствие се усеща, но надявам се не само привидно. Районът представлява мрежа от населени места и индустриални и търговски центрове. Почти е неуловима границата между тях - докато пътят пресича някоя стара и автентична градска част, след няколко минути вече се движим между фабрики и после неусетно потъваме в красив парк, катедрала и уличка с пекарни. 

Ето, че настъпи часът ! Църквата в Smigiel ни очакваше тържествено притихнала. Младоженецът бе нетърпеливо щастлив. Гостите тихо заеха местата си. И изведнъж прозвучаха божествените акорди на Аве Мария. Всички се обърнахме назад към портала. Бащата на булката бавно я водеше към олтара, където да я предаде в ръцете на мъжът, който от днес нататък ще се грижи за нея, ще я люби и води напред.

За българските гости имаше предвиден преводач, който да ни запознае с католическата сватбена литургия.

После тържеството продължи към 17:00 часа в бална зала Тоскана. (Hotel Toscania 64-140 Włoszakowice, Полша) Гостите се наредиха в кръг около дансинга с чаша шампанско в ръка, а младоженците получиха поздравления от всеки един от тях.

И започна около 12 часов празничен маратон.

Около 100-120 госта имаха на разположение весели домакини - младоженци и техните близки - огромен дансинг и неспирно редящи се по масите блюда. 

Неусетно мина вечерта. 

След няколко часа срещнахме една притихнала, замечтана и влюбена утрин. Насладихме се на гостоприемството на младоженците още един ден, разходихме се из малкия и спретнат Кошчан, напазарувахме си някои неща за подаръци за близките. Магнитчета само никъде не видяхме, но всичко остана в сърцето.

След още една нощувка след сватбата поехме, но не обратно към Родината, а напред - към други набелязани забележителности на Полша.

Влакчето ни понесе към Познан, където се разположихме в апартаменти в красива кооперация в сърцето на града.

Art Apartments Poznan

Градът ни впечатли с немската внушителна готическа и барокова архитектура - грижливо запазена. Поглед към Стари Ринек:

Чешмата Бамберка

Фонтана Prozerpiny

Характерните за Познан рисувани къщи

Часовниковата кула на Стари ринек - Ратуш (Ratuzh), която заедно със градата на кметството е историческа забележителност. Сградата е служила като седалище на местната власт до 1939 г., а сега е музей. Кметството е построено първоначално в края на 13 век след основаването на средновековния град през 1253 г . сега е възстановена приблизително в съвременната си форма. Горе над часовника има вратички, които се отварят точно в 12:00 часа по обяд и се появяват две козленца - една от основните туристически атракции на града.

Ето тук има видео за любопитните:

https://www.youtube.com/watch?v=ZjDFhOWc4qQ

Църквата "Св. Станислав"(наричана Фара) е един от най-изявените примери за барокова архитектура в Полша. Тя е построена от йезуитите. Много туристи я посещават и заради звука на нейните органи, построени в края на XIX в. от най-известния майстор на органи по това време - немецът Фридрих Ладегаст;

Пешеходната ни обиколка продължи към остров Трумски - разположен между два ръкава на река Варта. Известен е с най-старата катедрала в Полша - Св. Петър и Павел. Първоначалното място на възникване на Познан. Тук през 966 г. поляците за пръв път приемат християнството и основават своята първа църква - запазената и до днес Познанска катедрала ("Св. Петър и Павел"). Посреща ни 3Д карта на местността и статуята на Папа Йоан Павел Втори непосредствено пред катедралата.

След дългия и горещ ден се прибрахме в хладните студиа и си оформихме приятна вечеря с водка, салатка и полски колбаси. На сутринта, преди да поемем към Варшава, беше задължително да погледнем и императорския замък (Замек), парка и красивите сгради около него. Пред нас се издигна строга нео-романска бяла сграда, която е служила за правителствени нужди на Германия (до 1918 г. и по време на Втората световна война) и Полша.

От балкончето в ляво Хитлер е държал реч.

В горещия превалящ ден ние вече сме във влака - прекосяваме Полша от Запад на Изток, по релацията Познан - Варшава, и пред нас се разкриват такива подобни пейзажи:

Ето ни и във Варшава - слизаме от влака и пред нас Хард Рок Кафе. Няма да се скучае тук !

Настаняването ни се оказа с фантастично местоположение. Отделни студия на стратегическа височина, с панорамна гледка в 25-етажните блокове до бившия Партиен дом (сега Младежки дом) Снимката е правена от терасата:

Полюбувахме се на вечерна разходка в центъра на Варшава:

Но на другата сутрин не пропуснахме и сутрешно кафе със закуска в Хард Рок Кафето:

Ще продължа с думите, но друг път.

Пеперудени радости и тревоги

Преди почти седем години за първи път се събрахме в Програма Виктория. После някой ни нарече Пеперуди, защото си ходихме закичени с тях. Да, поне десет дни в годината сме безпилотни и безметежни. Като пеперуди. Диагнозата РМЖ остава за цял живот, всяко неразположение ни изправя на нокти и ужасът се завръща във вените ни като онези ужасни химии. Близките ни таят страха в очите си и чакат добри новини. Да, това е диагноза за цял живот - всяка сутрин виждаме в огледалото отпечатъка и. 

Но тук във Виктория нещата са други. 

Нирвана! 

Тук се диша леко, смехът и сълзите са пречистващи, сърцата копнеят отново да се върнат тук накрая.

Много хора се грижат вече за нас, имена не мога да изброя, но БЛАГОДАРЯ на всички за всичко !

За една Мирна, Здрава и Честита Нова 2018 Година

Кого очакваме след Дядо Коледаааа ? Естествено Дядо Мраз ! Той винаги идва точно 7 дни (или 168 часа) след предшественика си и се разправя с някакви дами. Едната не искала да си тръгва, а пък другата трябвало да е здрава и честита. И големи главоболия има тоя човек, горкия. Затова всички му съчувстваме и в знак на признателност вдигаме едни луди купони с яка заря. 

И такааа ... както всяка година подготовката започва много преди празника, понякога месеци дори, защото често е необходима резервация за почтено място, където се събират почтени хора и всички точно в полунощ играят дунавско хоро, на което стъпките са много сложни, защото различните фолклорни области го играят по различен начин. Но 5 часа по-късно остават само най-големите привърженици на етнографията, които с трудноразбираеми слова и подскоци се радват на живота, обединението на Мизия, Тракия и Македония и други важни неща.

Често последните дни преди бленуваната среща с Дядо Мраз и придружителките му е свързана с олимпийско пазаруване, дълго пътуване, а нерядко и с тежки махмурлуци от деня за репетиция.

Най-често обаче подготовката завършва така:

И такааа, Дядо Мраз вече лети към нас и се разправя със Старата Година. Всички гледат да и набутат върху плещите несполуките и греховете си. Тя пък горката мърмори, недоволства, абе сложна работа. Хем и се тръгва вече, хем се блазни от наредените трапези и яките купони.

Угодия няма ! 

Дядо Мраз се ядосва, ядосва, ама трябва да си свърши работата - един ден годишно му се полага трудов стаж. Минава той невидимо по масите, пали и гаси свещи, зарежда шампанското, чупи чаши и чинии, изтърва прибори под масата, вързва краката и езиците на отбрани личности но най-любимото му занимание е да инспектира трапезите. Не може само голи снежанки да лежат по масите, трябва и руска. По възможност домашно приготвени.

И ето Новата Година вече си проправя път. По-красива е от всякога - с наметало, изтъкано от нишки надежда. 

Според някои поверия Новата Година се ражда в сълзите на домакинята, която реже 5 кила руска и снежанка, а други исторически извори доказват, че се ражда във Фейсбук. Незнаем, времето ще покаже, а и будната академична наука вече се е заела с експерименти:

Но хубавите неща и особено изобилието им често ни правят безсилни в даден момент, особено когато трябва да сложим граница между вечерта и ... следващата вечер.

Много е трудно в легнало положение да се хванат линиите с обектива. Те постоянно се местят, сливат и разделят.

И на сутринта Слънчо закачливо си играе със сетивата ни. Е, това е щастлива Нова Година !

И идва моментът на концерта на Виенската филхармония. Всяка амбициозна Нова Година трябва да се представи подобаващо, затова са и тези важни традиции. И някъде по това време, когато нормалните хора се наслаждават на топло шкембе със студена бира, ние с моят мъж се отадаваме на традиционния Новогодишен виенски валс. Той - в банята, а аз в леглото с чаша кафе в ръка...

За много години !

И Честита Василица, Васильов ден и прочие. Да са живи и здрави именниците !