Отдадох тялото си на августовското море, обърнах поглед към слънчевите чадъри и пред очите ми се разлистиха новите страници от романа, наречен Моята голяма гръцка почивка. Учените все още не могат да определят как и кога е възникнал, но със сигурност го датират като хилядолетен. Може би две комети се сблъскали в космическото пространство, после се почерпили по един джин и така завихрили около себе си и други летящи обекти, които след хиляди светлинни години са се преродили в нас. Или просто пет амеби на по чаша сангрия са вдигнали луд купон и са си обещали да са завинаги заедно. Както казах - науката все още търси доказателствата.
===
===
Самото пътуване до Паралия Офринио си беше цяло комично представление.
А аз ли ? Аз съм просто водолей на гръцка почивка.
И дните плуваха меланхолично около нас, вятърът брулеше мисли и сушеше сълзи, кафетата тлееха под чадърите на плажа - усмихнато сладки и натрапчиво горчиви. Романът лежи върху пясъка и листите му танцувайки събират в абзаците си слънце за топла и уютна есен.
Сутрин, кафе, епилог, Смях, консервиран в буркани и скътан в душите на тежките куфари - Довиждане, гръцко море и до нови дестинации !
Убедена бях, че моя милост и Мисис Плаж ще сме първи на морето - аз тръгвам от Варна, тя от Дивотино, срещаме се в Перник и сме много сериозни ! Първоначално идеята бе да чакам на околовръсното до Перник с куфар в лявата ръка и надуваем лебед в дясната. Но се озовах в местната ЖП гара с багаж и много розови паети по себе си.
И като си я познавам тази готина другарка, си представях, че тя ще шофира и едновременно ще приготвя заготовки за нашата вечер - ще бели пресни картофки и ще задушава фини котлетчета - това с дясната ръка, защото от ляво няма къде да се постави газовия котлон. Но пък с лявата ръка - ех, ще държи цигара и кафе, разбира се.
Най-важната задача - да успеем да натъпчим в колата всички куфари с рокли приключи успешно и ние се изпънахме по автомагистрала "СтруНа"-та на Бойко.
Госпожа Стихийно Бедствие се опитва да стегне редиците на милото си семейство. Фрау Sunshine се наслаждава на живота с чаша мента в ръка. Мисис Плаж разговаря разпалено с компания, събрала в очите си опита на балканската жена. Другарката Драга Даскалова се любува на морето и дъщеря си, но не изпуска и нишката на веселото дамско жужене. Тиш Адамс е изгоряла от слънцето, но се опитва да се чувства добре тук, защото знае, че и на Малдивите страдат.
и една изстрадана балада за БДЖ :) Балада за БДЖ
ЖП гара Перник
Най-важната задача - да успеем да натъпчим в колата всички куфари с рокли приключи успешно и ние се изпънахме по автомагистрала "СтруНа"-та на Бойко.
" Август трябва да се отпива бавно, като скъп ликьор. Налейте си в малка чашка, отпийте глътка и погледнете през чашата към слънцето... Августовските нощи трябва да са изпълнени със светлини на свещи, чаши вино, мъркане на котка и песента на щурците. Августовските дни трябва да бъдат сложени между страниците на любима книга, като отметки, така, че когато през мрачния ноември извадите тази книга от рафта, да ви лъхне горещината на тези дни... И недейте да възклицавате :
"О, вече е август, идва есента... "
Не бързайте!
Спрете часовника!
Отпийте глътка..."
Рей Бредбъри
Сега е моментът продължим да пишем страниците, които ще топлят душата и ще подсладят чая в онези вечери, когато студът тихо ще щипе нослетата. Гледам и снимам сцените.
Гръцко кафене и пейзажи от Паралия Офринио
Църквата в Паралия Офринио преливаше от празнично настроение и народ на Голяма Богородица
Един ден внезапно решихме да разгледаме близката планина Панагио и сгушеният в полите и Кушнишки манастир. Останахме много изненадани.
Приятно - от красотата на мястото
Неприятно - от информационна табела, описваща в хронологичен ред "зверствата на българите" по тези места.
Тъжно ... почти всяко едно населено място в околността си има български корен и жители, а все още се помнят и българските имена. Например кръчмарят от Елефтерополи
Ελευθερούπολη ни разказа, че преди градът се е назовавал Правища.
Хората живеят в сговор, независимо от политическите манифести.
А аз ли ? Аз съм просто водолей на гръцка почивка.
Накичени като стрелбище
Си правим фотосесия на плажа
и хубавеем на хавайско парти
===
Открих сериозно плажно арт-занимание - рисуване на камъчета.
И дните плуваха меланхолично около нас, вятърът брулеше мисли и сушеше сълзи, кафетата тлееха под чадърите на плажа - усмихнато сладки и натрапчиво горчиви. Романът лежи върху пясъка и листите му танцувайки събират в абзаците си слънце за топла и уютна есен.
Сутрин, кафе, епилог, Смях, консервиран в буркани и скътан в душите на тежките куфари - Довиждане, гръцко море и до нови дестинации !
