Цариградски легенди 2019

Невероятно, но факт - тази година три пъти стигнах Цариград. И както казва Драги ми господине "Аз нали имах стара страст към Ориента ... Един ден си викам: Я да отскоча аз поне до Цариград, Цариград също е Ориент, не е далече, а и лесно се стига до него". (Ние, врабчетата)
Завръщане след 10 години - последно бях идвала с автобусна екскурзия, като стриктно и организирано ни представиха основните забележителности - Синята джамия, Света София, Топкапъ, Долмабахче и къщата на Инджи от сериала Перла. Преди това още 3 пъти. Сега вече знам, че бих го правила още и още. Нещо пламна в мен и този град си намери място в сърцето ми.

Първа част - Мотоизложение в снежен Истанбул
Летим по сивото зимно шосе, а край нас тичат голи и мрачни храсти и дървета. Очакваме да видим един прочут град и най-вече грандиозното мотоизложение (Motobike Istanbul) в края на февруари. Истанбул ни посреща разнолик, пъстър, шумен. Резервирали сме стаи в Avlonya Hotel по препоръка на наш познат. Предимството е, че предлага паркинг и е на удобно място за ползване на градския транспорт. А това е много важно - кой луд ще си хаби нервите да шофира в тази какафония ?!?
Настаняваме се за няколко минутки и свирим сбор във фоайето на хотела за изготвяне на план-програма. Единодушно решихме - трябва да се добави и точка кулинарни изкушения. А те са неустоими. Но липсата на алкохол в Турция ни наведе на мисълта, дали няма да е удачно, да помолим в хотела да ни приготвят нещо за вечеря? Тайната идея е да си кажем Наздраве по нашенски - с домашната ракийка от багажа. Персоналът се смути, но не за друго, а защото по това време нямат ресурс да нахранят 10 човека, извиниха се с предложението, че могат да ни гостят с лаврак на скара. Това само засили доброто ни впечатление от посрещането.

Тръгнахме на следобедна разходка покрай трамвайната линия Т1, която минава през Капълъ чаршията и продължава към Синята джамия. Всичко има тук - цели светове и епохи в едно.

 

Св. София

 Около Св. София

Синята Джамия

Прибрахме се премръзнали, а нашите хазяи ни посрещнаха с чудно наредена трапеза с чобан салата, бяло сирене, мек и хрупкав хляб (запазена турска марка), рукола, маслинки, пържени градински картофи, лаврак на скара и прочие. Е, това ако е нямаме ..., но дай боже всеки му. Със сигурност утре вечерята ще бъде пак тук.

 

Вторият ден започна със завидна закуска, почти без кафе - турците не уважават еспресото и трудно можеш да ги убедиш да ти сервират. Нескафе и турско кафе има навсякъде. Но чаят, ееех чаят стана моя слабост. Пия го горчив, за да се насладя на вкуса му или сладък, като десерт. Пия го по всяко време тук, в Истанбул. Защото градът е такъв. Можеш да се насладиш на горчивия вкус на ориента и да се хвърлиш в сладникавите нюанси високите технологии. Едновременно !

Но денят започва, а ние имаме цел - Мотоизложението ( Istanbul Expo Center ). Спирката на метрото е на няколко метра от хотела. 

Група варненци обсади истанбулското метро. 

Това можеше да е горещо новинарско заглавие в студения 23 февруари 2019, но за щастие дежурният полицай предотврати събитието. Проблемът се яви от това, че не знаехме как да си закупим билетчета. Гледахме, че хората чекират някакви карти, сочат ни някакви автомати, но никой не успя да ни накара да разберем какво да направим. Тогава органът на реда спаси положението. Застана до автомата и вика: дай 100 лири (ок. 33 лв), ще ви взема една карта, ще я заредя и ще ви стигнат и за връщане ( курсът е 2.60 TL ). Или нещо подобно е казал, но никой не знае. Но така стана. Мотоизложението бе достигнато като цел, а ние останахме много доволни. Имаше много за гледане и пробване, имаше и изгодни покупки. Всички си тръгнахме доволни.

И отново се гмурнахме в галактиката, наречена Истанбул. Прогнозата не беше благосклонна към нас - дъжд и студ. Но ние искаме да разглеждаме и да усещаме Ориента.

Двореца Топкапъ

Преминахме набързо зимния Топкапъ и продължихме из уличките с малките светнали кръчми и магазинчета. Ядохме миди с ориз, локум с шамфъстък, баклава, кюнефе, пихме чай. Помързелувахме в MADO.

Дъждът обърна на сняг и за час време бяла пелена покри града. Тук от години не е валяло и хората се радваха като деца. Като че ли някакво чудо стана - всички започнаха да се суетят, да се смеят, да се целят със снежни топки. А улиците продължиха да звънят, поели в ръцете си десетки видове транспортни средства. Клаксони, глъчка, вятър, стихия, бъркотия. Но има ред в този безпорядък.


Втора част - Фестивалът на лалетата
- Искам да купя костюм за абитуриента, какво да му гледам на Истанбул ? Видяла съм всички забележителности. Имам адресите на два магазина и работата трябва да се свърши. - разсъждавах аз
- Истанбул е безкрайна галактика. Не си видяла всичко и аз ще ти го докажа - отвърна тя.
И нашето Цариградско приключение започна с автобусна екскурзия с фирма Запрянов Травел.
12 април е, около 05:00 часа сутринта. След нощен преход автобусът ни изсипва пред хотела, а стаите ни не са подготвени. Канят ни в 14:00 часа за настаняване. Това неудобство е изрично посочено в договора на агенцията. Сезонът на лалетата е. На границата чакат стотици автобуси, за да изсипят съдържанието си в сърцето на космополитния град и да се опитат да разкрият магията му. Хотелите са препълнени. Стопаните не смогват да посрещнат хилядите туристи. Ние си мятаме багажа за съхранение, а около нас се оформя бунт. Недоспали и нервни българи ръкомахат и се оплакват от ситуацията. Всичко магическо се е изпарило. Хората искат креват след нощния алкохолно-автобусен преход. Но ние не можем да си пилеем броените часове в Истанбул и с едно намигване решихме да посрещнем изгрева на Босфора. Качихме се на Т1 и слязохме на Кабаташ. Точно до Долмабахче открихме едно невероятно кафене Dolmabahce Palace of Culture Interior Cafeteria и се отдадохме на гледката.

 Не можахме тук да пием кафе, защото отварят в 09:00 и поехме с фоликуляра към площад Таксим. От там хванахме метрото до спирка Levent и се озовахме пред Мол Сапфир.

 Известен е с 64-тия си етаж от където може да се види 360' панорама на Истанбул. Обикновено има стотици чакащи пред асансьора и идеята ни беше да сме там преди 10:00 часа, за да пропуснем неудобството от чакането. Но уви, въпреки ранния час, опашката беше толкова дълга, че щяхме да загубим поне 2 часа. Върнахме се на Таксим, полутахме се в района на улица Истиклял, полюбувахме се на духа, който ни заобикаля - антикварни магазинчета, красива архитектура, галерии, кафенета, сувенири. Пред нас се издигна кулата Галата, а в подножието и поседяхме и пихме чай.

Чашките за чай наподобяват формата на лале, а то е символа на Турция. Луковицата идва по тези земи от Иран преди векове и всяка година през месец април Истанбул празнува фестивала на лалето.

Ние се спуснахме с фоникуляра към спирка Findikli, където хванахме автобус номер 22 до парка Емирган. Чиповете важат и за автобусите, като чекирането е на апарат до шофьора. Маршрутът е много дълъг, но невероятно красив - движи се по приморския булевард на европейския бряг на Босфора - минава под двата моста, около нас се редят паркове, чешми, фонтани, университети, бедни квартали, богати хотели. Оставям ви за малко в парка:

И продължавам с китното заведение на върха на тепето - Пембе кьошк или подобно се казваше - стара и красива къща, реставрирана и превърната в ресторант. Тука прекарахме повече време, отколкото в парка, защото изведнъж се замъгли и леден ветрец започна да ни пронизва. Сега се връщам назад и установявам, че сме разгледали едва 10% от комплекса и с радост ще продължа разходката при следващото си идване тук.

Романтичният трамвай по улица Истиклял

Денят беше дълъг и изморителен, но вкусен и пъстър. Така е тук. Хотелът ни посрещна, а с него и българските бунтовници - цял ден са страдали тук - оформяха жалби, оплакваха се, нервничеха, търсеха коалиция. Нещо при тях не се беше случило според очакванията. Ние мечтаехме само за легло и топла вода. Парното грееше в стаята, сладък сън уютно ни гушна.
На втория ден след закуска поехме отново самосиндикално по нови маршрути - аквариума в мол Форум и после - разходка из азиатската част на града.
До аквариума стигнахме с метро М1А от спирка Aksaray до Kocatepe. Не съм специалист и не мога да го коментирам, още повече, че вече съм била в Океанографика във Валенсия, но бих го нарекла - приятно забавление за убиване на времето в мол.

Отново се спуснахме в метрото на обратна ротация и не само там ... Marmaray е железницата, която минава през тунел под Босфора. Таксуването е с чип-картата за градския транспорт, но вместо 2,60 TL, се заплащат 5,20 TL. Излизаме на бял свят на Uskudar и се разполагаме на прочутото Bufe Taner с по чаша турско кафе в ръка и студена вода. Срещу нас е Кулата на девата. Новият ден е топъл и приятен, плануваме да разгледаме джамията Шакирин, която трябва да е някъде наблизо - около 2 км пеша.

Да, ама не съвсем. Стори ни се, че я търсим цяла вечност. Катерихме се по стръмни улици, изкачахме стълби, минахме през гробище и какво ли още не. Но е интересна - обединила е традицията и съвремието, Изтока и Запада. Проектирана е от известната архитектка Zeynep Fadıllıoğlu - (Адресът е - Şakirin Cami, Üsküdar, 34662 Hacımehmet, istanbul,  34662, Üsküdar, İstanbul, Türkiyе) Вътре впечатлява с огромният полилей от плексиглас и метал наподобяващ дъждовни капки. А отвън шадраванът отразява в себе си всичко наоколо.

Привечер се прибрахме в хотела с корабче през Босфора, за да се възползваме от рекламираната организирана екскурзия до мол Емар и мола с пеещите фонтани (Watergarden Istanbul)- отново в азиатската част. Много е красиво всичко тук, навсякъде очарователно се преплитат камък, земя, въздух и вода. Има за всеки по нещо - само си измисли забавление, огледай се и ще го видиш.

Един ден, а какво лутане между континенти, религии, минало и настояще !
Края на екскурзията настъпи и в неделното утро автобусът ни отведе към дома с кратка спирка в Одрин.

Трета част - Октомврийски Истанбул.
Вече се оформи традицията да посрещаме изгрева на Босфора при пристигане в Цариград. Потеглихме с предишния туроператор на 03/10/2019 точно в 21:30 от Пловдив и в 05:30 се настанихме в хотел KAYA. Моного удобно място от транспортна гледна точка - намира се на на булевард Turgut Ozal Millet, където е основната трамвайна линия - Т1. На развиделяване доволно пиехме първите чайове и кафета за деня в близката закусвалня и малко преди 07:00 вече се бяхме позиционирали в Dolmabahce Palace of Culture Interior Cafeteria, за да се насладим на първите лъчи, изгряващи откъм азиатския бряг на Босфора.

Планът за деня включва опит за достигане на Принцовите острови. От прекрасната тераса на кафето на Долмабахче се върнахме назад към спирката около 100 метра и се озовахме на Kabatas. Според инструкциите се потегля с корабче от Kabatas с компанията Sehir hatlari на цена 5,20 TL. По-късно разбрахме, че те имат много редки отплавания от Kabatas, а предимно от Eminonu, а и пътуват над 2 часа до крайната точка.

Ние се доверихме на друга компания - Mavi Marmara. Разписанието и си висеше на оградата, купихме си билето на цената от 10TL на човек и се разположихме с по едно турско кафе с шекер и вода на кея. Имаше около час до отплаването.

На път към Принцовите острови се озовахме в бурно море, прогнозата е на дъжд, а дали ще вали ?
Около час и половина пътувахме покрай азиатския бряг на Истанбул. Не ни притесни лошото време - беше ни приятно и навън сред пръските солена вода, и вътре със силно ангажиран с продоволствията ни келнер. Някои дори си подремнаша. Наближаваме малко островче, а след него се заредиха и големите. Слънцето проби облаците и ни покани на приказна разходка.

Гледка от морето към Хайбелиада. Един от четирите обитаеми островчета от архипелага.

Buyukada ни посреща с 30'С  само 30 км по на юг в Мраморно море. От пристанището се шмугнахме в първата уличка навътре в селото и си наехме файтон за панорамна разходка. Цената е 120 TL на файтон до 4 пътника за 40 минути. Не стана толкова лесно, разбира се - имаше огромна опашка от туристи, а ние не знаехме нито къде отиваме, нито как - всички указания бяха на турски. Но когато дойде нашия ред, разпределителят сръчно ни натика по местата и викна "Дий!" И се започна едно препускане и състезание с другите файтони - свят да ти се завие. Едвам успях да щракна няколко снимки. Това явно е част от атракцията, но си произведе достатъчно адреналин в мен.

Сбъдната мечта - разходка с файтон из Принцовите острови. 

Тук автомобилите са забранени.

Островитяните използват велосипеди или електрически мотопеди.

А уличките са кокетни и почти от всяка точка на острова се вижда море. Минахме покрай красиви сгради - някои от тях - цели дворци.

На около 5 кв.км се разпростира острова и разходката из жилищната и парковата част е около 40 минути с файтона. На нас ни останаха 2 часа време до планираното отплаване към Европа, дали да не продължим с велосипеди ?!? Но при 30' жега - не ни е до това - търсим сянка, отвръщат ни с лаврак, студена вода и балон екмек.

Велосипеди под наем - специална колекция за дамите. 

В гората видяхме сгушено пъстро кафене.

На пазара

И отново на морската гара

Разгледахме едно приятно място, което за да усетим, ни трябваше повече време , а и подготовка с набелязани цели. Нашето си беше айляшка работа - ей тъй път да видим. 

На корабчето всички заспахме доволен, напоителен и възстановителен сън. На европейския бряг ни очакваше вечерна екскурзия до Мол Емаар и мола с пеещите фонтани (Watergarden Istanbul). Автобусът попадна в гигантски задръствания точно в 17:00 часа и разстоянието от 20 км го взехме за 2 часа. Точно в 19:00 часа се разтоварихме пред фонтаните, а Емаар отпадна от плана ни поради голямото закъснение. Уви, всичко беше против нас. Изви се силен вятър и прекратиха шоуто на фонтаните. Ние за утеха си похапнахме агнешки шишчета в във вкусната уличка на втория етаж на мола.

Втори ден - започва мрачно и дъждовно, но целта ни е Златният Рог. Сутринта след доволна закуска в хотела взехме Т1 до Еминоню и после автобус 99 към старите гръцки, еврейски и български квартали. Автобъсът пое покрай западния бряг на Златния Рог и на спирка Фенер слязохме. Около нас имаше парк, но ние се насочихме към уличките нагоре по тепето. Първа точка - Chora Museum. GPS-ни се объркаха и дезориентираха, като финално ни предложиха неочаквана изненада - попаднахме в потайностите на известните квартали Fener и Balat. Много страшни и много неочаквани потайности. Това е един паралелен свят, където къщите са с решетки, жените за покрити от главата до петите, а мъжете са с чалми и потури. В даден момент дори си мислех, че тук снимат филм и всеки момент някой ще ние викне - я се махайте. Но не. Това е животът тук.

След дълго лутане из тези улички, най-сетне пред нас се показва гръцкия колеж - Phanar Greek Orthodox College. 

Но у нас все още е усещането като в епизод от Хари Потър и не само там ..............

И само 20 м по-надолу се озовахме в пъстро кафене - Антик кафе, а от там като в магичен чуден свят ни поеха цветове вкусове и аромати ! ! ! 

Въпреки мрачния дъждовен ден, вече придобихме усещането за китно арт-кварталче с много други приказни местенца около улица Водина - Кафе Нафталин, Смирна Кафе, Ванила кафе и прочие точки за релакс и сладки приказки. Не устоихме на почивка с топъл чай и мини банички в дъждовния ден.

И продължихме да се лутаме - вече в туристическата зона - в търсене на Chora Museum. Но пред нас се появи символичната улица Керемит:

И ето ни 10 минути по-късно пред Chora Museum. Мозайките са донесли световна слава на тази църква и я правят несравнима. Въпреки, че в определен етап е била превърната в джамия. Но една легенда гласи, че опитите на османците да заличат мозайките са били неуспешни. Те били покривани, но материалът не издържал и се разпадал. И изображенията отново се явявали на бял свят. Ето ги - пренесени във времето за нас.

Наблизо е и Малкия Влахернски дворец - това е останало и съхранено от династията на Комнините. Реставриран е безупречно и освен старините предлага и интерактивни наблюдения. Музей на световно ниво, нищо че е малък.

Времето продължава да се мръщи, но за цял ден се издържа и не плисна някакъв сериозен дъжд. Вече наближава 16:00 часа, запътихме се към Желязната църква Св. Стефан, но едни кукуреци закачливо ни намигнаха. И не удържахме на изкушението - особено след грижовното отношение на майстора - красив, светъл мъж на около 35 години. С добри обноски и ненатрапчиво, но топло отношение към гостите си. Останахме доволни.

Разходката ни продължи с Българската Църква Св. Стефан - Желязната църква

и Вселенската патриаршия - Входа на църквата св. Георги, където дори случихме служба - 05 октомври - около 17:00 часа.

А вечерта се канеше да полегне над Истанбул и ние трябваше да заемем позиция на емблематичното кафе Пиер Лоти, за да наблюдаваме и анализираме защо този залив се нарича Златния Рог.
Смрачаване в три снимки:

Наблюдавахме постепенното смрачаване и запалване на светлинките под нас. Еми златен е - защото има много светлина и отражения.
Спуснахме се с фуникуляра - така както и дойдохме. Цената е 2,60 TL на човек и в посока, а чекирането става с картите за градския транспорт. За качването имаше огромна опашка, но при слизането въобще не чакахме. Гондолите се движат бавно и гледката е красива. Много е интересно и различно.

На слизане от автобуса на Eminonu пред нас грейнаха сергии и панаирно оживление. Търговците викат и хвалят стоката си, подканят минувачите да си купят или да опитат, правят комплименти поне да завържат разговор и да пробутат някое лакомство. Интересно, живописно - няма сън, всичко е алъш-вериж.

Но нощта не може да скрие отпадъка, подритнат пред вековната чешма.

Така е - тук всичко върви ръка за ръка - чисто и мръсно, старо и ново, Изток и Запад ... но това е очарованието, което разпалва любовта към този град.
Истанбул.