вторник, 18 август 2020 г.
събота, 4 юли 2020 г.
Под карантина -
03.07., петък - ден първи:
Днес е последният работен ден от седмицата и много хора сутринта си пият спокойно кафето, а после се заемат със служебните ангажименти. Правят си планове за почивните дни - разходки, пътуване, плаж, срещи с роднини и приятели. Моята задача е да съобщя в офиса, че 14 дни ще съм под карантина. На практика това почти не смущава работния процес, тъй като съм подготвена за т.нар. home office. Но смущава неголяма група хора, с които съм се срещала в последните дни. Как се стигна до тук ? За мен в момента е най-важно детето ми да оздравее. Ванко е в Инфекциозна Болница - Варна от снощи с диагноза пневмония и потвърден случай на COVID-19.
Всичко започна на 09 март 2020 /рождения ден на Ванко/, когато по телевизията се появиха едни сериозни хора от НОЩ и съобщиха, че този ужас, наречен COVID-19, вече представлява заплаха и за нашата сигурност. Веднага започнахме да дезинфекцираме всичко и всички и поддържахме постоянно миене на ръцете по ценни указания. Държавата приложи ограничителни мерки за различни права като ходене на обществен фитнес, баня и прочие, както и събирането на хора, които нямат и/или имат родствена връзка. Тук се сещам за един виц - Отговорният мъж като види детенце, трябва да го погали по главата, защото не се знае дали не е негово. Та и това задължение отпадна. Много хора обедняха както духовно, така и материално. Всеки ден ни будеха с бройките паднали в боя, а вечер заспивахме тихо в тъмнината с напомняне за заплахата от вируса. Всеки съобразителен гражданин вече имаше огромно количество тоалетна хартия в дома си, достатъчно да понесе едногодишна изолация и да му набави за 20 години необходимата за оранизма целулоза. Из социалните мрежи започнаха да се появяват течения с пропагандно-политическа цел и идеи свързани с това, че ББ е виновен за всичко. Народът се раздели на две групи - такива, които се интересуват от развитието на ситуацията около COVID-19 и такива, които смятат първите за мисирки, защото всичко е конспирация. А дните се нижеха, случаите се отчитаха, медиите инфрмираха и постепенно нещата започнаха да се връщат по старому. Отвориха заведенията, започнаха да привличат туристи и да отвличат вниманието от "основния проблем" с протести срещу разни бетонирани плажове и разсекретени чатове между бизнесмени.
Статистиката за заразени с коронавирус започна да расте. Вече всеки може да се тестува срещу сумата от 35 лева за т.нар. бърз тест (за антитела) или 117 лв за PCR - за откриване на част от генома (РНК) на вируса и към момента приет за "златен стандарт". И населението започна едно тестуване, тестуване ...
Днес и нашето семейство влезе в новините някъде между 5154 и 5315-тия заразен в страната и между 102 и 117-тия за Варна и областта. Детето е в болница и вярваме, че скоро ще се възползва и от домашна карантина. Но сега мислите ни са при него. След като многократно говорихме по телефона през деня, привечер Ванко ни информира, че е гладен - има пари за кетъринг, но записването започва от следващия ден. Естествено, че вложих всички усилия бързо да размразя едно месо, да го смеля на кайма и да му спретна кюфтенца с таратор. А баща му с престъпни намерения се метна на колелото, за да му занесе домашната гозба. На връщане оптимизира нарушаването на карантината с една торба сирене и млечни продукти тип мезе. Все ще избутаме 14 дни, бира има само за половината време, после може би ще трябва да започнем да пием и водата от запасите.
04.07., събота - ден втори:
Все още никой не е смутил карантината ни - нито от ХЕИ връхлетяха със скафандри и други противоепидемични оръжия, нито полицаи с голи ръце. Ние сме спокойни и все още не сме почнали антидепресантите. Дезинфекцираме постоянно и всичко.
Днес Ванко писа от болницата, че температурата му вече е 36,6 и аз много се зарадвах. Втори ден се събужда в болницата и за първи ден с нормална температура. Има апетит и приятна компания - връстник със сходни интереси и диагноза.
Точно преди 10 дни, в четвъртък - 25.06.2020 - Ванко /тогава на 20 години 3 месеца и 16 дни/ сигнализира за повишена температура и дискретно се изолира в стаята си. Без никакви други симптоми, свързани с COVID-19, ние борихме три дни въображаемата настинка с бабини илачи. На четвъртия установихме, че никой лекар, освен инфекционист в болница, няма възможност да извърши преглед поради заплахата от COVID-19. Логичния въпрос беше - защо да влиза в болница и в контакт с болни от COVID-19 ? За да сме сигурни, същия ден направихме бърз тест / 35 лева /, който даде отрицателен резултат. Пак никой лекар не пожела да го прегледа, защото тестовете давали погрешни резултати. Започнахме ударна доза Изопринозин, витаини и минерали. После добавихме и АБ Азакс по предписание от джипито. Ванко продължи да си стои в стаята и през следващите 3-4 дни изолиран и с температура 38'С. Никакви други симптоми. На осмия ден вече направихме и PCR тест /117 лв./. Дълги и мъчителни часове чакане на резултата. Към 21 часа на 02.07 пристигнахме в Инфекциозна болница - Варна с торбичка бельо и стрък банани. Започна се лечението. Оставихме Ванко в ръцете на специалистите и с надеждата бързо да оздравее. Осъзнахме, че няма да можем да го виждаме идните дни. Дори няма да можем да му носим храна, вода и други необходими неща. Ще трябва да си седим в къщи и да се молим бързо да оздравее.
И това при никакъв достъп до информация за състоянието му.
Кратки и многобройни телефонни разговори: Здравей, как си? Колко ти е температурата ? Кашляш ли ? Какво яде ? Имаш ли нужда от нещо ? Последния отговор е риторичен - и да има нужда, ще трябва да се разработи някаква конспиративна организация - ятак да дойде до къщи и да поеме бремето на контакт с карантинирани.
Днес, 04.07. е и денят, в който се запознавахме със същността на карантината. Все още сме доброволно карантинирани и този акт не е облечен във формалност - предписание по образец на директора на съответната регионална здравна инспекция. Има един сайт https://coronavirus.bg, където почерпихме малко информация, а след 17:00 се почерпихме и с Johnny Walker double black (Сис, обичаме те). Вечерта сме канени на градинско парти. Ще се включим, разбира се - дистанционно.
05.07., неделя - ден трети:
Ванко вече втори ден няма температура. Днес му изпратихме още чисти дрехи по ятак.
Ние си седим в къщи и постоянно дезинфекцирваме, спазваме "Трите Д" - дисциплина, дистанция и дезинфекция доколкото можем. Но с тревога установихме, че имаме нужда и от още едно Д - дератизация. Една хлебарка бе забелязана да шпионира в дневната. Дали пък властите не са ни пуснали бръмбар? Е, в случая хлебарка, но с предназначение на бръмбар, нещо такова исках да кажа. Но нищо, нека да са спокойни - дисциплинирано и вече не толкова мирно си стоим в къщи.
Днес малко пътувахме във времето - стари спомени от места и гледки. Завърших пътеписа за Милано. Започвам за Сараево. Веско попадна на Цариградските истории, та пихме и по едно турско кафенце по икиндия.
Веско сега нещо дрънка на китарата. Сигурно довечера ще правим купон. Подготвя се. Аз по-късно ще направя един хумус и чобан салата в духа на ориента. Днес тъй ще сме.
Иначе се радваме на провизиите, снимаме си ги, подреждаме си ги и контролирано ги разходваме. Най-отговорно заявявам, че свалих 4 кила за 3 дни.
Утре съм на работа (home office) и все пак трябва да си оформя веждите по някое време. Тези неща не трябва да се изоставят. Представям си как ненадейно на вратата звънват едни млади и снажни полицаи, а аз съм с рунтави вежди. Не трябва да стават такива работи.
06.07., понеделник - ден четвърти
Ванко звучи бодро по телефона и твърди, че се храни добре. Днес му организирахме дилър със стек вода. Все още нямаме информация за състоянието му от лекарите. Но ще сме търпеливи и ще вярваме, че скоро ще е здрав и у дома.
Днес е денят и на вината. Една такава горчива хапка застанала на гърлото и души ли души. Ние сме под карантина, нямаме симптоми, чакаме да се изнижат дните, през които гледаме слънцето през прозореца, а морето - в снимките в социалните мрежи. Но много хора в момента са навън - работят, почиват, пазаруват, срещат се, поздравяват се, разменят вируса. Във Варна има 146 доказани заразени в момента и хиляди карантинирани.
А аз съм създала тревожност в много хора, които са били близо до мен - те в момента се безпокоят - дали са заразени, дали няма да заразят някой техен близък. Те страдат и чувстват свободата си ограничена заради мен - не съм направила PSR тест и не съм ги уведомила за резултата. Виновна съм може би, защото не им казвам - ПАЗЕТЕ СЕ ! Вирусът може да се докопа до всеки един от нас и то във всеки един момент. И СВИКНЕТЕ да живеете с мисълта за него ! Защото не е известно още колко милиони PSR теста ще се наложи да правят.
07.07., вторник - ден пети:
Днес се свързах с лекуващия лекар на Ванко и той каза, че състоянието му е добро и чакат да минат още няколко дни, за да му пуснат нов тест и той да е отрицателен. Тогава ще го изпратят в къщи.
Сутринта написах един имейл на колегите - да не се тревожат, че аз съм ги заразила, а да се пазят, защото вирусът вече е навсякъде:
---
Здравейте,
В карантина сме 5-ти ден и нямаме симптоми. Няма хора със симптоми в нашето обкръжение.
Наши приятели се тестуваха и резултатите им са отрицателни. Големият ни син също даде отрицателен тест.
Ванко не е ходил в заведения и няма контакти с Covid - 19, както и такива със симптоми.
Това означава само едно - бацилът е навсякъде около нас и заразяване е възможно във всяка една секунда. Днес във Варна има рекорден брой нови случаи.
Пазете се, носете маски, не ходете в заведения, не се срещайте с близки на закрито, спазвайте дистанция.
Всеки може да е потенциален носител.
---
Постоянно проверявам, сверявам, отбелязвам, но пак изникват изненади. Например днес бяхме споходени от Орган по здравна инспекция, който ни връчи хартиени листи, които на основание някакъв член ни предписват 14-дневна карантина. С радост установихме, че началната дата е 02.07., което даде предпоставка да преизчислим сроковете и да установим, че днес е седми, среден ден. Какво като е среден, зависи от гледната точка. И от количеството алкохол, разбира се. А нашите провизии взеха да намаляват, така че днес организирахме доставка чрез супермаркет, който има и онлайн продажби. Добри хора. Бирата я носят студена даже.
09.07., четвъртък - ден осми:
Днес сутринта отворих хладилника и от там ми се ухили ето това блаженство - торта с кисело мляко, домашно сладко, бисквити и натрошен шоколад. Не ме питайте как е стигнала до тук, защото вероятно съществуването и е свързано с не съвсем законни действия от страна на Весо. Разследванията ми разкриха, че след полунощ една мъжка фигура, използвайки прикритието на нощта и екипирана с маска, ръкавици, шнорхел и прочие предпазни средства е посетила кварталния денонощен супермаркет и е набавила гореописаните хранителни продукти, които в последствие са аранжирани в тази красота.
Денят като цяло мина в обичайните карантинни занимания - аз на компютъра в хоум офис, а Веско пред телевизора с гири, дъмпел, телефон и прочие. Разглеждаме пътешествията на нашите приятели и мислено се разхождаме край морето, на плажа.
Вечерта бяхме изненадани от коронясания, който се прибра у дома, прилежно изписан от болницата. Изпрахме го, изкъпахме го, дезинфекцирахме го и го нахранихме.
10.07., петък - ден девети:
11.07., събота - ден десети:
Усеща се като петък под карантина, но почивен ден. Е, не е такъв за хората, които имат нормално ежедневие и свободата да излизат от дома. Ставане, продължително пиене на кафе, излежаване пред телевизора, излежаване с книга, пиене на кафе, пак излежаване ...
Но емоции имаше и то какви - политически и телевизионни. Мафиоти се изправиха срещу мафиоти, а между тях един екзалтиран народ. Протести пред Президентството, пред Министерски Съвет, до Орлов Мост. Репортажи от Росенец. Искания за достъп до плажа, МВР блокада. Едни хора са допуснати, други не са. Справедливост ? Политика ? Алтернативен маршрут, всички са на плажа, пеят химна и веят българските знамена.
А някъде, на друго място, някои играят "Не се сърди човече", хвърлят заровете и местят пионките. Червени, сини, жълти, зелени ... няма значение. Има забогатяване.
12.07., неделя - ден единадесети:
Усеща се като ден единадесети, но без хора на плажа на Росенец
Най-хубавото е, че Ванко е у дома и има апетит.
А Арес е изкъпан.
14.07., вторник - ден тринадесети:
Усеща се като ден тринадесети, но работен. Остава само един ! Днес не е скучно обаче. Политически нещата са динамични. Играят на пинг-понг. Сутринта разбрахме, че американския посланик Херо Мустафа подкрепя протестите на народа "в стремежа му за повишаване на доверието в демократичната система и насърчаване на върховенството на закона в България". После главният прокурор и благодари и сподели "Наистина - никой за нас не е над закона! Днес ще го покажем на всички българи за пореден път!" Последва оповестяване от спецпрокуратурата на интересни разговори между Васил Божков и местни журналисти и политици. Шефът на отдела за киберпрестъпления в ГДБОП подаде оставка. Samuil Petkanov: Още само 120 години ежедневни платени протести и нацията ще си върне от Божков парите, които е набила в Еврофутбол. Как ли ще завърши денят ?!? А седмицата, месецът, годината ?!?
15.07., сряда - ден четиринадесети:
Усеща се като ден четиринадесети, последен. Е, преживяхме ги, свикнахме да се разхождаме в релацията стая - коридор - стая, да ходя на работа в съседната спалня, да пазаруваме храна онлайн, да сядаме за вечеря точно в 19:00, да си скубя веждите докато съм в офиса (хоум), да се събираме с приятели виртуално, да разясняваме на други хора надълго и нашироко какво е COVID-19 и как се кара 14-дневна карантина.
Въобще изкарахме една почивка - нискобюджетна почивка. Не броим разходите за лекарства, тестове и прочие. 386 лв тестове, 150 лв лекарства, 50 лв рентген и изследвания.
Важното е, че сме здрави !
Днес е последният работен ден от седмицата и много хора сутринта си пият спокойно кафето, а после се заемат със служебните ангажименти. Правят си планове за почивните дни - разходки, пътуване, плаж, срещи с роднини и приятели. Моята задача е да съобщя в офиса, че 14 дни ще съм под карантина. На практика това почти не смущава работния процес, тъй като съм подготвена за т.нар. home office. Но смущава неголяма група хора, с които съм се срещала в последните дни. Как се стигна до тук ? За мен в момента е най-важно детето ми да оздравее. Ванко е в Инфекциозна Болница - Варна от снощи с диагноза пневмония и потвърден случай на COVID-19.
Всичко започна на 09 март 2020 /рождения ден на Ванко/, когато по телевизията се появиха едни сериозни хора от НОЩ и съобщиха, че този ужас, наречен COVID-19, вече представлява заплаха и за нашата сигурност. Веднага започнахме да дезинфекцираме всичко и всички и поддържахме постоянно миене на ръцете по ценни указания. Държавата приложи ограничителни мерки за различни права като ходене на обществен фитнес, баня и прочие, както и събирането на хора, които нямат и/или имат родствена връзка. Тук се сещам за един виц - Отговорният мъж като види детенце, трябва да го погали по главата, защото не се знае дали не е негово. Та и това задължение отпадна. Много хора обедняха както духовно, така и материално. Всеки ден ни будеха с бройките паднали в боя, а вечер заспивахме тихо в тъмнината с напомняне за заплахата от вируса. Всеки съобразителен гражданин вече имаше огромно количество тоалетна хартия в дома си, достатъчно да понесе едногодишна изолация и да му набави за 20 години необходимата за оранизма целулоза. Из социалните мрежи започнаха да се появяват течения с пропагандно-политическа цел и идеи свързани с това, че ББ е виновен за всичко. Народът се раздели на две групи - такива, които се интересуват от развитието на ситуацията около COVID-19 и такива, които смятат първите за мисирки, защото всичко е конспирация. А дните се нижеха, случаите се отчитаха, медиите инфрмираха и постепенно нещата започнаха да се връщат по старому. Отвориха заведенията, започнаха да привличат туристи и да отвличат вниманието от "основния проблем" с протести срещу разни бетонирани плажове и разсекретени чатове между бизнесмени.
Статистиката за заразени с коронавирус започна да расте. Вече всеки може да се тестува срещу сумата от 35 лева за т.нар. бърз тест (за антитела) или 117 лв за PCR - за откриване на част от генома (РНК) на вируса и към момента приет за "златен стандарт". И населението започна едно тестуване, тестуване ...
Днес и нашето семейство влезе в новините някъде между 5154 и 5315-тия заразен в страната и между 102 и 117-тия за Варна и областта. Детето е в болница и вярваме, че скоро ще се възползва и от домашна карантина. Но сега мислите ни са при него. След като многократно говорихме по телефона през деня, привечер Ванко ни информира, че е гладен - има пари за кетъринг, но записването започва от следващия ден. Естествено, че вложих всички усилия бързо да размразя едно месо, да го смеля на кайма и да му спретна кюфтенца с таратор. А баща му с престъпни намерения се метна на колелото, за да му занесе домашната гозба. На връщане оптимизира нарушаването на карантината с една торба сирене и млечни продукти тип мезе. Все ще избутаме 14 дни, бира има само за половината време, после може би ще трябва да започнем да пием и водата от запасите.
04.07., събота - ден втори:
Все още никой не е смутил карантината ни - нито от ХЕИ връхлетяха със скафандри и други противоепидемични оръжия, нито полицаи с голи ръце. Ние сме спокойни и все още не сме почнали антидепресантите. Дезинфекцираме постоянно и всичко.
Днес Ванко писа от болницата, че температурата му вече е 36,6 и аз много се зарадвах. Втори ден се събужда в болницата и за първи ден с нормална температура. Има апетит и приятна компания - връстник със сходни интереси и диагноза.
Точно преди 10 дни, в четвъртък - 25.06.2020 - Ванко /тогава на 20 години 3 месеца и 16 дни/ сигнализира за повишена температура и дискретно се изолира в стаята си. Без никакви други симптоми, свързани с COVID-19, ние борихме три дни въображаемата настинка с бабини илачи. На четвъртия установихме, че никой лекар, освен инфекционист в болница, няма възможност да извърши преглед поради заплахата от COVID-19. Логичния въпрос беше - защо да влиза в болница и в контакт с болни от COVID-19 ? За да сме сигурни, същия ден направихме бърз тест / 35 лева /, който даде отрицателен резултат. Пак никой лекар не пожела да го прегледа, защото тестовете давали погрешни резултати. Започнахме ударна доза Изопринозин, витаини и минерали. После добавихме и АБ Азакс по предписание от джипито. Ванко продължи да си стои в стаята и през следващите 3-4 дни изолиран и с температура 38'С. Никакви други симптоми. На осмия ден вече направихме и PCR тест /117 лв./. Дълги и мъчителни часове чакане на резултата. Към 21 часа на 02.07 пристигнахме в Инфекциозна болница - Варна с торбичка бельо и стрък банани. Започна се лечението. Оставихме Ванко в ръцете на специалистите и с надеждата бързо да оздравее. Осъзнахме, че няма да можем да го виждаме идните дни. Дори няма да можем да му носим храна, вода и други необходими неща. Ще трябва да си седим в къщи и да се молим бързо да оздравее.
И това при никакъв достъп до информация за състоянието му.
Кратки и многобройни телефонни разговори: Здравей, как си? Колко ти е температурата ? Кашляш ли ? Какво яде ? Имаш ли нужда от нещо ? Последния отговор е риторичен - и да има нужда, ще трябва да се разработи някаква конспиративна организация - ятак да дойде до къщи и да поеме бремето на контакт с карантинирани.
Днес, 04.07. е и денят, в който се запознавахме със същността на карантината. Все още сме доброволно карантинирани и този акт не е облечен във формалност - предписание по образец на директора на съответната регионална здравна инспекция. Има един сайт https://coronavirus.bg, където почерпихме малко информация, а след 17:00 се почерпихме и с Johnny Walker double black (Сис, обичаме те). Вечерта сме канени на градинско парти. Ще се включим, разбира се - дистанционно.
05.07., неделя - ден трети:
Ванко вече втори ден няма температура. Днес му изпратихме още чисти дрехи по ятак.
Ние си седим в къщи и постоянно дезинфекцирваме, спазваме "Трите Д" - дисциплина, дистанция и дезинфекция доколкото можем. Но с тревога установихме, че имаме нужда и от още едно Д - дератизация. Една хлебарка бе забелязана да шпионира в дневната. Дали пък властите не са ни пуснали бръмбар? Е, в случая хлебарка, но с предназначение на бръмбар, нещо такова исках да кажа. Но нищо, нека да са спокойни - дисциплинирано и вече не толкова мирно си стоим в къщи.
Днес малко пътувахме във времето - стари спомени от места и гледки. Завърших пътеписа за Милано. Започвам за Сараево. Веско попадна на Цариградските истории, та пихме и по едно турско кафенце по икиндия.
Веско сега нещо дрънка на китарата. Сигурно довечера ще правим купон. Подготвя се. Аз по-късно ще направя един хумус и чобан салата в духа на ориента. Днес тъй ще сме.
Иначе се радваме на провизиите, снимаме си ги, подреждаме си ги и контролирано ги разходваме. Най-отговорно заявявам, че свалих 4 кила за 3 дни.
Утре съм на работа (home office) и все пак трябва да си оформя веждите по някое време. Тези неща не трябва да се изоставят. Представям си как ненадейно на вратата звънват едни млади и снажни полицаи, а аз съм с рунтави вежди. Не трябва да стават такива работи.
06.07., понеделник - ден четвърти
Ванко звучи бодро по телефона и твърди, че се храни добре. Днес му организирахме дилър със стек вода. Все още нямаме информация за състоянието му от лекарите. Но ще сме търпеливи и ще вярваме, че скоро ще е здрав и у дома.
Днес е денят и на вината. Една такава горчива хапка застанала на гърлото и души ли души. Ние сме под карантина, нямаме симптоми, чакаме да се изнижат дните, през които гледаме слънцето през прозореца, а морето - в снимките в социалните мрежи. Но много хора в момента са навън - работят, почиват, пазаруват, срещат се, поздравяват се, разменят вируса. Във Варна има 146 доказани заразени в момента и хиляди карантинирани.
А аз съм създала тревожност в много хора, които са били близо до мен - те в момента се безпокоят - дали са заразени, дали няма да заразят някой техен близък. Те страдат и чувстват свободата си ограничена заради мен - не съм направила PSR тест и не съм ги уведомила за резултата. Виновна съм може би, защото не им казвам - ПАЗЕТЕ СЕ ! Вирусът може да се докопа до всеки един от нас и то във всеки един момент. И СВИКНЕТЕ да живеете с мисълта за него ! Защото не е известно още колко милиони PSR теста ще се наложи да правят.
07.07., вторник - ден пети:
Днес се свързах с лекуващия лекар на Ванко и той каза, че състоянието му е добро и чакат да минат още няколко дни, за да му пуснат нов тест и той да е отрицателен. Тогава ще го изпратят в къщи.
Сутринта написах един имейл на колегите - да не се тревожат, че аз съм ги заразила, а да се пазят, защото вирусът вече е навсякъде:
---
Здравейте,
В карантина сме 5-ти ден и нямаме симптоми. Няма хора със симптоми в нашето обкръжение.
Наши приятели се тестуваха и резултатите им са отрицателни. Големият ни син също даде отрицателен тест.
Ванко не е ходил в заведения и няма контакти с Covid - 19, както и такива със симптоми.
Това означава само едно - бацилът е навсякъде около нас и заразяване е възможно във всяка една секунда. Днес във Варна има рекорден брой нови случаи.
Пазете се, носете маски, не ходете в заведения, не се срещайте с близки на закрито, спазвайте дистанция.
Всеки може да е потенциален носител.
---
А на мен много ми се излиза навън - седя на прозореца, гледам как хората се разхождат насам натам. И аз искам да вървя. Като изляза навън, ще се навървя едно хубаво.
08.07., сряда - ден седми:
Днес вече трудно се ориентирам кой ден от седмицата сме, въпреки, че съм си направила календар на обратното броене и съм го постнала на стената, по-точно на гардероба.08.07., сряда - ден седми:
09.07., четвъртък - ден осми:
Денят като цяло мина в обичайните карантинни занимания - аз на компютъра в хоум офис, а Веско пред телевизора с гири, дъмпел, телефон и прочие. Разглеждаме пътешествията на нашите приятели и мислено се разхождаме край морето, на плажа.
Вечерта бяхме изненадани от коронясания, който се прибра у дома, прилежно изписан от болницата. Изпрахме го, изкъпахме го, дезинфекцирахме го и го нахранихме.
10.07., петък - ден девети:
Нормален карантинен работен ден. Но оздравелият вече е у дома за радост на всички. Брат му още се карантинирва на село. И му завиждаме - има на разположение цяла къща и 2 декара двор.
11.07., събота - ден десети:
Усеща се като петък под карантина, но почивен ден. Е, не е такъв за хората, които имат нормално ежедневие и свободата да излизат от дома. Ставане, продължително пиене на кафе, излежаване пред телевизора, излежаване с книга, пиене на кафе, пак излежаване ...
Но емоции имаше и то какви - политически и телевизионни. Мафиоти се изправиха срещу мафиоти, а между тях един екзалтиран народ. Протести пред Президентството, пред Министерски Съвет, до Орлов Мост. Репортажи от Росенец. Искания за достъп до плажа, МВР блокада. Едни хора са допуснати, други не са. Справедливост ? Политика ? Алтернативен маршрут, всички са на плажа, пеят химна и веят българските знамена.
А някъде, на друго място, някои играят "Не се сърди човече", хвърлят заровете и местят пионките. Червени, сини, жълти, зелени ... няма значение. Има забогатяване.
12.07., неделя - ден единадесети:
Усеща се като ден единадесети, но без хора на плажа на Росенец
А Арес е изкъпан.
13.07., понеделник - ден дванадесети:
Усеща се като ден дванадесети, но работен. Днес Илко пусна материал за нов PCR тест и се надява вече да започне работа. Резултатът ще е готов утре. Бавно работят лабораториите - имат много хора за тестуване и не смогват. Един тест струва 117 лв. Вчера гледах по телевизията, че държавата е закупила тестове по 16 долара за брой. Дано скоро се нормализира цената и за гражданите, защото ми прозират не съвсем чисти и безкористни цели в тази истерия.
В края на август с компанията планираме почивка в Гърция. На любимото ни Офриниево крайбрежие. Ситуацията около преминаването на границата се сменя ежечасово. Вече се иска и тестуване до 72 часа преди влизане в Гърция. Какво се обърка в този свят ?!?
Сега се чудим дали да не направим едно българско море по южното крайбрежие. Лежерно проучваме кокетни вилички край плажа. А Веско пак карантинира положението в една торта.
Усеща се като ден дванадесети, но работен. Днес Илко пусна материал за нов PCR тест и се надява вече да започне работа. Резултатът ще е готов утре. Бавно работят лабораториите - имат много хора за тестуване и не смогват. Един тест струва 117 лв. Вчера гледах по телевизията, че държавата е закупила тестове по 16 долара за брой. Дано скоро се нормализира цената и за гражданите, защото ми прозират не съвсем чисти и безкористни цели в тази истерия.
В края на август с компанията планираме почивка в Гърция. На любимото ни Офриниево крайбрежие. Ситуацията около преминаването на границата се сменя ежечасово. Вече се иска и тестуване до 72 часа преди влизане в Гърция. Какво се обърка в този свят ?!?
Сега се чудим дали да не направим едно българско море по южното крайбрежие. Лежерно проучваме кокетни вилички край плажа. А Веско пак карантинира положението в една торта.
14.07., вторник - ден тринадесети:
Усеща се като ден тринадесети, но работен. Остава само един ! Днес не е скучно обаче. Политически нещата са динамични. Играят на пинг-понг. Сутринта разбрахме, че американския посланик Херо Мустафа подкрепя протестите на народа "в стремежа му за повишаване на доверието в демократичната система и насърчаване на върховенството на закона в България". После главният прокурор и благодари и сподели "Наистина - никой за нас не е над закона! Днес ще го покажем на всички българи за пореден път!" Последва оповестяване от спецпрокуратурата на интересни разговори между Васил Божков и местни журналисти и политици. Шефът на отдела за киберпрестъпления в ГДБОП подаде оставка. Samuil Petkanov: Още само 120 години ежедневни платени протести и нацията ще си върне от Божков парите, които е набила в Еврофутбол. Как ли ще завърши денят ?!? А седмицата, месецът, годината ?!?
15.07., сряда - ден четиринадесети:
Усеща се като ден четиринадесети, последен. Е, преживяхме ги, свикнахме да се разхождаме в релацията стая - коридор - стая, да ходя на работа в съседната спалня, да пазаруваме храна онлайн, да сядаме за вечеря точно в 19:00, да си скубя веждите докато съм в офиса (хоум), да се събираме с приятели виртуално, да разясняваме на други хора надълго и нашироко какво е COVID-19 и как се кара 14-дневна карантина.
Въобще изкарахме една почивка - нискобюджетна почивка. Не броим разходите за лекарства, тестове и прочие. 386 лв тестове, 150 лв лекарства, 50 лв рентген и изследвания.
Важното е, че сме здрави !
петък, 14 февруари 2020 г.
Генуа - откраднати гледки
Тази командировка започна със запомнящи се самолетни полети по релацията София - Рим - Генуа и под едва настъпващата опасност от COVID-19. Но завърши успешно и остави у мен красиви впечатления от Генуа и надежда за нови срещи.
Планираното обучение в Италия бе насрочено от 10 до 12 февруари 2020. В Европа вече се отчитаха единични случаи на новия коронавирус, но хората живееха нормално, следяха развитието на ситуацията и естествено някои лекинко се притеснявахме. Аз основно за това - да не ми пропадне пътуването.
В края на 2019 г. в град Ухан, Централен Китай, е идентифициран коронавирус, наречен SARS-CoV-2. Това става, след като без ясни причини през декември 2019 много хора развиват пневмония, която не се повлиява от известните методи за лечение. Опасността идва и от това, че разпространението е изключително лесно, а и още никой не знае как да се бори с него.
Но все пак на 09/02 към полунощ кацнах в Генуа и се насладих на шарена нощна разходка с такси от летището до хотела. Преумората от дългия ден ме държа будна доста време въпреки луксозния уют на хотел NH Genova Centro. Дори и двамата ми приятели Moretti (алуминиеви кенчета бира по 330 мл) не помогнаха да се отпусна и да заспя. Лица и сцени от деня се разхождаха пред очите ми. Летища, изпънати стюардеси и пилоти, японци с фотоапарати и бели медицински маски, тесни стаички за пушене, татуирани младежи с раници, набутване и наблъскане на ръчния багаж в горните отделения на самолета и прочие.
Полетът Рим - Генуа беше кратък, но забавен. Стюардесите бяха в пенсионна възраст, но много вежливи и грижовни. А пилотът изглеждаше като столетник. Може би стажът му е започнал по време на първата световна война ?!? Но все пак по-сигурно е да се доверим на опита. Приземяването започна с продължително пикиране над морето. Пилотът посети за кратко тоалетната. Стана ни ясно, че простатата алармира. Имах чувство, че крилата ще загребят водата - толкова близко прелитахме. Надявах се да се е върнал все пак в командната кабина. Изгубих звук и картина, защото ние все повече се сливахме с морето, а там очевидно не трябва да се приземяваме. Внезапно се изтряскахме на пистата и спирачките задействаха - кацнахме успешно ! И незабравимо !
На следващата сутрин колега от италианската агенция ни чакаше пред хотела, за да ни придружи до офиса. Вървяхме към морето по Corso Andrea Podesta - улица, но всъщност надлез, който кръстосва от високо най-главните via Dante и XX Settembre. В ляво и дясно от нас са старите и достолепни сгради, а ние стъпваме като че ли по покривите им. От висотата на нашата кота очите ни попиват много повече красота. Чудесно начало !
Пред офиса ме посреща митинг на моторетките. Тук хората целогодишно ги карат - жени с токчета, мъже в костюми, на работа, до магазина или просто до най-близкото кафене - най-удобният транспорт в задръстванията.
Втората вечер бях по-смела и по-подготвена. Затова и след дълго, дълго лутане стигнах до Къщата на Христофор Колумб и в съседство останките от древна църква - св. Андрю
И навсякъде моторетки - хиляди, милиони - жужящи палаво на платното или притихнали послушно на паркинга.
Зелен оазис от 2 хектара в сърцето на града, който през 16 век съществувал като бастион и неразделна част от градските отбранителни стени. През 1785 г. районът е предоставен на Иполито Дурацо, който засажда ботаническа градина в него. След това маркизът Джан Карло Ди Негро закупува земята през 1802 г. и основава училище по ботаника. Той доизгражда парка, и добавя колекция от археологически находки и бюстове на изтъкнати генуезки. Между 1863 и 1892 г. са добавени пещерите, живописният водопад и „къщата на градинаря“.
Не си спомням точно кой, но единият ден в офиса беше малко неспокоен - включи се аларма за пожар и всички бяхме евакуирани. Не беше учение, а забравена цигара в паркинга на сградата. Но колегите бяха спокойни и търпеливо чакаха развитието на ситуацията. Не видях никой да псува. Странно ?!?
Отдалеч виждам Катедралата Сан Лоренцо - Дуомото на града. Облицована е с три вида мрамор - бял, черен и червен
Любопитно: В катедралата, до дясната пътека, е запазено точното копие на неексплодирана бомба. Гранатата е изстреляна от британския кралски флот по време на едно от най-тежките атаки срещу град Генуа през 1941 г. по време на Втората световна война.
Запасих се с парче фокача от една кокетна пекарна и се отдадох на тесните улички на стария град по посока старото пристанище. Фокачата е типична за Генуа и наподобява пърленка с масло - топят си я в капучино италианците. За нея казват, че не си бил в Генуа, ако не си я опитал!Да ми е сладко !
Навътре в залива върху понтон е изграден популярния Аквариум - счита се, че е втори по големина в Европа.
С дъх на нежно море, старо дърво, вековен камък, елегантни хора, ... напускам този град малко преди развиделяване и знам, че много искам да се върна отново тук.
Абонамент за:
Публикации (Atom)