Генуа - откраднати гледки

Тази командировка започна със запомнящи се самолетни полети по релацията София - Рим - Генуа и под едва настъпващата опасност от COVID-19. Но завърши успешно и остави у мен красиви впечатления от Генуа и надежда за нови срещи.

Планираното обучение в Италия бе насрочено от 10 до 12 февруари 2020. В Европа вече се отчитаха единични случаи на новия коронавирус, но хората живееха нормално, следяха развитието на ситуацията и естествено някои лекинко се притеснявахме. Аз основно за това - да не ми пропадне пътуването. 

В края на 2019 г. в град Ухан, Централен Китай, е идентифициран коронавирус, наречен SARS-CoV-2. Това става, след като без ясни причини през декември 2019 много хора развиват пневмония, която не се повлиява от известните методи за лечение. Опасността идва и от това, че разпространението е изключително лесно, а и още никой не знае как да се бори с него.

Но все пак на 09/02 към полунощ кацнах в Генуа и се насладих на шарена нощна разходка с такси от летището до хотела. Преумората от дългия ден ме държа будна доста време въпреки луксозния уют на хотел NH Genova Centro. Дори и двамата ми приятели Moretti (алуминиеви кенчета бира по 330 мл) не помогнаха да се отпусна и да заспя. Лица и сцени от деня се разхождаха пред очите ми. Летища, изпънати стюардеси и пилоти, японци с фотоапарати и бели медицински маски, тесни стаички за пушене, татуирани младежи с раници, набутване и наблъскане на ръчния багаж в горните отделения на самолета и прочие.

Полетът Рим - Генуа беше кратък, но забавен. Стюардесите бяха в пенсионна възраст, но много вежливи и грижовни. А пилотът изглеждаше като столетник. Може би стажът му е започнал по време на първата световна война ?!? Но все пак по-сигурно е да се доверим на опита. Приземяването започна с продължително пикиране над морето. Пилотът посети за кратко тоалетната. Стана ни ясно, че простатата алармира. Имах чувство, че крилата ще загребят водата - толкова близко прелитахме. Надявах се да се е върнал все пак в командната кабина. Изгубих звук и картина, защото ние все повече се сливахме с морето, а там очевидно не трябва да се приземяваме. Внезапно се изтряскахме на пистата и спирачките задействаха - кацнахме успешно ! И незабравимо !

На следващата сутрин колега от италианската агенция ни чакаше пред хотела, за да ни придружи до офиса. Вървяхме към морето по Corso Andrea Podesta - улица, но всъщност надлез, който кръстосва от високо най-главните via Dante и XX Settembre. В ляво и дясно от нас са старите и достолепни сгради, а ние стъпваме като че ли по покривите им. От висотата на нашата кота очите ни попиват много повече красота. Чудесно начало ! 

Пред офиса ме посреща митинг на моторетките. Тук хората целогодишно ги карат - жени с токчета, мъже в костюми, на работа, до магазина или просто до най-близкото кафене - най-удобният транспорт в задръстванията.

Нямах никаква туристическа подготовка, бях ограничена във времето и се водех само от една карта, оставена на нощното ми шкафче. След края на първия работен ден веднага тръгнах съвсем напосоки от хотела до Piazza Corvetto по via Roma - и се озовах в центъра:

Площад Ферари и Борсата (Palazzo della Borsa Valori)

Втората вечер бях по-смела и по-подготвена. Затова и след дълго, дълго лутане стигнах до Къщата на Христофор Колумб и в съседство останките от древна църква - св. Андрю

И навсякъде моторетки - хиляди, милиони - жужящи палаво на платното или притихнали послушно на паркинга.

Разходката ми продължи с вечерните отблясъци на красивите сгради по via XX Settembre. Древни мастодонти, които се извисяват над улицата, стоварили тежестта си на дебели колони над тротоарите. Сливат се, разпростират се свободно над напречните улички и въпреки това дават уют със светлите витрини на магазините отдолу.

Арката над напречната уличка via Fieschi ме дебне със страховит поглед.

Тротоарите са изпъстрени с мозайки

Последния ден станах много рано и докато убивах времето с пред хотела, реших да разгледам зеленото островче в дясно от мен. Оказа се, че е било ботаническа градина в миналото, а сега съществува като парк ( Villetta di Negro ) и приютява музей за ориенталско изкуство и няколко приказни местенца за релакс и разходка сред зеленина.

Пред хотела - в ляво е Piazza Corvetto, а в дясно Villetta di Negro. Аз поемам към парка.

Зелен оазис от 2 хектара в сърцето на града, който през 16 век съществувал като бастион и неразделна част от градските отбранителни стени. През 1785 г. районът е предоставен на Иполито Дурацо, който засажда ботаническа градина в него. След това маркизът Джан Карло Ди Негро закупува земята през 1802 г. и основава училище по ботаника. Той доизгражда парка, и добавя колекция от археологически находки и бюстове на изтъкнати генуезки. Между 1863 и 1892 г. са добавени пещерите, живописният водопад и „къщата на градинаря“.

Не си спомням точно кой, но единият ден в офиса беше малко неспокоен - включи се аларма за пожар и всички бяхме евакуирани. Не беше учение, а забравена цигара в паркинга на сградата. Но колегите бяха спокойни и търпеливо чакаха развитието на ситуацията. Не видях никой да псува. Странно ?!?

Но пък на обяд се възнаградих с великолепно тирамису за десерт. Ох, как вкусно готвят тук ! Обедите прекарвахме в кокетни малки ресторантчета като Bistrot Cardamono Genova и Mattoni Rossi Genova. Кухнята е изцяло глутенова и не съвсем полезна за гледане, защото предизвиква ... обилно слюноотделяне. Паста, сирена, морски дарове, риба, паста, сирена ...

Последният ден приключихме в ранния следобяд и аз имах време за по-продължителна разходка, както и за събиране на смелост за пристъпване към събиране на багажа, лека дрямка преди полета обратно и прочие. Директно се насочих към все още неизследваната част от града - западно от Пиаца де Ферари - и към старото пристанище.
Отдалеч виждам Катедралата Сан Лоренцо - Дуомото на града. Облицована е с три вида мрамор - бял, черен и червен

Любопитно: В катедралата, до дясната пътека, е запазено точното копие на неексплодирана бомба. Гранатата е изстреляна от британския кралски флот по време на едно от най-тежките атаки срещу град Генуа през 1941 г. по време на Втората световна война.

Запасих се с парче фокача от една кокетна пекарна и се отдадох на тесните улички на стария град по посока старото пристанище. Фокачата е типична за Генуа и наподобява пърленка с масло - топят си я в капучино италианците. За нея казват, че не си бил в Генуа, ако не си я опитал!Да ми е сладко !

Старото пристанище е понастоящем цитаделата за развлечения и свободно време за местни и туристи и предлага много събития не само през лятото, но и през останалата част от годината.

От тук може да се насладим на Генуа и нейният залив в цялата им красота. На заден план хълмовете изобилстват от цветове през деня и сияят през нощта.
Навътре в залива върху понтон е изграден популярния Аквариум - счита се, че е втори по големина в Европа.

А на кея е вързан реплика на галеон от 1600 г - Нептун. Строен е през 1985 за снимките на филма Пирати на Роман Полански.

Тези яхти не са реплики може би и не е известно кога са строени, но изглеждат много примамливо и ммммм, предразполагат към мечти разни.

Разходката ми не беше много дълга, защото бях сама, а край кея се разхождаха много просяци и амбулантни търговци затова свърнах обратно из уличките на Стара Генуа и позяпах витрините.

С дъх на нежно море, старо дърво, вековен камък, елегантни хора, ... напускам този град малко преди развиделяване и знам, че много искам да се върна отново тук.