Не мога да не увековеча и тези творения, в чиято тайна ни посвети дядо Стефан.
Беше истински аристократ - и по външност и по душа. Но както повечето праведни и благочестиви хора, Господ си го прибра да му помага в своите дела.
Тези соленки той правеше в промишлени количества, но въпреки това свършваха толкова бързо - хрупкави отвън, а в устата се топят. Ние поне веднъж годишно се събираме всички в кухнята и започваме да се суетим с това изкушение, което в рецептите фигурира под наименованието "Соленки с мая"
Рецептата е:
1 ч.ч. прясно мляко, около 37'С
20 гр мая жива
1 с.л. захар
се разбъркват и се оставят за 1 час.
След това добавяме 1 ч.ч. разтопена св.мас, ч.л.сол и брашно около 1 кг, за да омесим тестото.
Аз съм специалистът на тестото. Ръцете ми трябва да са топли, за да се получи то хубаво. По време на месенето постепенно се затопля, докато достигне моята температура. Тогава вече то е изцяло мое - може да направи всичко, което му повеля.
И точно в този момент го оставям за 1 час да си почине, за да се преобрази в тези великолепни соленки:
През това време приготвям купичка с разбит жълтък (за глазурата) и друга такава с плънката - разбити яйца и сирене.
Същинското приготвяне започва, когато Весо и децата седнат на работната маса. От парче тесто, голямо колкото тенис топка, разточвам много тънък лист - 1-2 мм., който с чаша нарязваме на кръгчета. Във всяко кръгче слагаме по малко плънка, захлупваме като полумесец и редим в тавата. Преди изпичане намазваме с отделения жълтък.
Много бързо стават, не е необходима хартия за печене, само намазване с олио тавичката.
С тази доза изпекохме 5 тави, които се оказаха примамливо вкусни, но отчайващо малко.
Така както и живота - сладък, но кратък.
Живейте.
