Няма и месец, откакто се е изопнала една такава новичка, чистичка. От единия край на града до другия. Очаква своите велосипедисти замечтано загледана в небето, отразяваща небето, оглеждаща се в небето.
И ето - денят започва, хората преглъщат още вкуса на първото кафе, сънено носят мислите си към работното място.
Един, втори, трети, ... много.
Много !
Дълга върволица хора поемат по велоалеята. Пътят отстрани стои пуст, сив, широк, изоставен. Хората са привлечени от красивата, червена велоалея със златиста маркировка. Крачат. Празни погледи, празни души. Неподозиращи, че са на грешния път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар