Няколкократно съм лягала на хирургичната маса. И винаги завършекът е бил положителен. Отлично съм била обгрижвана от персонала и тези трудни моменти са оставили в съзнанието ми само отпечатъка на временен дискомфорт, лично спокойствие и добре функционираща здравноосигурителна система.
Щом е така в обикновените общински болници, как ли ще е в известната частна и модерна такава ?
Вече натрупа повече от десетилетие стаж и събра немалко почитатели. Слушайки и четейки коментарите на разпалени пациенти просто нямам представа как са оцелявали хората преди възникването на този божествен медицински комплекс.
И така след недълги размисли реших, че трябва да позиционирам тялото си точно там за около седмица за особено важна хирургическа интервенция. Гласувах доверие на най-прекрасната и мила специалистка, определихме дата за събитието и поех към рецепцията за уточняване на документални и финансови подробности.
От постоянно звънящите телефони и пререждащи се пациенти едва успях да си осигуря една педя място на гишето, където максимално бързо и точно да изтрелям какво ми трябва. Не бях подготвена за високомерно, заядливо и оттегчено от живота същество, затова пуснах и идиотска усмивка, която се надявах, че леко ще смегчи резултата в моя полза. Все пак според ценоразписа на тази болница излиза, че само 33% съм пациент, а останалите 67% - клиент. Но това са си само мои лични сметки и разсъждения явно. Огледах се и установих, че от заобикалящите ме пациенти само аз не съм със слънчеви очила "версаче" и не въртя на пръстче чип за кола, произведена не по-отдавна от 2014-та. Разбрах кое определя отношението. С неописуемо облекчение улових още във въздуха фактурката, която рецепционистката писа старателно, с голяма досада и намек, че нарочно се заяждам. Дадох кръгом към изхода, с приятното усещане, че след 2 минути ще съм си в колата с любима музика.
Но уви - фактурата беше сгрешена ! И то непоправимо ! Краката ми се подкосиха от мисълта, че трябва да се върна и да съпреживея отново страданията на рецепционистката.
...
Упорито настоявах документа да бъде коригиран, за да бъде истинен, въпреки че срещу мен дамата се опита да ме нокаутира със становището, че това е невъзможно. Забранено било да се анулира фактура ... според нея. За мен беше необходимо да получа правилен документ, който да представя в здравния фонд. Съжалих, че въпросната дама не работи в държавната администрация. Толкова излишни претенции на граждани щяха да бъдат спестени. С обилна доза пот, сълзи и настояване успях да я накарам да подхване химикала и кочана наново. Стриктно диктувах името си буква по буква, надвесена над рецепцията в странна поза, за да наблюдавам резултата от моите молби. Повторих деликатно презимето си, защото забелязах, че нещата не отиват на добре, но гневът отново се стовари върху мен. Ужас ! Презимето се оказа сериозна спънка в получаването на жадувания от мен документ. Обърнахме се мислено към родителите ми, гражданското и ЕСГРАОН, за да благодарим за това презиме - всяка поотделно и с различни чувства.
След доста изгубено време и нерви успях да напусна успешно частната болница и да се отдам в следващите няколко дни на прекрасни преживявания и подготовка за предстоящата операцийка.
...
Ето, че денят настъпи. Прочетох няколко коментара в бг-мамата за това колко е важно да си платиш в болница, за да те излекуват. Още няколко и за това кои са най-добрите болници и съответно колкото повече плащаш, толкова по-добре те лекуват. Почесох се по главата. Парите осигуряват спокойствие. Мдаааа. Никога до сега не съм подхождала към операция с настроението да платя повече, че да ме лекуват повече. То това да не е пазар. И винаги съм получавала адекватни медицински грижи и прекрасно отношение. И без пари.
Сега изборът ми е друг - очаква ме седмица на операция, реанимация и възстановяване в най-рекламираната частна клиника. Нещо като - скъпо, но не съвсем удоволствие.
Няма как да опиша как премина операцията, защото я проспах, но следващите дни до мен бяха най-приятните, мили, грижовни лекари, сестри и санитари. Всички пациенти за тях си бяха пациенти, а не клиенти.
Посещенията на близки хора бяха сведени до минимум - само между 15 и 16 часа, за да могат пациентите спокойно да се възстановяват, без да се налага да разиграват пиески на ведро настроение и замечтана благодарност докато преглъщат болката. Много добро и полезно правило ! Още по-добре е, че персоналът държи то да се спазва и дискретно правят забележки, ако се наложи. Но все пак повечето хора са културни и съобразяват, че не е редно да се бутат в стаи, където си почиват хора по бельо, с шевове, превръзки и проблеми.
Тъкмо се надигнах на третия ден, започнах да си развявам нощницата из стаята и ме възнаградиха със съквартирантки. Две много мили момичета. Едното работи в офис, а другото ... не работи. Ромка. Цялото и семейство не работи, каза тя. Много голямо семейство ! Като започнаха да влизат в стаята, да влизат, да влизат ... Разположиха се в цялото свободно пространство, а някои в коридора. Внесоха различна атмосфера - не съвсем свежа и доста шумна. Вайкаха се, охкаха, пъшкаха, нареждаха нещо на неразбираем език, караха се.
Аз се свих в леглото, колкото можах и започнах да надигам бавно завивката, за да си спестя този ужас. Другото момиче, току що оперирано, само стисна очи.
Плах гласец на дама с бяла престилка отбеляза, че не са разрешени посещенията в стаите извън времето за свиждане. Никой не я отрази. Само няколко дебели вратове се извиха към нея и я изгледаха многозначително.
А още беше сутрин...
И така денят започна с едно ходене назад, напред, едни масови стълпотворения и нахълтвания.
И никой, и нищо не успя да накара тези хора да се съобразят с правилата.
Долу на паркинга бяха спрели няколко коли с volume на max, които осъществяваха някаква охранителна дейност в тила. В двора се бяха скупчили десетина жени и деца, които крякаха като жаби. И тази постоянна върволица до стаята и обратно, която не спираше.
Добре се барикадирах с одеалото. Надигнах го до носа си, за да му спестя мириса на гаден тютюн, пържени кюфтета, задушен лук и други подобни. Към края на деня персоналът, абсолютно разоръжен, взе геройско решение - да премести ромката в отделна стая, за да си спести срама от безсрамието на тези "пациенти", а и поредната новина в медиите - "роми вилняха в болница, има пострадали здравни работници".
Все пак всички сме пациенти.
А възпитанието ? Къде остана то ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар