ЗА СЛУГИНИТЕ, ПРИНЦЕСИТЕ И КРАЛИЦИТЕ

Преписано от нета:

Прислужниците мечтаят за добрата фея, принцесите за очарователен принц, кралиците не мечтаят, а действат.

Прислужниците смятат, че се случват чудеса, с принцесите те наистина се случват, а кралиците ги правят сами.

Прислужниците са слаби, но изглежда силни, принцесите са силни, но изглеждат слаби, кралицата може и без маска.

Прислужниците идват предварително, принцесите закъсняват, кралиците пристигат навреме.

Прислужниците обвиняват себе си, принцесите обвиняват другите, кралиците правят изводи.

Прислужниците не знаят как да печелят, принцесите не умеят да губят, кралиците не се състезават.

Прислужниците не се интересуват от дракони, принцесите ги ядат дракони, а кралиците се сприятеляват с драконите. Защото прислужниците не се интересуват от дракони, принцесите се страхуват от тях, а кралиците ги опитомяват.

Прислужниците, дори хубавите, се смятат за грозни, принцесите, дори и грозни, смятат себе си за красавици, а кралиците нямат време чак толкова да се заглеждат в огледалото.

Прислужниците могат да не ги забележат, принцесите не могат да не ги забележат, кралицата не може да бъде незабелязана, когато това е необходимо.

Прислужниците са покорни, принцесите са капризни, кралиците са дисциплинирани.

Прислужниците искат да получат похвала, принцесите – внимание, кралиците – опит.

Прислужниците преглъщат униженията, принцесите отмъщават за тях, а кралиците не е възможно да бъдат унижени.

Прислужниците обичат, принцесите позволяват да ги обичат, кралиците не се замислят кой кого.

Прислужниците всичко разбират и търпят, принцесите разбират само това, което те искат, кралиците всичко разбират и си отиват.

Прислужниците не са в състояние да изискват, принцесите не могат да чакат, кралиците знаят, че за всичко си има време.

Прислужниците не искат да пораснат, принцесите не искат да остареят, кралиците знаят, че за всичко си има време.

Прислужниците виждат света в черно, принцесите – в розово, кралиците – в черно, розово и във всички останали цветове.

Със слугините е лесно, с принцесите – сложно, с кралиците най-малкото – е интересно. Да си слугиня е трудно, да си принцеса е лесно, да си кралица, най-малкото, има смисъл.

За да си слугиня просто трябва да те наемат, да си принцеса – да се родиш, а принцесата става кралица, когато свърши страхотно много работа и има невероятен късмет.

Прислужница е длъжност, принцеса е порода, а кралица - титла.

Източник: Другите новини

Пограничен туризъм

Последните няколко години забелязвам нов тренд в развитието на туризЪма в България. Естествено, държавата като косвен регулатор на процесите и защитавайки родния бранш, можем да наречем основател на новата туристическа атракция за отмора и безгрижие в района на КПП по време на т.нар. обединени почивни дни. Ще я наречем пограничен плажен туризъм.
Както всички граждани знаем, от няколко години се сливат последователни почивни и празнични дни с цел да се създадат предпоставки за една по-общополезна отмора. От една страна отрудените граждани ще се отдадат на целодневно ядене и пиене, (като за последно) а от друга родните курортни предприятия ще напълнят касичките си, а после ще се отблагодарят на органа на НАП колкото могат. А през дните за отработване ... хм то пък кой ти работи, та чак пък и да отработва ...
Та за тези - големите и дълги почивни дни ми е думата. Хората си бият камшика и газ до дупка към гръцкото море, а сега и да се разпусна в обяснения защо там - само ще разводня темата. Достатъчно трагикомични мат'риали изчетохме за авантюристични опити на нашенци за семейна почивка по родното море. Та едни дълги, весели и натоварени кервани тръгват надолу към Солун, Халкидики и Кавала с надеждата бързо да завладеят своето кътче от Егейско море. Така се заражда и новото туристическо течение - от идеята. Нали идиот означавало човек с идеи. Та предпоставките:
1. дълги почивни дни и
2. меко казано странен туристически мениджмънт по българското черноморие
3. високи доходи според премиера
създават нови идеи за приятна почивка в съвременното общество.
Седя с моята компания на километрична опашка за връщане в България и си мисля - защо, по дяволите, става толкова бавно пропускането на пункта. Та ние се влачим по кола за половин час! А сме само българи и румънци. Прибираме се към дома след малко плаж, малко разходки, малко таверни... Наближаваме. Пред нас едно семейство румънски туристи - проверяват ги мнооооого сериозно. Взимат им документите, гледат ги, гледат хората, пак документите, седят граничните органи, чудят се, мислят бавно, чудят се бързо. Пътниците в колата са много черни, може да са нелегални емигранти ! Но един полицай се сети, че са черни, защото са ходили на плаж. Пуснаха ги. След тях проверка минава и една млада двойка българи. Наближава и нашия ред, ставаме нетърпеливи. Момичето нещо не приличало на снимката от документа си за самоличност. Еми да, как ще прилича, като за 6 години е сложила 600 кубика силикон по себе си. Включая устни, скули и брадичка. Еми почакахме още малко... Ама поне ни беше интересно. След тях един бус румънци - голямо семейство, много деца, много нещо. Почнаха да се броят, да търсят паспорти, пак се броят, после почнаха да вадят и багажи, палатки, надничат в тоя бус, цъкат с език. Суматоха голяма. Забравили си едното дете ! Притеснихме се и ние. Цялата опашка притихна. Те въртят телефони, крещят, реват. Евалла, намериха си детето - останало било на плажа. Оказа се 19 годишен юнак, който се влюбил в сервитьорката на плажния бар.  Остайха го, минаха КПП и дадоха газ. Опашката потръгна. Минахме и ние.
Следващите 10 километра се разминавахме с чакащите да минат КПП-то на излизане от България в първия ден от дългия уикенд. Само весели и отпочиващи хора видяхме. Нямаше го това напрежение, за което гръмнаха медиите. Бяха си устроили чудесно туристическо погранично комплексче. Някои от тях с усмивка коментираха, че са подготвени да прекарат там почивката си, а дори и много повече. Имали достатъчно количество алкохол, цигари и храна. Други - вече по-подготвени - бяха успели да разпънат палатки, а трети играеха плажен волейбол върху асфалт. Една езикова школа провеждаше интензивен курс по гръцки за любители. Много хора се бяха записали - едва се смогваше с хорариума. Но желаещите се натискаха и бутаха едни други. Някои се надяваха скоро да отидат в Гърция, а други - просто за престиж - като се върнат в сряда на работа да обелят два лафа. Но всички целяха да уплътнят ползотворно почивката на КПП. Интересна атракция представляваха група партизани, упражняващи възстановка на слизането на бригада Чавдар в София на 6 септември 1944. Всеки един от тях бе готов да взриви КППто. Пет-шест километра по-нататък видяхме няколко семейства, които се бяха дегизирали като емигранти с надеждата, че нашите полицаи набързо ще ги обработят и ще ги пратят отвъд браздата.
И така неусетно минахме тези 10-20 км. Насладихме се на уюта и емоциите, които създава пограничния туризъм. Зачудихме се как всъщност хората правят своя избор между хотел по нашенското море или висенето в жегата на опашка на границата.
А всъщност имат ли избор ?