Последните няколко години забелязвам нов тренд в развитието на туризЪма в България. Естествено, държавата като косвен регулатор на процесите и защитавайки родния бранш, можем да наречем основател на новата туристическа атракция за отмора и безгрижие в района на КПП по време на т.нар. обединени почивни дни. Ще я наречем пограничен плажен туризъм.
Както всички граждани знаем, от няколко години се сливат последователни почивни и празнични дни с цел да се създадат предпоставки за една по-общополезна отмора. От една страна отрудените граждани ще се отдадат на целодневно ядене и пиене, (като за последно) а от друга родните курортни предприятия ще напълнят касичките си, а после ще се отблагодарят на органа на НАП колкото могат. А през дните за отработване ... хм то пък кой ти работи, та чак пък и да отработва ...
Та за тези - големите и дълги почивни дни ми е думата. Хората си бият камшика и газ до дупка към гръцкото море, а сега и да се разпусна в обяснения защо там - само ще разводня темата. Достатъчно трагикомични мат'риали изчетохме за авантюристични опити на нашенци за семейна почивка по родното море. Та едни дълги, весели и натоварени кервани тръгват надолу към Солун, Халкидики и Кавала с надеждата бързо да завладеят своето кътче от Егейско море. Така се заражда и новото туристическо течение - от идеята. Нали идиот означавало човек с идеи. Та предпоставките:
1. дълги почивни дни и
2. меко казано странен туристически мениджмънт по българското черноморие
3. високи доходи според премиера
създават нови идеи за приятна почивка в съвременното общество.
Седя с моята компания на километрична опашка за връщане в България и си мисля - защо, по дяволите, става толкова бавно пропускането на пункта. Та ние се влачим по кола за половин час! А сме само българи и румънци. Прибираме се към дома след малко плаж, малко разходки, малко таверни... Наближаваме. Пред нас едно семейство румънски туристи - проверяват ги мнооооого сериозно. Взимат им документите, гледат ги, гледат хората, пак документите, седят граничните органи, чудят се, мислят бавно, чудят се бързо. Пътниците в колата са много черни, може да са нелегални емигранти ! Но един полицай се сети, че са черни, защото са ходили на плаж. Пуснаха ги. След тях проверка минава и една млада двойка българи. Наближава и нашия ред, ставаме нетърпеливи. Момичето нещо не приличало на снимката от документа си за самоличност. Еми да, как ще прилича, като за 6 години е сложила 600 кубика силикон по себе си. Включая устни, скули и брадичка. Еми почакахме още малко... Ама поне ни беше интересно. След тях един бус румънци - голямо семейство, много деца, много нещо. Почнаха да се броят, да търсят паспорти, пак се броят, после почнаха да вадят и багажи, палатки, надничат в тоя бус, цъкат с език. Суматоха голяма. Забравили си едното дете ! Притеснихме се и ние. Цялата опашка притихна. Те въртят телефони, крещят, реват. Евалла, намериха си детето - останало било на плажа. Оказа се 19 годишен юнак, който се влюбил в сервитьорката на плажния бар. Остайха го, минаха КПП и дадоха газ. Опашката потръгна. Минахме и ние.
Следващите 10 километра се разминавахме с чакащите да минат КПП-то на излизане от България в първия ден от дългия уикенд. Само весели и отпочиващи хора видяхме. Нямаше го това напрежение, за което гръмнаха медиите. Бяха си устроили чудесно туристическо погранично комплексче. Някои от тях с усмивка коментираха, че са подготвени да прекарат там почивката си, а дори и много повече. Имали достатъчно количество алкохол, цигари и храна. Други - вече по-подготвени - бяха успели да разпънат палатки, а трети играеха плажен волейбол върху асфалт. Една езикова школа провеждаше интензивен курс по гръцки за любители. Много хора се бяха записали - едва се смогваше с хорариума. Но желаещите се натискаха и бутаха едни други. Някои се надяваха скоро да отидат в Гърция, а други - просто за престиж - като се върнат в сряда на работа да обелят два лафа. Но всички целяха да уплътнят ползотворно почивката на КПП. Интересна атракция представляваха група партизани, упражняващи възстановка на слизането на бригада Чавдар в София на 6 септември 1944. Всеки един от тях бе готов да взриви КППто. Пет-шест километра по-нататък видяхме няколко семейства, които се бяха дегизирали като емигранти с надеждата, че нашите полицаи набързо ще ги обработят и ще ги пратят отвъд браздата.
И така неусетно минахме тези 10-20 км. Насладихме се на уюта и емоциите, които създава пограничния туризъм. Зачудихме се как всъщност хората правят своя избор между хотел по нашенското море или висенето в жегата на опашка на границата.
А всъщност имат ли избор ?
Както всички граждани знаем, от няколко години се сливат последователни почивни и празнични дни с цел да се създадат предпоставки за една по-общополезна отмора. От една страна отрудените граждани ще се отдадат на целодневно ядене и пиене, (като за последно) а от друга родните курортни предприятия ще напълнят касичките си, а после ще се отблагодарят на органа на НАП колкото могат. А през дните за отработване ... хм то пък кой ти работи, та чак пък и да отработва ...
Та за тези - големите и дълги почивни дни ми е думата. Хората си бият камшика и газ до дупка към гръцкото море, а сега и да се разпусна в обяснения защо там - само ще разводня темата. Достатъчно трагикомични мат'риали изчетохме за авантюристични опити на нашенци за семейна почивка по родното море. Та едни дълги, весели и натоварени кервани тръгват надолу към Солун, Халкидики и Кавала с надеждата бързо да завладеят своето кътче от Егейско море. Така се заражда и новото туристическо течение - от идеята. Нали идиот означавало човек с идеи. Та предпоставките:
1. дълги почивни дни и
2. меко казано странен туристически мениджмънт по българското черноморие
3. високи доходи според премиера
създават нови идеи за приятна почивка в съвременното общество.
Седя с моята компания на километрична опашка за връщане в България и си мисля - защо, по дяволите, става толкова бавно пропускането на пункта. Та ние се влачим по кола за половин час! А сме само българи и румънци. Прибираме се към дома след малко плаж, малко разходки, малко таверни... Наближаваме. Пред нас едно семейство румънски туристи - проверяват ги мнооооого сериозно. Взимат им документите, гледат ги, гледат хората, пак документите, седят граничните органи, чудят се, мислят бавно, чудят се бързо. Пътниците в колата са много черни, може да са нелегални емигранти ! Но един полицай се сети, че са черни, защото са ходили на плаж. Пуснаха ги. След тях проверка минава и една млада двойка българи. Наближава и нашия ред, ставаме нетърпеливи. Момичето нещо не приличало на снимката от документа си за самоличност. Еми да, как ще прилича, като за 6 години е сложила 600 кубика силикон по себе си. Включая устни, скули и брадичка. Еми почакахме още малко... Ама поне ни беше интересно. След тях един бус румънци - голямо семейство, много деца, много нещо. Почнаха да се броят, да търсят паспорти, пак се броят, после почнаха да вадят и багажи, палатки, надничат в тоя бус, цъкат с език. Суматоха голяма. Забравили си едното дете ! Притеснихме се и ние. Цялата опашка притихна. Те въртят телефони, крещят, реват. Евалла, намериха си детето - останало било на плажа. Оказа се 19 годишен юнак, който се влюбил в сервитьорката на плажния бар. Остайха го, минаха КПП и дадоха газ. Опашката потръгна. Минахме и ние.
Следващите 10 километра се разминавахме с чакащите да минат КПП-то на излизане от България в първия ден от дългия уикенд. Само весели и отпочиващи хора видяхме. Нямаше го това напрежение, за което гръмнаха медиите. Бяха си устроили чудесно туристическо погранично комплексче. Някои от тях с усмивка коментираха, че са подготвени да прекарат там почивката си, а дори и много повече. Имали достатъчно количество алкохол, цигари и храна. Други - вече по-подготвени - бяха успели да разпънат палатки, а трети играеха плажен волейбол върху асфалт. Една езикова школа провеждаше интензивен курс по гръцки за любители. Много хора се бяха записали - едва се смогваше с хорариума. Но желаещите се натискаха и бутаха едни други. Някои се надяваха скоро да отидат в Гърция, а други - просто за престиж - като се върнат в сряда на работа да обелят два лафа. Но всички целяха да уплътнят ползотворно почивката на КПП. Интересна атракция представляваха група партизани, упражняващи възстановка на слизането на бригада Чавдар в София на 6 септември 1944. Всеки един от тях бе готов да взриви КППто. Пет-шест километра по-нататък видяхме няколко семейства, които се бяха дегизирали като емигранти с надеждата, че нашите полицаи набързо ще ги обработят и ще ги пратят отвъд браздата.
И така неусетно минахме тези 10-20 км. Насладихме се на уюта и емоциите, които създава пограничния туризъм. Зачудихме се как всъщност хората правят своя избор между хотел по нашенското море или висенето в жегата на опашка на границата.
А всъщност имат ли избор ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар