Винаги съм си представяла как всеки човек е една индивидуална вселена - има си свой вътрешен свят, но и външен ореол, който представлява по-скоро нещо като венец. Всяка негова усмивка, постъпка, дума поставя по едно различно цвете в този венец. Така всички хора са красиви, но са различни.
Както си вървях един ден, зърнах една смачкана хартийка на земята. Наведох се, хванах я между пръстите си, разгънах я и се зачетох:
@ @ @
Аз съм добър човек и моят свят е изпълнен с деликатност и доброта. Всичко около мен е красиво, защото добрите хора излъчват красота. Очите ми са големи, защото в тях грее доброто, но виждат и колко много са лошите хора по света. Още щом видя един човек, веднага познавам какъв е и какво е бъдещето му. После наблюдавам негови постъпки и се убеждавам в правотата си: смее се шумно - невъзпитан, разказва вицове - простак, разболява се - съдбата го наказва и много други. А лошите хора са много, ужасно много. И за жалост те постоянно пречат на нас - добрите. Откакто свят светува. Постоянно се стремят да ни нараняват, защото виждат, че ние сме добри и красиви. Тъй като съм деликатен човек, имам нужда от доброта и тишина и много страдам, когато лошите шумят и се смеят около мен. А те нарочно се опитват да ме дразнят, за да избухвам и да плача. Разказват непрекъснато колко са щастливи и силни, казват ми да се боря, само за да нараняват моята крехкост. Винаги страня, а когато мога и нападам такива хора, защото енергията им е отрицателна. Те не са съпричастни и състрадателни, не се смеят, те се надсмиват над слабите и добри хора като мен. Но въпреки това аз съм непримирим към тях.
От момента, в който видя някой за пръв път, аз веднага познавам, когато е невъзпитан и лош. И правя така, че всички хора да научат това. На всички разказвам как се подиграва с моята доброта и скромност. Как ме кара да страдам със злобната си бруталност и други подобни, които дори не мога да изрека заради деликатната си същност. Само така ще оцелее моят нежен и добър свят.
А аз съм най-добрият човек на света и като такъв съм много крехък. Добрината трябва да се пази, а хората са лоши !
@ @ @
Замислих се - наистина всеки човек се краси с венец и дано никога да не губим очите си за това украшение.
