Из нета:
Малко са мъжете в живота ми, които са ми носили онази сигурност,
в която мога да се почувствам жена.
Да се насладя на собствената си нежност и лекота.
Да съм защитена, пазена, слаба.
Малко са, но все пак ги има.
Появявали са се, все още са тук или ги срещам във времето.
Мъже, които са авторитет в очите ми.
Които будят възхищението ми.
С които не искам да се надскачам, нямам желание да им бъда равна.
Няма и как - ухаят на стотици спечелени битки, миришат на мощ, на отлежало уиски и на много болка.
Погледът им е ярък, думите конкретни.
Жестовете на място и с точност. Те знаят кога, как и къде.
Живеят леко, но с тежък характер.
Наслаждават се на момента и носят спокойствие със себе си.
Позволяват ми да им се доверя. Наслаждавам им се.
И им благодаря, че не са се изгубили в битките, които са водили, а са станали по-храбри от тях.
По-ловки. По-сигурни. Повече мъже.
Автор: Силвия Крумов
Няма коментари:
Публикуване на коментар