Много преживявания ще се опитам тук да облека в думи и снимки, защото Валенсия се оказа наш много любим град. Първия път, когато бяхме тук, бе през 2015. Дойдохме две семейства на гости на приятели за една седмица. Само няколко месеца след това обаче другото варненско семейство станаха горди собственици на апартамент. Ето това е магията на Валенсия - идваш, гледаш, усмихваш се и разбираш, че това е твоето място.
Потеглихме от София в мразовития март - рано призори - и имахме щастието да се насладим на изгрева на крилете на самолета.
Първото нещо, което направихме бе да влезем в пулса на този щастлив град. Въздухът е апетитен, примамливи аромати подканят да ги последваме, светлината призори пълни очите с неописуеми палитри, плиснати по сградите наоколо, сутрешните звуци на един разбуждащ се голям и мощен град показват, че тук никога не е скучно.
Посрещна ни топла и уютна Валенсия - слънчева и закичена с пролетни цветове. А нас ни очаква седмица с история, барут, музика, паеля и красота ....
Ииии отрупани с портокали дръвчета през март.
Валенсия е третият по население град в Испания (след Мадрид и Барселона) с 792 303 жители (2013). Разположен е при вливането на река Турия в Средиземно море. Градът е основан от римляните през 137 г. пр.н.е. под името Валентия на мястото на старо иберийско селище. По-късно е завладяна от вестготите, след това от маврите, през 1238 г. е вкючена в новосъздаденото Кралство Валенсия ... и така достига до наши дни, завладяна от ... туристите. Ако се вгледаме в картата на Валенсия с повече фантазия ще видим подкова (зелена в горния си край и жълта в долния). Във вътрешността и е старият град, административната част и основната туристическа зона. Фактически тя е зеленият пояс на града, представляващ пресушената делта на река Турия, чиито легло в настоящи времена е скрито под земята. Северната и част е превърната в красив парк, а южната - в транспортна артерия.
Разходките са приятни както пеша, така и с всякакво превозно средство. Дават се под наем и велосипеди.
Налични са приложения за градския транспорт и таксита. Всъщност до такси почти не стигнахме. Просто градския им транспорт е прецизно уреден и обозначен.
7 дни не са достатъчни за всички забележителности, 2 по 7 също. И след втората ни екскурзия останаха много обекти. Дай боже пак и пак, още и още! Пък дано ми остане време да подредя впечатленията и от първата ни визита във Валенсия.
И вековните сгради - не си личи, но са около 10-14 етажни.
Катедралата на Валенсия.
Катедралата на Валенсия "Св. Богородица", се смята за чудо на древната архитектура. Тя е осветена през 1238 от първия епископ на Валенсия Pere d'Albalat. Построена е на мястото на джамия на маврите, която пък от своя страна е била издигната на мястото на бивша вестготска катедрала. Готическата архитектура е основният стил, характерен за архитектурата на тази катедрала, въпреки че във времето са добавени римски, ренесансови, барокови и неокласически елементи.
La Seu, както е известна във Валенсия, е построена с камъни от кариерите на много различни места като Бенидорм, Godella, Burjasot или Javea. В катедралата се пази „Свещеният граал“. Той е поставен в специален олтар и може да бъде видян от всеки посетител. Донесен е от Йерусалим със съдействието на крал Алфонсо V през 1437 г.
Камбанарията на катедралата, или Miguelete Micalet е популярна готическа достолепна кула, която се смята за символ на града. Строителството и започва през четиринадесети век. Който успее да превъзмогне изкачването на 207 стръмни, каменисти и влажни стъпала, ще се наслади на невероятна 360' панорама към целия град.
И слизайки от високата кула, няма как да не те грабне пътникопотока в посока Площадът на Девата (Plaza de la Virgen). Той е емблематичен - почти няма турист, който да не се е снимал до прочутия фонтан (Turia). На практика представлява един туристически ориентир и изходна точка за много интересни исторически дестинации и наследник на античния римски валентийски форум. Тук имах много приятна възможност да отдам необходимото уважение на църковна служба в BASÍLICA DE LA VIRGEN DE LOS DESAMPARADOS (Параклисът на Девата на Безпомощните с ранг на Базилика) в съседство на Катедралата.
Посещението на крал Филип IV във Валенсия през 1632 г. и вярата, че неговите последни победи са благодарение на Богородица, вдъхновили проекта за нов кралски параклис, посветен на Дева Мария. По-късно е материализиран през 1652-1666 г., като в градежа са използвани древни камъни с римски надписи. Тези камъни от римската епоха и сега може да се видят в основата на фасадата. Интересна е и т.нар. топла връзка между параклиса и Катедралата.
Най-забележителният архитектурен елемент на базиликата обаче е големият овален купол (диаметър 18.75 m) със своите стенописи от Antonio Palomino (1653-1726). И тази красота на фона на неземна хорова музика кара сетивата жадно да попиват божественото, а тялото да настръхне от докосването на Господ.
Докато Катедралата оставя усещането като за музей, базиликата все още носи предназначението си на храм.
А навън празнична магия е обхванал града -
Фестивалът Las Fallas е в началото си.
През ноември 2016 ЮНЕСКО реши да приеме фестивала като част от Нематериалното наследство.
"Лас Фаяс" е фиеста, на която не се спи. Забавлението е и денем, и нощем – музика, танци, дълги разходки. И за да не се успива населението, файеросите, придружени от кварталната духова музика, всяка сутрин точно в 8 часа започват да обикалят улиците, хвърляйки непрекъснато "пиратки".
Няма как да не се насладим и на Масклета - пиротехническо изкуство - или както аз си го нарекох - гърмежно шоу. Точно срещу сградата на общината, на площада, изпълнен с народ - десетки хиляди - млади и стари - точно в 14:00 започва. Три сигнални гърмежа оповестяват началото. В продължение на десетина минути трясъците постепенно се засилват, а последните гърмежи по традиция разлюляват тълпата. След края бяла пелена от дим обхваща улици и площади.
Ние продължихме разходката си из старите улички. И се озовахме на по бира до красивите фасади на Националният музей на керамиката. Помещава се в дворец, който датира от 15 -ти век и е бил реконструиран през 1740 г. в стил рококо с прекрасен вход, покрит с алабастър. Вътре могат да се видят файтони, датиращи от 18-ти век, интериор – от 19-ти век, средновековна керамика и ценна колекция от плочки, изработени в Кралската керамична фабрика в Алкора. За съжаление ние не уцелихме момент, подходящ за разглеждане -току що приключи работното време.
Това са вкусни малки бели рибки, вие какво си помислихте ?
И както си седяхме, решихме да се разходим до езерото Албуфера и селцето Ел Палмар. Реалността не оправда очакванията, но си заслужаваше. Туристическите автобусчета и брошури рекламират това място едва ли не като нещо неповторимо. Може би защото всъщност ние не сме нито биолози, нито орнитолози, видяхме само едно мрачно и кално езеро (Албуфера). А после в Ел Палмар бяхме единствените туристи, не разбрахме от къде иде известността му, видяхме много празни заведения, но въпреки това уцелихме точното място, където ни изиграха със сметката яко по балкански.
Най-големите забележителности на Ел Палмар са една малка къщурка със сламен покрив, няколко тесни улички и красив канал. Естествено прилагам тук доказателства, че не изкарахме съвсем зле. Хубавото е, че си спестихме туристически автобус по 30 евро на човек, а ползвахме градския транспорт срещу 3 евро в двете посоки.
И не може да не се разгледа Океанографика на Валенсия ! Най-големият в Европа и на 5-то място в света след тези в Калифорния, Шанхай, Ушака и Окинава. Говори се, че е построен със средства от ЕС, които не са усвоени от България и Румъния. Срамувам се ! Тук не са щадени пари !
В отделни сгради и басейни са пресъздадени Средиземно море, Червено море, Тропици, Океани, Антарктида ... Гмуркаш се и забравяш кой си - попадаш в нови и нови светове, виждаш същества, които е трудно да си обясниш какво ги е създало.
Има и делфинариум с представления. В някои от аквариумите има подводни посетителски тунели, дори и ресторант под водата.
Цял един ден не стига. За втори път сме тук и пак се впечатлихме.
Вековен фикус. Едно време ги имаше във всеки дом в България, но не бяха толкова достолепни.
Като говорим за достолепие - ето тук съм на входа на най-тясната сграда в света. 107 см. Намира се на едно от площадчетата в центъра. Добре се вписвам. Почти да запълня цялата сграда.
Някъде из старите улички:
Хамони, стройно подредени в известния Централен пазар. (Меркадо Централ) Това е най-големият покрит пазар в Европа. Продават се плодове, зеленчуци, месо, морски дарове, кафе, чай, подправки и сладки. Работи до 14 часа всеки ден, без неделя.
Торес де Кварт и Пуерта де Кварт са една от двете укрепени порти на средновековната стена на Валенсия. Композицията се състои от две полу-цилиндрични кули, съединени от централно тяло, където е вратата. Те се намират на кръстопътя на улиците Guillén de Castro и Quart Street.
И пак поглед към площада на Девата
Млади и Прекрасни фаери на разходка в магазин Ел Корте Инглес. Магазините със запазената марка за Испания са много тук във Валенсия и няма как да бъдат подминати. Ние им викаме молове.
Колизеумът - известно място за корида и концерти. До него има музей на коридата.
Прочутите Чуроси - нещо като понички, но с формата на ... толумбички.
Сградата на ЖП гарата
"Огненият" празник се заражда преди повече от 3 века. Някогашните дърводелци използвали идването на пролетта за разчистване на своите работилници – изнасяли дървените стърготини и остатъчен материал, натрупвали го на купчини и го запалвали. С времето съседите им започнали да използват тези огньове, за да изчистят домовете си от ненужни мебели и друга покъщнина. Впоследствие започнали да поставят и малки кукли, представящи начина им на живот. Народната "фиеста" лека-полека започва да се превръща в представление, което иронизира обществото, предимно буржоазията и духовенството. Днес "Фаите" са огромни фигури от картон, восък и корк, достигащи до 20 метра височина. Заобиколени са от по-малки фигури – "нинотс". Всеки монумент има тема – злободневна, хаплива карикатура на политици, кметове, управници, събития или нещата от живота. За създаването на една Фая е необходима почти цяла година и десетки хиляди евро. Специални комисии оценяват Фаите и присъждат награди по различни категории.
И след последната вечер, на която се насладихме на впечатлителното запалване на светлините в близост до стария град, дойде ред рано на другата сутрин да полетим обратно към България. Складирахме щастливите дни в снимки и спомени и очакваме да се върнем пак тук.
