Из папките на БПощи

Дълго време не се осмелявах да споделя тази моя дълбоко пазена тайна. Но вече реших, че няма смисъл повече да тая това деяние, защото то на никого няма да навреди. Та ето какво се случи в един скучен зимен ден:
Рано сутринта отидох до Централна Поща, за да получа писмо. Тъй като служителките на гишето някакси не можаха да се организират и да разберат какво точно трябва да направят, аз деликатно предложих да дойде шефът им и да се консултирам с него. Дамата, която се появи беше мила и пухкава, на неопределена възраст и ме покани кокетно-делово (колкото и трудно постижимо да е) в една канцелария, където да и изложа проблема. Точно влязохме и и звънна телефона - извини се и излезе навън, за да разказва на дъщеря си как точно се прави заливката на мусаката с цел постигане на обем. От там преминаха и към други теми, та аз доста време се оглеждах в празната стая, докато погледът ми се спря на една зелена папка с надпис "Жалби и оплаквания месец ... (някой си) ". Не е истина! Съвсем случайно държа в ръцете си анали из мъченичеството на клиента на БП. Бързо извадих телефона и нащраках колкото можах листи, въпреки че ми се стори, че имах достатъчно време и да ги препиша на ръка.
Та така, нека да разкрием тайнството, наречено "Жалби и оплаквания" към БП: (със съкращения)

= = =
Мирела Б., 22 години се жали следното:
... служителката търси пратката ми около 15 минути и не я намери. Аз я запитах:
 - Нали ме известявате, че е тук, как така се оказва, че не е. А къде е ? ... (тук трия цитатите на служителката по познати причини и продължавам) ... Отново казах на служителката:
- Името ми е Мирела ! Пише го на известието !
- Милена ? Е, Милена, де !
- Не е Милена! Ми-ре-ла !
Отново следват минути търсене. Опашката зад мен расте.
- Ми-ре-ла! - вече си пея тихичко
- Е, как Мирела ? Милена е !
- Моля ви се, казвам се Мирела.
- Защо Мирела ?
- Така са ме кръстили, незнам !
-  А Милена коя е ?
-  Незнам. Не познавам.
Служителката вече изнервена:
- А защо ме карате да търся за Милена !
- Ами аз ви обясних, че съм Мирела. И на известието пише.
- Ама вие внимавайте как се държите ! Няма пратка тука за вас.
Аз залепнах на гишето и не дадох отбой. Всички служителки се събраха в кръг на консулт и започнаха да се възмущават относно моята особа - около 10 минути, може и повече. Хората от опашката започнаха да се изнервят, защото никой не ги обслужва.
- Нееее, за Милена няма пратка !
Уважаеми г-жо Директор, трябва ли да си сменя името, за да е по-удобно на вашите служителки?
= = =
Васил Н. 38 г. (със съкращения)
Уважаема госпожо Директор,
...
във връзка с препоръчаното писмо, което трябваше да получа, ... предадох известието на вашата служителка на гише ХХ и тя известно време го търси в едни дървени органайзери, но не го намери. После в търсенето се включи и друга служителка. Едната гледаше на компютъра, другата и диктуваше. После се размениха. Пак не го намериха. Тогава и трета служителка им помогна. Три дами търсеха едно писмо едновременно.
...
Вече трети месец чакам да ми връчат писмото, което е важно за мен. А то фактически отива в пощата, седи си там, после го връщат на изпращача със забележка "Непотърсено", той от своя страна пак го изпраща ... и така няколко пъти. До един ден, в който с радост и трепетно очакване може би ще го получа и усилията на работните пчелички, наречени "служителки в БП" ще бъдат възнаградени с това, че повече няма да ги посещавам !
= = =
К.Н. 43 г.
Уважаема госпожо Директор,
...
Закупих нещо по интернет с проследяем номер и след като направих проверка в сайта на БП открих, че покупката ми е пристигнала в България, после е вложена в чувал и последно актуално движение - "Пратката е получена". Освен това продавачът е отчел това и ме притиска да потвърдя получаването, за да си вземе и той парите. Отидох в пощенския салон, за да проверя какво се случва - пратката трябваше да е получена от мен, но очевидно не беше.
Служителката ме срази като отсече, че обслужва само клиенти с известия. Аз много се притесних, прилоша ми, почти да припадна, но събрах сили и настоявах за информация. След като многократно посещавах офиса тези няколко дни, тя склони да провери нещата. В компютъра и пишело, че пратката още не е пристигнала. А аз в сайта виждам и и показвам, че е получена. После някакси се кооперирахме, анализирахме двете информации от двата източника и установихме, че пратката е получена, но някъде вътрешноведомствено. Следва придвижване до гишето и съответно чак тогава ще си я получа и аз. Това може да отнеме до 10 дни.
Моля, актуализирайте си системите !
= = =
М.Х. 41 г.
...
Очаквах два колета от чужбина, като в сайта на случайно БПощи открих, че са в ХХ клон от доста време. Отидох на място и запитах дали мога да ги взема. Служителката каза, че колежката и я няма. Тъй като нямам представа какви са релациите и организационните структури в това ведомство, отидох и на другия ден. Служителката каза, че колежката и е в отпуск. След известно време набрах смелост и пак отидох - отговорното лице вече бе в болничен. Тогава вече настоях да проверят къде са ми пратките. Едната би трябвало да си седи към 2 месеца. Силно затрудних ситуацията с упорството си, защото се наложи да търсим нещо в някаква тетрадка, а аз не предполагах, че това са моите пратки. Все си мислех, че трябва да са на друго място. След като не открихме в тетрадката моите покупки, с изненада ги открихме в един гардероб. Неописуема радост ме обзе, Прегърнахме се и се разцелувахме с женичката. Сбогувахме се като близки приятели, защото и двете преживяхме по едно трудно предизвикателство в живота. Аз - да получа нещо от нея, a тя - да си свърши работата.
Вдъхновена от силните емоции, написах имейл до централата, в който описах сложната и почти непреодолима обстановка, силата и мъжеството, с което обединихме усилията си и деликатно споменах накрая, че трябва да преживея получаването и на втора пратка.
Отговорът, който получих на секундата бе доста лаконичен: "Пратката ви се намира в клон ХХ от 2 месеца и за да я получите, трябва да посетите лично офиса на клона."
О, боже, как ли съм го посещавала досега този офис? Може би не съвсем лично, или съм изглеждала като група ! Да, определено комуникацията с тази организация може да доведе до някаква форма на шизофрения.
= = =
Няма да продължавам повече.
Навярно всеки, който е посещавал Български Пощи чете тези изповеди с умиление и сълзи, като си представя дълбокия емоционален заряд, който съпътства получаването на всяко писъмце или колетче. Столетната организция е тук и съществува извън всички възгледи на трезво мислещия човек. Като държавата. Това сме родили, това си търпим.