Ако четете това, значи сте били в Мароко и ви е харесало, или сте били и не ви е харесало, или просто ... от спорта към четенето ... Аз отлетях за Мароко почти на шега - някъде между служебните проблеми и тягостните есенни октомврийски дни - моята приятелка Силванка резервира екскурзията и пое организацията на всички формалности. Нямах никакви очаквания - просто исках да разчупя еднообразието и да се оставя да ме водят по разкопки и музеи.
Но сега, след като стъпих в тази северноафриканска страна, разходих там копринените си рокли, оставих берберските ветрове да ме ондулират и се слях с удоволствие с 40-градусовата октомврийска жега, мога да кажа със сигурност, че съм възхитена. Посрещна ме една страна, пълна с противоположности и щастливи и обичливи местни хора.
На 25.10.2022 11:50 местно време кацнахме в Маракеш с чартърен полет и рязко усетихме температурната разлика със София от едни 25 градуса в полза на Африка. Прибрахме якетата в раниците, представихме се на визовия граничен контрол, получихме печати в паспортите и прилежно бяхме организирани към автобусите с достойно охлаждащи климатици. Като за начало - организацията беше безупречна. Всеки автобус имаше български и местен екскурзовод, стюард и шофьор, които ни вардеха като стадо овчици.
Нямаше време за почивка, а аз така обичам - поведоха ни към известния площад Джема-ел-Фна (Jemaa el-Fna), част от културното наследство на ЮНЕСКО. Звучи интересно, а доколко е културно - всеки сам си решава. Според етнолозите площадът е символ на града от основаването му през единадесети век - уникална концентрация на популярните марокански културни традиции. През деня, но основно през нощта, се предлагат разнообразни услуги, като например медицина !!!, гадателство, татуиране с къна; змиеукротители, дресьори на маймунки, местни фолклорни танци (берберски музиканти (mazighen), танцьори на Gnaoua и играчи senthir (hajouj)), лека и тежка храна и прочие. Нещо като машина на времето и машина за пари - две в едно. За наша радост се оказа, че известния площад е заобиколен от пъстър пазар - или както казват тук - медина , ... или су - с тесни и прохладни улички, където ни примамват ловки търговци с безброй шарени сувенири.
Пазаренето е задължително удоволствие и цената пада доста. Е, след сладки преговори свалихме и спазарихме за 280 лв 2 традиционни кафтана. Но след дни де оказа, че в съседното пазарче до хотела се провежда панаир на занаятите, където красивите дамски кафтани от чист памук струват по 25 лв.
Всичко тук е в изобилие. Традиционните берберски чехлички - също. Берберите са наследниците на коренното население и в момента в Мароко наброяват 14 милиона - почти половината от населението. Те говорят на своя език - амазигх - който от няколко години е официален език заедно със стандартния арабски. Обикновено живеят на племена в пустинята, а кафтаните им са с качулка - да ги предпазват от слънцето, вятъра и пясъка. Нерядко може да се видят бербери в традиционни одежди из Мароко, и с чехлички дори.
и ... загубваме се, намираме се, после пак така и ... в покрайнините на медината се озоваваме сред уличката на текстилните бояджии. Чилетата са простряни да съхнат високо над главите ни.
Денят приключи в спретнатия хотел в Маракеш, където туроператора планира първите 3 нощувки. А следващото утро беше прохладно, а закуската - обилна. Не пропуснахме да си направим фотосесия с новите кафтани, но и не посмяхме да ги разходим из града. Грешка, която поправихме в някои от следващите дни.
Ние със Силванка взехме решение в Маракеш да се разхождаме самосиндикално и да се възползваме само от организираната от туроператора програма за среднощното берберско шоу "Фантазия". (Място на действието е бутафорен дворец с хиподрум, където се представят танцови, певчески и музикални състави от различни берберски селища.) На следващия ден разходката ни започна с двореца Бахия, който ни изненада с красивата си и пищна ориенталска архитектура.
Следващите часове разпиляхме в приятен обяд на терасата на бистро“Café El Badia” с гледка към Tinsmiths Square и разговор със сервитьора, който много се зарадва, че среща българки. Неговият учител по математика е бил българин и той знае, че най-добрите в света математици и информатици са от България.
Направи ни и снимка в етнографския кът на ресторанта
Продължихме с разходка из тесните и горещи улички, като попаднахме на изненадващо театрално представление около час и нещо с включени СПА и козметични процедури и безброй промоции в ... магазинче за билки и подправки. Е, там оставихме около 400 лв двете заедно, но по-късно си подарихме и антракт на терасата на Kasbah Café с гледка, чаша чай от мента и местни сладки от бадемово брашно.
И така неусетно се изтъркули вторият ден. Уморени се прибрахме в хладния хотел и започнахме да чертаем плановете за следващия.
Утрото ни посрещна ... горещо. Без ни най-малка доза изненада. Закусихме и поехме из Маракеш. Минахме през сенчестите алеи на Cyber Park, които освен прохладни са и добре напоени ... дори в пустинята.
После повървяхме по прашния и горещ булевард Bd Al Yarmouk и накрая бяхме възнаградени с подарък за очите, тялото и душата - приказните градини около Казиното на Маракеш, хотелския комплекс Kenzi Rose Garden и околните вили. Скучно е да се снимат сгради в Маракеш - всички са еднакви - не повече от 4 етажа и цвят на пустинен пясък - затова предлагам градини:
Вилите са интересни - строени по време на европейската колонизация в началото на миналия век - и сега изглеждат като стари и поддържани аристократки. Отидете да ги видете, защото нямам снимки от там :)
Провлачихме пак крака към медината на Джема Ел Фна. Имаше нещо важно, което трябваше да се свърши, а именно - татуировка с къна. Тръгнахме да търсим студио с добри художнички. Силванка сън не спа за тази процедура и беше възнаградена със страхотна мандала или каквото там се казва. Истински лабиринт са уличките в медината и сега да ме върнат, не мога да го намеря, но се оказахме в най-прочутото студио в Маракеш - Henna Cafe Marrakech:
Влизаш вътре и попадаш в древна мароканска приказка с аромат на мента и само шумът от вентилатор напомня за действителността.
И още един ден премина, и друг дойде. И то какъв само !
Градините на Мажорел !
Не мога да ги опиша с думи, защото играта на светлина, цветове и форми е изящна и неподвластна на моята лексика.
Неусетно минаха дните ни в Маракеш, като един миг, щракваш с пръсти и всичко свършва - сън ли бе или някаква хипноза ? Ние поемаме към Казабланка по програмата на туроператора. Няма да спра да хваля обслужването и интересните беседи на екскурзоводите. Преминахме през пустини, села, градове, паркове, резиденции. Не спестиха и думичка - детайлно ни въведоха в живота на мароканците - разказваха ни както древни легенди, така и съвременни клюки, също по нещо за историята, архитектурата, но и статистически данни и дори равнища на заплатите за различните професии. Не скучаехме в автобуса и 240 км по перфектен път минаха неусетно. Въпреки белотата на този интересен град - Казабланка - противоположностите и тук бяха навсякъде. Модерни квартали и старинни, тесни улички, сенчеста палмова алея и площад с жарко слънце, ново и старо, богато и бедно, светло и тъмно ...
Първата спирка беше на на площада на Обединените нации, после до популярното копие на Rick' Cafe от филма Casablanca, поспряхме пред джамията Hassan II на брега на океана, разходихме се и поехме към хотела.
Кратка спирка за ментов чай на брега на Атлантическия океан.
По тъмно ни настаниха в хотел Swiss и първата ни работа беше да се измъкнем навън и да топнем крачета в океана. Близкият Ain Diab Beach беше пълен с хора - наслаждаващи се на прохладната вечер с вечерна разходка по пясъка. Вълните бяха меки и дъги - спокойни води. И точно това ни подведе да поцапаме до глезени по прибоя. Ноо ... изненадата беше ... доста мокра ... когато една такава ниска коварна малка вълна ни намокри ... до кръста. Е, спахме като къпани.
На следващия ден ни очакваше Рабат. И естествено аз пак бях силно впечатлена. Голям, модерен град, столица, който предлага и кокетна Kasbah (цитадела, крепост, стара част от града) за приятна разходка и душевно сливане с едни отминали и далечни за нас времена.
Къде сме тука ? - Естествено на аудиенция пред Кралския дворец
Тук ще вмъкна и доказателство колко отдадени са местните хора в услугите, които предоставят. Обядът ни беше планиран в модерен квартал в Рабат на брега на океана. Автобусът спря на магистралата, за да слезем и да пресечем до обратната страна, където бе ресторанта. В този момент сервитьорите излязоха и направиха кордон, за да спрат движението и ние да преминем безопасно. След това няма да обяснявам, че около 100 прегладнели туриста бяхме обслужени навреме от 101 сервитьора ...
И вечерта акустирахме във Фес.
В интернет изобилства със снимки от този тесен, шумен, миризлив и тягостен лабиринт, наречен Медината на Фес. Първоначално смятахме да ходим сами двете със Силванка, за да се разходим на воля без да гоним час и без да чакаме закъснели туристи. Но едни жени ни казаха, че не е съвсем сигурно дали ще можем да се приберем след това. Е, оказаха се прави. Защото това място се минава само и единствено с местен екскурзовод - човек, който знае откъде да мине, къде ще излезе и въобще дали ще излезе навън. И нашият прекрасен туроператор ни беше цанил Малкия Мук за водач и още един охранител, който постоянно ни следеше и броеше. Преминахме през квартал с улички широки колкото талията на слаботелесна френска манекенка. Подушихме най-различни варианти на гниеща природа. Но миризма като в кожарските фабрики няма как да се забрави!
Местните легенди гласят, че красиви европейски туристки често се изгубват в тази медина и никой никога не ги намира. Светлокожите, русоскоси или синеоки дечица тичащи между пъстрите сергии доказват това. Тук ще спомена и тезата на нашия екскурзовод, че най-популярните спортове в Мароко са футболът и тенисът, но на първо място сред тях е правенето на деца. Но ... ние не сме по спорта :)
И след това издевателстване над всички човешки сетива в медината на Фес и задължителната почивка и центриране след това, стюардът от автобуса ни съдейства да хапнем местна вкусна храна на нетуристически цени /демек нормални/. И ние се озовахме в мароканското Хепи, където блажено си похапнахме блюда, каквито поръчахме, защото видяхме по съседните маси.
Тъжно става, когато пътешествието наближава своя край. Още повече, когато е било толкова впечатляващо. Последният ни ден на африканска земя премина в романтичния Шефшауен или известен като Синия Град. Тук оставям историята да се разказва от снимките.
И вече на европейска земя след нощувка в Танжер, където акустирахме по тъмни доби и не успяхме да разгледаме, защото бяхме изморени. Танжер ми се стори като шумен, европейски и космополитен град. И някога ще му отдам дължимото. Но за момента жадувах за сутрешния фериботен трансфер към Испания.
Ето и моя милост се кипри на яхтеното пристанище в Марбея
И снимка пред дома на Пикасо в Малага.
Толкова за Европа от това пътешествие, защото след първия испански обяд с морски дарове ме споходи стомашно разтройство.
До нови срещи, Мароко !
