Морско синьо

 

Имам нужда от малко море

да отмие от очите ми пясъка,

да ме прегърне и в мен да се спре

с две-три вълни тюркоазени.

Имам нужда…да помълча

сред миди, водорасли и чайки.

Чашите вино не се броят,

недопитите още по-малко…

Имам нужда от капчици сън -

малки искрици във мрака,

прегръдка море, китарен звън

и мисълта, че някой ме чака…

Автор: m_space

~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~

Едно такова ми е синьо

с цвят на Август и море,

плувам някъде в небето,

а мечтите ми са на дете.

Едно такова ми е морско

с дъх на водорасли и кафе,

в дланите ми има пясък,

а времето е спряло да тече.

Едно такова ми е лятно

с вкус на мента и на плодове

отново пия Август жадно,

преди Септември да го отнесе...

хххххххххххххххххххххххххххххх

Анелия Дойчева

~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ 

Моля се на август да остане,

ако може, да не тръгва още ...

Сякаш ми е много, много рано

да изпратя топлите си нощи ...

Имам си пътеки непребродени,

сини сънища, недосънувани ...

Август да не бърза да си ходи !

Време искам, да се налудувам ...

Да запомня на щурците песните,

също да си скътам морски вятър,

после да повярвам колко лесно е

да съм себе си. Да бъда лято ...

Да запазвам мигове в сърцето си -

с дъх на август ... Да не си отива !

Нека да остане малка вечност.

Точно колкото да съм щастлива ...

/ Мира Дойчинова /

~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ 

Има време да тръгнем.

Има – още е лято.

Още дните са дълги,

а пък нощите – кратки.

Още пъстра е гарата

и луната е кръгла.

Още пясъкът пари

мойте глезени смугли.

Още август на власт е –

подивял и разкошен.

Още две водорасли

са ми гривна и брошка.

Светя цялата още

на солта от седефа

И съм хубава рошава,

без обувки и дреха.

Още синьо и златно е

на очите ми в ъглите.

Още миг – но е лято.

После можем да тръгваме.

Маргарита Петкова

~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ 

Прошепна август тъжни думи "Отивам си, чак догодина ще се върна", заръча ми да пазя спомените по между ни и ме остави септември да прегърна. Тръгна си набързо, яхна ветровете отлитна с птиците, целуна се с морето въздъхна тежко "Ако може да ме спрете". Можеш ли да спреш игрите на детето? Не си отиде сам, със него взе си на лятото разкоша и на юли дните видя ме тъжна, но каза ми "Добре си" какво пък толкова, дванайсет са луните... Не сбогом, а довиждане си взехме "До следващия път", изпратих го с очи август нежно ме прегърна и прошепна: "Ще те намеря по-щастлива от преди." Анелия Дойчева

~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~ - ~