Идеята за двуседмично пътешествие в Италия се яви в началото на ноември 2023. Решихме да потърсим отговор на въпроса Що е то Dolce Vita и има ли то почва у нас (в смисъл ние) ? Планът бавно оформяше очертания месец след месец. Пулия, Сицилия, Амалфи, Тоскана започнаха да запълват екселската ни план-таблица. После добавяхме и разни градчета, изникнали в рекламите на туроператори или от пътеписите на някой авантюрист. Накрая се оформи голяяяяям списък – тъкмо за двегодишна екскурзия.
Да видим какво успяхме да изпълним за две седмици:
Ние
Празникът 24 май отбелязахме с гостуване на готините Цуреви в Сандански. 630 км минахме този ден от Варна – дълъг път, после весела компания, хладна вечер / невероятно за Сандански / и такъв щастлив и напоителен сън ме споходи, че направо ми се искаше да си остана там за следващите 2 седмици.Нооо денят 25 май започна със слънчево утро И продължи по магистралата Солун – Пирея. След като подминахме връх Олимп, решихме да свием надясно към Метеора, защото крайната ни цел за деня беше ферибота на Игуменица /на дясно/, а не този в Пирея /направо/. А след отбивката ни очакваха около 150 км тесни и завити планински пътчета, кристално чист въздух и зелен, много зелен фон. Метеора се оказа някаква точка, находяща се на един хълм и постижима след 4 км черен път. Поне според нашия GPS. Очевидно това устройство си направи шега, която аз никак не разбрах и направо ми се дорева. В резултат трябваше да се върнем 30 км назад, демек с общо 60 км увеличихме планинския пробег. Но Метеора си заслужаваше това. Истинската Метеора имам предвид, тази с десетки манастири в скалите, до които преди 10 века се е стигало по въжени мостове, подвижни стълби и стъпала, вдълбани в камъка. В момента шест са действащите манастири, а общо в района са разкрити 24. Това е място, на което трябва да отдадем дни време за разглеждане и съзерцаване, а ние имахме около час. Въпреки това бяхме възнаградени с уникален камбанен звън, който за минутка-две звънтеше, заплиташе се и се плъзгаше по скалите, а после кротко се промъкваше в душите ни.
Метеора
И денят започна да клони към залез. До полунощ трябваше да сме в Игуменица – имаше достатъчно време да изминем тези 150 – 200 км и затова лежерно се заплъзгахме по сивия асфалт, който ставаше все по-мрачен и по-мрачен и то не заради залеза. Познайте – заваля дъжд ! Най-обикновен половинчасов пролетен дъжд по класификацията на мото-валежите вписан в графа – „Плиснал в миг и отшумял“. Достатъчен беше за 30 минути да запълни годишната нужда от валежи за района. Но пък пристигнахме в Игуменица леко мокри, леко продухани, леко настинали и много гладни - точно по ракиено време / 19:00 часа /. Позиционирахме се на най-вървежната кръчма срещу фероботния терминал. На съседната маса шестима български тираджии вече започваха аперитива и салатките, а до нас дузина италианци и италианки на млада възраст, /близка до нашата 😊/, се черпеха с бира и гирос по случай успешно завършено турска мото-обиколка. На правилното място сме значи! – си рекохме и напълнихме томбаците.
Сутрешното кафе на ферибота Игуменица - Бриндизи
Много го мислех тоя ферибот. Дали да е дневен курс или нощен? Но нали планувахме и разходка до Метеора и нещата идеално се напаснаха с нощния курс. Тръгнах да букирам на Грималди още в края на април – стигам до плащане и сайтът ме изхвърля. Един, два, три пъти. Тъжна история, но луд умора няма – писах директно на компанията, че искам каюта за двама, а те взеха, че ми изпратиха направо билетите, след като уредих плащането, разбира се. На 29 април вече имахме билети за ферибота и то на промоционални цени, защото хванахме някакви големи намаления и сайтът им се бил задръстил от заявки. Това беше причината се сдобием с нашите билети директно от любезния човек Flaminio Fernicola, от GRIMALDI LINES, отдел Freighter Travel, Passenger Department от Неапол. И с тази постъпка предположих, че италианците всъщност са добри и отзивчиви хора.
След студа, дъжда и дългия път каютката ни се видя топла и уютна, банята гореща а белите чаршафи направо ме хипнотизираха и засмукаха в света на Сънчо.
Събудихме се в Италия – край брега на Бриндизи – малко градче на тока на Ботуша. 26 май - неделя. Предстояха няколко дни, в които да завъртим една катарамка, после малко размотаване из Сицилия, и чак след това още няколко дни, за да разчешем прасеца. Прогнозите предвещаваха дъжд. Много дъжд! Tака че маршрутите ще се прекрояват ден за ден. Засега първа точка от дневния ред за неделния ден – Остуни. Облаците ни следваха и нямаше отърване от тях. Като наближихме градчето, видяхме едно бяло калпаче на върха на хълм, висок около 200 м надм.в. Колкото повече наближавахме, толкова повече се оформяха очертанията на църкви и сгради. Заинтригуващо и вълнуващо е на живо, а туристическите агенции придават допълнителни и примамливи краски в тези широко тиражирани градчета. Сега вече, след няколко хиляи километра в Италия видяхме стотици селца, градчета и крепости на хълмове и то много по-красиви и уютни от известните дестинации.
Остуни
В Остуни тълпи от туристи се шляеха около нас, навряли носовете си в карти и телефонни навигации. Други, на тълпи, унесено следваха екскурзоводите си. Едва намерихме тихи улички, където да се разходим и да усетим духа на Южна Италия, да хапнем фокача и да пием кафе.
Дъждът се размина към обяд и слънцето проби измежду облаците. Втора планувана спирка за деня – Алберобело на около 35 км. Идеята е да разгледаме известните трули – малки бели къщички с покриви като калпачета. Преминахме през път, който пресича красиви жълто-зелени ливади и лозя, а маслинови горички, палми и кипариси раздвижваха хоризонта. Тук таме се мяркат трули, но и красиви имения, кокетно приюили автомобили и обзавеждане за милиони.
Алберобело
В Алберобело без малко да пропуснем същинската част – паркирахме се до катедралата Chiesa de Santi Medici Cosma e Damiano на Piazza Curri, видяхме две-три трули наоколо, слънцето ни напече, температурата рязко се увеличи и ние се заоглеждахме за джелато, сянка и тръгване нататък. Полутахме се насам-натам с по един сладолед и тогава изненадващо пред нас заблестя бялото и чародейно Алберобело. Оказахме се на Largo Martellotta и трулите бяха насипани една връз друга наоколо.
Хората смятат, че към 15 век земеделският районът бил много беден и поради невероятно високите данъци, населението на Апулия строили къщичките без спойки и със статут на временни постройки. Така те си спестявали дължимите данъци. Твърди се, че една трула може да бъде превърната в купчина камъни, за около час.
Денят се завъртя и към 17 часа вече бяхме настанени в Матера, изкъпани и готови за разходка. Бяхме запазили нощувка в стария град Sassi di Matera - мястото се оказа на пръв поглед – ужасно – нещо като пещера, без прозорци и с не съвсем поддържан вид. Но чаршафите бяха снежно бели, а банята наскоро обновена и някъде около 10 квадрата! И само след 15 минутки видяхме, че всъщност в Матера всичко е в пещери – хотелите са в пещери, ресторантите са в пещери, магазините и баровете също. Пещерите преминават в къщи и улици, а къщите и улиците – в лабиринти от къщи и улици. Тръгваш, загубваш се, намираш се, пиеш една бира на някой площад и после пак. С настъпващия залез градчето започна да става все по-красиво. Групите туристи бяха надлежно прибрани по автобусите, а пиаците не опустяха, а се напълниха с местни. Вечерта оцвети небето в мастилено синьо, а всичко наоколо блесна в празнично златно. И на този фон всички хора изглеждаха като аристократи. Те се разхождаха бавно, с изправени гърбове, прилично облечени и с онази усмивка, която казва - Dolce Vita. Италианци !
Половин час разлика
На сутринта употребихме първата си италианска закуска – Кроасани с капучино в Bar Piccolo Ristoro – Cafeteria and Gastronomia dal 1945 ! И със сигурност цял ден бяхме много щастливи. Като италианци !
До Сицилия не се стига как да е. Тя е остров и затова на Сицилия може да стъпиш със самолет, кораб, подводница, парашут и прочие. В нашия случай – ферибот / маршрутка. Но докато стигнахме този ферибот малко ни се взе здравето. На 27 май – понеделник поехме от Матера покрай бреговете на Йонийско море, после преминахме през планините на Национален Парк Полино и покрай два двухилядника - Сера Долчедорме (2.267 м) и Полино (2.248 м). Точно при Guardia Piemontese пред нас се ширна Тиренско море. Селцето е на около 500 м надморска височина и има 180‘ панорама море.
Guardia Piemontese
Немалко се почувствахме замаяни от красотата. Или от жегата ? Температурата по крайбрежието наближаваше 30'С, а Сицилия още беше далеч. Е, оказа се не толкова далеч, защото към 5:30 вече се черпехме в Bar Vitelli в Савока. Барът е световно известен с това, че там са заснети няколко сцени от първия филм на Франсис Форд Копола „Кръстникът“. Въобще цялото градче е вълшебно! Намира се на върха на едно възвишение, а пътят нагоре вие като серпентина и стига до площад с 360‘ панорама – Йонийско море, зелените сицилиански хълмове и красивата Савока. Тук е и скулптурата на режисьора - Франсис Форд Копола, или Кръстникът на седмото изкуство. Междувпрочем преди месец ( май 2024 ) 85-годишният режисъор се завърна в Кан с „Мегаполис“ – негова сбъдната мечта от повече от 30 години. Той увековечи Савока за вечни времена не само със снимките в бар Вители, където Майкъл иска ръката на Аполония, с църквата Санто Николо, където те са венчани и с още няколко места за срещи, разходки и сватби.
Сицилия е остров с площ 25 хил кв км и население 5 млн. Това съотношение, проектирано върху България означава мега презаселена територия. И това си личи по презастрояването покрай морето. Крайбрежният път Месина - Сиракуза някога е преминавал покрай малки рибарски селища. Сега тези селца са се слели в цял комплекс и табелата за край на едното селце е точно до табелата за начало на следващото. Задръстванията /не само в час пик/ са непосилни за хора със слаби нерви. Нашата първа нощувка в Сицилия беше букирана в Рокалумера. Как успяхме да се изгубим в градче с напълно прави улици, никой не може да каже и затова пак ще обвиним навигацията. Но подходихме към апартамента към 7:00, а се настанихме към 8:00. Минахме през живописни тесни улички с шарени гирлянди от пране, където 10-годишни хлапета играеха мач до вековна църква, а майките им подвикваха от балконите. Попаднахме в пиковия пенсионерски час – едни бързаха нанякъде с пазарски колички, други бавно се шляеха и очакваха залеза с наслада. Върнах се в годините на моето детство, когато играехме под липите до тъмно. Кварталните клюкарки бдяха зорко за дисциплината, а няколко дядки обичайно се разхождаха почерпани. И в 8 часа внезапно завесите паднаха и спектакълът приключи. Твърде рано улиците опустяха и нощта се намести между къщурките. Сицилианска му работа. В Матера животът кипна след 8 часа, и стотици пулийци палуваха до полунощ из пиаците. А тук дори работещ магазин или заведение не можеше да се намери. Но ние, понеже сме късметлии, прекарахме вечерта в страхотно ресторантче / Paninoteca Antica Filanda / на брега на морето с огроооомен ордьовър с подбрани домашно приготвени сирена и прошуто. Едва, когато се прибрах в България и прочетох книгата на Михаела Манасиева - "Италия - вечната приказка", разбрах, че за италианците понеделникът често е почивен ден. Никой не може да каже защо е така, витаят митове и предания около тази несправедливост, но най-вероятно е поради причината, че в първия работен ден от седмицата на никой не му е до пазаруване, ресторанти и прочие.
Вечерта докато заспивах си мислих колко красива е Савока – тиха, чаровна и омайваща. Тя остана в сърцето ми.
28 май вторник – планувана обиколка и съзерцаване на красивите крайбрежни градчета – Таормина, Ачиреале, Сиракуза, Ното, Модика, Рагуза. Реалност – жега, задръствания, пълзяхме с 10 км/ч из задръстванията, за да пристигнем в Таормина и ... пак задръствания. Този път от туристи. Отвсякъде изникваха силни и организирани групи - като ескадрони - и мачкаха всичко навред. Трудно може да се наслади човек на архитектура или атмосфера. Едното не може да го видиш от човекопоток, а другото не ти се полага след лакът в ребрата от разсеяна туристка или полагане на 120 кг върху пръстите на краката. Като на война беше работата. Хиляди години от Историята на Таормина минаха пред очите ми за час време. Нещастните гърци, прогонени при разрушаването на техния град Наксос, приети от сикулите и основали град Тавроменион. Създали Акропола и Античния театър. После римляните се настанили в Сицилия и построили своите вили по крайбрежието, както и стратегически нужните водни резервоари. Историята е записала също – византийци, араби и нормандци... а сега – туристи. Разходихме се от Античен театър до Пиаца „9 април“, пихме капучино и поехме малко от съвремието на Таормина.
После ни очакваха серпентините нагоре, надолу, наляво и надясно към следващото бижу от Сицилианското крайбрежие – Ачиреале. В подножието на Етна бяхме, тя си спеше спокойно, а жегата вече беше безмилостна. Около нас са подредени вековни барокови красоти, а катедралата е шедьовър със своите статуи на светци и ангели. Само да вметна, че в Ачиреале трябва да се ходи по хладничко. Например зимата преди Заговезни, защото тогава се провежда техният карнавал, известен с пъстрите дървените кукли и веселото настроение. Но ... чакаше ни път и не само – дълъг път и 30‘С атмосферна температура.
Отпрашихме директно към сърцето на Сицилия, в търсене на тихи и спокойни селца и градчета. Нищо повече не можеше да ни накара да се върнем в битките за място в известните крайбрежни дестинации. И така съвсем случайно попаднахме на Визини / Vizzini /. Истинска Сицилия! На пръв поглед – градче от снимките на филм за Коза Ностра. Но се усеща хилядолетна история - територия, обитавана от праисторически времена, по-късно споменавана в Платон и Цицерон, владяна от гърци, римляни, араби, нормандци, фашисти и прочие. Така ни се представи тази мистика абсолютно пренебрегната от туристи.
Вечерта се приютихме при невероятната Дора, след като преминахме през хилядаинезнамколкоси вълшебни градчета и вече бяхме прекалили със Сицилианските красоти и можехме да гледаме само баня и легла. О, не! И страхотната градина на вилата на Дора. Ей така пред басейна си седяхме, гледайки настъпващата нощ. И така приключи 28 май, ден пети от нашета приключение, наречено Италия.
Преминахме от юг на север по мислената права, която разделя острова по вертикал и се озовахме в Чефалу. Градът е сгушен под монументална скала, издигаща се на височина от 270 метра, известна още като носа на Херкулес. Отгоре е храмът на Диана, свързан с култа към водата и цистерна, датираща от 9 век пр.н.е.
Cefalu
Историческият град е оформен около туптящото му сърце, което несъмнено е Дуомото - гигантска катедрала, поръчана от Роджър II Сицилианеца. Според легендата катедралата е построена около 1145 г. след обет, даден от самия Роджър, който е оцелял при корабокрушение на бреговете под града. Въпреки че може да изглежда странно, този символ е вдъхновен от уменията и майсторството на ислямските занаятчии и архитекти. Дизайнът е вдъхновен от великолепието на дворците-крепости Зирит и Хамадит, типични за магребската архитектура.
Вътре любителите на разкоша могат да преминат през внушителната колонада сред злато и сияещи мозайки и да спрат погледа на Христос Пантократор - прекрасна византийска мозайка с гръцки и латински надписи. Също така не трябва да се изпуска забележителния манастир към катедралата, украсен с изваяни колони и капители, защото ние го изпуснахме и сега се хапя от яд.
Рожер II значително се отличавал от съвременните му средновековни крале. Той прекрасно е говорил арабски и гръцки език, които в това време са езиците на науката. През 1140-те години Рожер II кани в Палермо философи, математици, географи, лекари от арабския свят и Европа и създава комисия, занимаваща се със събиране и систематизация на географски сведения. Комисията издала карта, наречена „Развлечение за човека, жадуващ за пълно знание относно различни страни по света“, по-известна с името „Картата на Рожер“ (Tabula Rogeriana), най-значителният и точен географски труд от доколумбовата епоха. Така че страстта към пътешествията и опознаване на нови светове си има своите корени тук, в Сицилия. Видно е също и, че навигацията от векове все има някакви бъгове и елементи, които подлежат на обновяване.
Уличките на Чефалу са тесни, сенчести и типични за Южна Италия. Долу пъстрееха магазини и ресторанти, а горе над главите ни се вееха пранета, перголи и ... любопитни сицилианци.
Като споменах ресторанти - нищо необичайно човек да похапне по обедно време. Но абсолютно необичайно за нас е да нацелим най-сицилианския от всички сицилиански ресторанти с невероятна кухня.
Ristorante La Siciliana Cefalù
https://www.ristorantelasiciliana-cefalu.it/
Деликатес на селото е паста a taianu, тоест паста в гърне и аз съвсем без да знаех този факт се облажих с невероятна порция от тази паста. Ах, Dolce Vita!
После поехме по крайбрежието на изток с посока Месина, където бе планувана последната ни нощувка в Сицилия. И както си карахме покрай красивите гледки към Тиренско море и Еолийските острови, селцето Санто Стефано ди Камастра покани сем. Стефанови на кафе. Запазена канонична марка за италианците е кафето. Съгласно законът то е късо и винаги се разбърква, независимо дали има захар, а капучиното се пие до 10:00 часа - обикновено със закуска под формата на кроасани.
Санто Стефано е основният център на керамиката в източна Сицилия. Разнообразието от форми и цветове на изделията изобилства по уличките и е впечатляващо. Интересни обекти за посещение в Санто Стефано са градският музей на керамиката, който се помещава в двореца на херцог Камастра; бароковата църква от 17 век „Св. Николай от Бари“; „старото гробище“ със запазени красиви гробници, декорирани с керамични орнаменти.
Но ние нямахме време за тях. Тежката участ на пътешествениците с малко свободни дни и отпуск.
Пътят ни продължи на изток сред сицилиански галещи окото гледки, редуващи се с натуралистични градски пейзажи.
На финал ще развея знамето на острова:
Знамето е в два цвята - жълто и червено, а в центъра е изобразен трискелион – древен символ на три бягащи крака, излизащи от една точка. Символът се използва за първи път от древните гърци, които обикалят Сицилия по море и оприличават острова на триъгълник – тринакриос. Това е и древното име на острова – Тринакрия. И до днес трите крака символизират трите края на Сицилия и могат да се видят навсякъде - от бижутата, през магнитите за хладилник, до орнаментика по сградите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар