Италия II. Лазурното Амалфи и Романтичната Тоскана

Италия. Страна, която не може да бъде описана само с думи. Тя е емоция, естетика, история, любов. Когато чуеш думата "Долче Вита" (La Dolce Vita), веднага си представяш безкрайни летни дни, италианска елегантност, пастелни залези, аромат на прясно приготвено еспресо и вкуса на сладкиши, които не могат да бъдат пресъздадени никъде другаде. В този пътепис продължаваме нашето пътешествие из Италия с усещането за "Долче Вита" и в търсене и намиране на доказателства за тази щастлива концепция.

30 май 2024 започна с планове за разглеждане на Месина и сбогуване със Сицилия, но всъщност се наложи една непредвидена разходка из Rometta Marea. След като си изпихме кафенцето, започнахме да навличаме екипировката и да товарим куфарите, се оказа, че задната гума е пукната. Метнахме се на Бандитко и още на първото кръстовище обяснихме, размахвайки ръце и крака, ситуацията на италианец, възседнал традиционна моторетка. Използвайки пълния речитатив на крайниците, в синхрон с клатене на глава, уши и прочие му разказвахме, че търсим гумаджия. Не трябваха много обяснения – човекът махна с ръка нещо от рода на – карай след мен - и ни заведе до най-близката работилница. Така за има-няма 15 минутки вече бяхме готови да продължим пътешествието.

Малкото пътче, което ни изведе до Месина – SS113 се вие из гъста гора и ни предложи чудно изкушение – завой след завой и след завоя пак завой. Пътят преминава през малки, почти скрити села, които сякаш са оставени във времето, но в същото време създават усещане за живо минало. Къщи с бели стени, тесни калдъръмени улички и черкви със стари каменни фасади разказват истории за вековното сицилианско наследство.

И на финала на това вълшебно пътче, при влизане в Месина, се озовахме под супа от макарони. Магистралата Месина – Палермо и нейните преплетени спагети се беше омотала над нас и висеше над цял квартал.

Казахме До скоро на Сицилия и вече в континентална Италия поехме по магистрала E45 с крайна точка за деня – Амалфи. Въпреки желанието ни да избягваме такива скучни пътища, в случая беше неизбежно, защото вечерта трябваше да сме в Амалфи. Но пък красотата на Италия беше навсякъде около нас ...

Магистрала E45 е важна част от трансевропейската мрежа, която свързва Южна Италия със северната част на Европа, но частта от нея, преминаваща през Италия, е особено интересна и предлага уникално пътешествие през разнообразни пейзажи и исторически забележителности. Тази част на магистралата минава през някои от най-красивите и живописни региони на страната, като предлага на пътешествениците възможност да се потопят в италианската култура и природа.

Карахме си магистрално, минахме Салерно и морето блесна пред нас лежерно 😊 Пътят стана тесен, натоварен, коли, моторетки и пешеходци се щураха като в мравуняк - навлязохме в Амалфийското крайбрежие. 

Казват, че тук трябва да се разбие веднъж завинаги романтичната представа за крайбрежието. Тъкмо да постигнем този туристически връх на мазохизма, и пътят ни към хотела отби надясно за последните 5 километра. Привечер! Морето и шумотевицата останаха зад гърба ни, а завоите и стръмният път ни доведоха до място, което мирише на лимони, влажна гора и уютен дом.

Не мога да опиша какъв екстаз беше за нас прекрасната вила, в която нощувахме. Високо позиционирана на възвишение, заобиколена от лимонова горичка и с панорамна тераса към морето. Две нощи и се наслаждавахме, а вечерите споделихме с уникалната пицария Putechella. И с дъжда и лимоновите дръвчета около нас ...

Putechella Piazza Padre Pio, 2, 84010 Tramonti SA, Италия

31 май 2024 Дъждът леко започна да ни заобикаля през нощта, на сутринта искрено си валеше докато пиехме кафе, а това предвиждаше един тъжен ден за мотопътешествие. Невероятно, но факт – час по-късно въздъхът беше кристално чист, влагата се изпаряваше на мъгляви облаци, а слънцето ни подканяше на разходка. Нямаше как да мислим много – прибрахме дъждобраните в куфара и тръгнахме на крайбрежна амалфийска обиколка с цел – Помпей. Непрекъснато някъде валеше – наляво и надясно виждахме сивите облаци, които ... бягаха от нас. Пътят ни беше красив, но натоварен. Почетохме задължителните точки – Амалфи, Праяно, Позитано, Соренто – истински бисерчета, красящи крайбрежието. Селища израснали в скалите – къщите са разположени по стръмните склонове и са боядисани в ярки цветове, които контрастират с тюркоазеното море. Тесни улички, изпълнени с малки ресторанти и магазинчета за зехтин, мед и лимончело. Бутици с дизайнерски облекла и кафенета, алеи за разходка Пихме капучино с невероятна гледка от терасата на хотел Villa Gabrisa. https://www.villagabrisa.it , за да се убедим в италианското верую - La Dolce Vita.

Пътят ни доведе до Помпей - един от най-забележителните археологически обекти в света, разположен в подножието на вулкана Везувий. Градът е бил важен пункт по маршрута за стоките, идващи от морето за Рим и Южна Италия (Via Appia). Пепелта го е погълнала през 79 г.н.е. и времето внезапно е спряло. Влизайки в Помпей, човек се озовава в древен град, който е изцяло запазен във времето – каменни улици, широки площади и запазени сгради, които показват ежедневието на жителите на града.

Стенописите по стените на домове и вили, все още са ярки, разказват за битови сцени, божества, цветя и любов. Най-неприятното в Помпей са телата на хората, които са загинали по време на изригването. Вулканът внезапно изхвърлил пепел и пемза, които с времето се втвърдявалли около телата, създавайки перфектни отпечатъци. Когато археолози открили тези празни пространства в пепелта, те ги запълнили с гипс и така днешните посетители могат да видят и да почувстват трагедията. Трудно е да се разгледа всичко за един ден. Около нас е имало пазари, служебни постойки, базилика, храмове на Юпитер, Аполон, Херкулес и Атина, Юпитер, Венера, Фортуна, Изида, а също и Хероон, статуи и триумфални арки. Други обществени постройки в града са двата театъра и амфитеатъра, термите, палестрите. Къщите на помпейците, наречени „вили“, разкриват във вътрешността си фонтани, частни бани, скрити дворчета, пъстри стенописи и красиви мозаечни подове. 

Денят премина с пътуване във времето и пространството. Пътят обратно през крайбрежието си пазеше оживлението и настроението, което завладява всички.

Вечерта ни чакаше – тиха и уютна с аромата на лимон и влажна гора. Паркирахме мотора и се отдадохме на италианските кулинарни изненади в любимото място – пицария Putechella.

01 юни 2024 Следващата сутрин поехме по серпентините северно от Трамонти в посока Rieti, където Веско доста се забавляваше на стръмните склонове и острите завои, а аз с тази фобията към височини ...  просто си седях и се возих със затворени очи. Така се озовахме в равнинната част около Неапол и Везувий, където пихме сутрешно кафе в подножието на изгасналия вулкан. 

Капучиното се пие само сутрин в Италия и е напълно възможно италианецът зад бара да се възмути, ако му се поръча капучино след обяд. Има още много особености по тези земи, които трябва да се знаят от заблудените туристи като нас, като например – рядко ще видите местен да похапва на крак. За тях храненето е ритуал и религия. Или кафето – пият го по всяко време на денонощието въпреки, че е много късо, много силно и много горчиво. Не забравяйте, че пастата и пицата са само предястия към основното. Италианците възприемат обедните почивки много сериозно, като повечето ресторанти, кафета и магазини са затворени между 1ч. и 3ч. през деня. Това време е за дома, за бърза дрямка и прочие. Вечер, между 6ч и 8ч е “Часът на аперитивите”. Тези два часа се запълват от срещи с приятели и освежаващи италиански коктейли, вина и набор от хрупкави мезета и предястия. Докато се лутах в моите вкусни и страхливи италиански мисли – пристигнахме в  Rieti някъде около 14-15 часа. 

Разходка, кафе и джелато – какво му трябва на човек ?!? - Град, вдъхновение за художници заради живописа, който ни заобикаля – омайна река, зелени планини, вековни сгради и пищни църкви. Починахме сред тесните улички и поехме към следващото място за нощувка – Otricoli. По пътя, избягвайки магистралите минахме покрай безброй пасторални селца и градчета, впечатляващи със старите си къщи и катедрали – Cottanello, Configni, Torri in Sabina, Calvi dell’Umbria, Otricoli. Почти всички са възникнали около стари крепости или са наследили селища и вили от римската епоха. 

San Cataldo е християнски манастир във византийски стил, изсечен в скалите до Cottanello, който датира от 10-ти - 11-ти век.

А какъв разкош ни чакаше в Otricoli ?! Пътуването ни завърши привечер в малко тосканско селце, където животът протича по различен начин. Тук нямаше туристи, нямаше стрес. Всичко бе спокойно, а местните жители посрещат с усмивка и простичко отношение към живота - La Dolce Vita. На площада местната църква честваше празник на Дева Мария с изнесен ритуал. Деца, майки и бабички, запленени от литургията, разхождаха официални тоалети и пръскаха щастливо вълнение. Цялото мъжко войнство на селцето обаче се беше оттеглило на почтително разстояние - в кафенето. Там се разискваха важни политически и футболни въпроси на чаша кафе, бира и вино. А туристи като нас бяха подпомогнати с ценни напътствия за посоката към местния гастроном. Към тази пасторална гледка добавяме и магазинчето, в което блестяха десетки видове прошуто и сирена, а учтивата щандистка старателно ги подреждаше и опаковаше докато разказваше, че са домашно производство. Естественият завършек на това блаженство беше богата трапеза в наетата вила с уникална гледка към зелените ливади. Благодарни сме на това съвършенство Booking, което ни осигури приказни места за настаняване !

02 юни 2024 Сутринта започна валежно. Съвсем лежерно се заплъзгахме по лепкавия сив асфалт, а спътница ни беше изобилната влажна зеленина. Към обяд акустирахме в Сиена. 

Тя се беше се свила под похлупак от сиви облаци, но успяла да запази духа на миналото – с тeсни улички, романтични площади и древни сгради. Един от най-важните символи е Пиаца дел Кампо, площада, където се провеждат знаменитите конни състезания Палио ди Сиена. В сърцето на Сиена се намира и Катедралата - един от най-впечатляващите примери на готическа архитектура в Италия. Разходката през града разкрива малки магазинчета, кафенетата. Ситният дъждец въобще не беше гостоприемен за нас, но с мотоекипировка много не се усеща тази несправедливост. Разходката беше кратка, но приятна. Сиена е перфектно място за тези, които искат да се потопят в атмосферата на старинния италиански свят, да усетят духа на традициите и да се насладят на неподражаемата тосканска красота, но ... при хубаво време.

Слънцето се опита да просветне следобед в Сан Джиминяно – италианският средновековен Манхатън или градчето с 13 кули на хиляда години. 

Земеделският просперитет в производството на вино и шафран направил местните семейства неимоверно богати и като символ на това благосъстояние, през онези времена те се състезавали да построят най-високите кули. В разцвета си XI – XIII-ти тук век са построени 72 кули, които всъщност са били семейни къщи. Колкото по-високо се издигали кулите, толкова повече се издигал и статусът на съответната фамилия в града. Резултатът бил нещо като „средновековен Манхатън“, изпълнен с „небостъргачи“ с височина до 70 метра. Площадите преливаха от туристи, а малките улички бяха сенчести, окичени със сувенири и много фотогенични. Отчетох тази забележителност в списъка си със задължителни туристически места и с това затворих файла. Интересно е, но не бих се върнала – толкова много хора на едно място – ако исках да видя, бих отишла на концерт на Веселин Маринов.

Към 16:00 часа поехме към следващата цел за дена – Пиза ... нооо прогнозата за времето реши по-рано да се приютим. Kитната тосканска вила в околностите на Vinci, запазена през booking на изкушителна цена ни очакваше за почивка и вечеря с червено вино (за мен), бира (за Веско) и пица. Това беше истинският вкус на "Долче Вита".

03 юни 2024 Пак дъжд. Днескашният девети ден в Италия започна с дъждовно прекосяване на Апенините от Флоренция към Болоня по малки пътчета, далеч от магистралите. Видяхме спиращи дъха гледки, колкото и банално да звучи, но това е красота, която снимките не могат да покажат по никакъв начин. Затова и нямаме фотоси от това вълшебство. Но изкарахме деня на закрито - в музеите на Ферари и Ламборгини. 

А вечерта ни посрещна в тихото градче Fratta Polesine, заобиколени от два замъка и половин дузина вили, част от архитектурното богатство на Италия. Това градче ни плени със своето спокойствие и уют. Макар и не толкова популярно като гигантските туристически дестинации, Fratta Polesine има много да предложи на тези, които търсят истинската италианска атмосфера.

04 юни 2025 В този съботен ден преминахме равнинната област Венето, разгледахме района със стари вили и замъци около Венеция и отделихме около час за Вила Писани, строена през 1746 г и изписана от стари венециански художници. 

Вечерта акустирахме в Словения, но не и без да се разходим във Венеция. Тя потъва, другари и другарки. Целият площад Сан Марко е в ремонт. Опитват се да задържат положението, но много сгради са наклонени и това се вижда с просто око. Едва ли би ми минало през ума да наблюдавам такива подробности из тесните улички и романтични канали, но инженерното око на Стефанов зорко отразяваше всеки нарушен оптимален вертикал.

Прекрасна и неописуемо романтична, Венеция е място, което туристическия експресионизъм максимално е деформирал. Каналите, гондолите и улиците, осеяни с малки магазини и кафенета, създават атмосфера на спокойствие и елегантност, която е потъпкана от орди свирепи туристи. Разходката из лабиринта на тесните улички е като от романтичен филм, ако намирате за приятно усещането от сръгване с лакът, настъпване и сбутване. Въздухът тук е наситен с аромат на море и романтика, и много канализация. Няма нужда от много думи – в този град животът е точно какъвто НЕ трябва да бъде.

Ако искате „Долче Вита“ да ви владее дълго в спомените за Италия, не я изпращайте с Венеция.

Но това усещане може да се преодолее само и единствено от нощувка в Словенското село - Vipavski Kriz, за което ще четем в продължението.

От южната Сицилия до централна Италия и живописните хълмове на Тоскана, всеки километър разказва своята собствена история. Това е пътуване не само през географски граници, но и през векове на изкуство, история и традиции, които правят Италия една от най-красивите и вдъхновяващи дестинации в света.