неделя, 23 август 2015 г.

част 1 "Солени дни или нощи"

Първото флагче забихме в Синаговци на 22.08 около 19:00 часа. След почти цял ден дъжд и студ, се почуствахме отлично от топлото гостоприемство на Миленка

Те пък преди дни се върнали от Троян и си обзавели механата с битова керамика, която допълнително гъделичка апетита.
Та с тази трапеза се борихме цяла вечер - домашно сиренце, градински домати, маринован печен пипер, бобец в гърне, скара...
Печката бумтеше, а върху нея постоянно се редяха някакви вкусотии. Наоколо бяха наредени за сушене нашите мото одежди и бельо. Нищичко сухичко не беше останало по нас, а и единият куфар се оказа мокър. Добре, че не беше моят ! 
На другата сутрин - 23.08, неделя, първо предизвикателство: дали да останем тук или да продължим ?!?! Дъждът продължава да си вали ...
Въпреки, че много ни се оставаше при нашата весела компания, все пак решихме да продължим, за да изпреварим дъжда следващите няколко дни поне. 
На 23.08. към обяд поехме по маршрута Брегово - Неготин. На границата само ни отвориха и затвориха единия куфар и ни пожелаха приятно прекарване. А ние нямаше как да сбъркаме - определено сме си в Балканите, но не в България. Малки селца с къщи-дворци и лоши пътища. Балкански контраст, Балканска музика, Балканска скара.
Сърбия.
Първо впечатление от Сръбския Дунав - небето се оглежда в огледало. Минаваме през Кладово, защото целта ни е Железни врата - най-голямата речна клисура в Европа. В Сърбия се нарича Джердап. Национален парк.
За плавателни цели е построен Сипския канал през 1896-та. А в тясната клисура на Дунава са построени 2 големи ВЕЦ-а.
Варадерко
Тук се целуват Карпатите и Стара Планина.

На това място, в продължение от 109 км., Дунав тече между планините в лъкатушна клисура, много стремително, като на редица места речното дъно е осеяно с подводни скали. От страната на Сърбия се намира Националният парк „Джердап“, а от страната на Румъния е разположен Природен парк „Железни врата“.
Тук в далечината на румънска земя виждаме 40-метровата скулптура на Децибал, изсечена в скалата. А близо до него е и манастира Мракония. Места, на които ще отделим нужното внимание на пътешествие, обхващащо румънската част от Железни врата.
От дясно на пътя е Дунава, а от ляво се редят пасторални пейзажи. И от двете страни ни заобикалят приказни гледки.
Крепостта Голубац. Строена през 14 век и считана за непревземаема заради високите си стени. Сега е в ремонт.
Влязохме в Белград привечер - около 19:00 часа. Първото хостелче от списъка ни предложи хубава двойна стая с климатик и баня за 20 евро и то на минути от стария град. Дадоха ни карта, упътиха ни към кулинарните и културните забележителности, като удебелиха с химикалче уличката с традиционните кръчми.
Изкъпахме се и излязохме, но в търсене на местенце за вечеря се озовахме сред парка със старата крепост. Пълно с народ, предимно тийнейджъри. Красота ! Нощен Белград !
Ето я и уличката, която никой турист в Белград не трябва да пропуска.
Отдалеч се чува музиката, а после и аромата привлича. Ние позяпахме със завист, защото минути преди това претърпяхме разочароваща вечеря на главната търговска улица "Княз Михаил". А тук ни посрещнаха около 20 живописни ресторантчета. Във всяко от тях различен оркестър, различна музика, много хора, много блюда и аромати и всичко това се слива в едно и оформя силно задушевна атмосфера. 

Ииии следва почивка, нощувка  и продължениееее

сряда, 19 август 2015 г.

Осмото чудо на света !

„ Най-трайната основа на брака е взаимното неразбиране.“ 
Оскар Уайлд

Ние, г-жа Надежда и г-н Веселин СТЕФАНОВИ

Ви напомняме, че сватбеното ни тържество се състоя на 19 август 1995 от 9:40 часа в 3-та ритуална зала и от 11:30 в църквата „Св.Никола. 
Тържественият обяд се състоя в р-т "Хоризонт" от 12:30 часа.

Във връзка с това поканихме на 19 АВГУСТ 2015 в р-т „ВАРНА“ от 20:00 ч, родителите си,
за да дискутираме дали взаимното неразбиране е довело до трайни основи на брака, които към момента могат да бъдат обозначени като 

ПОРЦЕЛАНОВА СВАТБА

20 годишнина от БРАКОСЪЧЕТАНИЕТО


Обзети от заниманието, наречено "решаване на сложния ребус на семейния живот",  ние неусетно навъртяхме 20 годинки заедно ... Мисля, че това е доста значимо събитие, имайки в предвид, както доста различните ни характери, така и разнопосочните виждания за смисъла на живота.
Нооооо, ... Станалото станало ! 
Време е за купон !
Официални гости:
В главните роли - Надя и Весо, 
сценаристи и режисьори - Илко и Ванко, 
поддържащи роли - нашите родители,
Кумовете - далеч през океана - някъде в Санто Доминго.
Приятели - винаги до нас - рамо до рамо.
Това са поканите, които собственоръчно измайсторих, а двамата заедно занесохме на гостите:


Порцеланови кутийки, в които има по 4 бонбонки и съобщението за тържеството, аранжирани с виолетова панделка. 

И ето, дойде денят на събитието. Проливен дъжд се изсипа над Варна в ранните следобедни часове. Силният валеж буквално превърна основните пътни артерии в централната градска част в реки. За вечерта прогнозата обещаваше краткотрайни превалявания. 


В дъжда
Навън вали,
вали дъжда,
бълбукат и шумят
улуците
и сочнозвучно из града
плющят по плочите
капчуците...

О, колко весел е дъжда,
когато знаеш:
има къща
и незаключена врата,
където можеш
да се връщаш.

Пеньо Пенев
1955



Дъждът
Дъждът вали от вечерта зелен и остър...
Върху дървета и цветя на моя остров.

Върху изсъхналия дом, с плесници мокри,
гаси комина мълчешком на моя покрив.

Вали - прекрасен и жесток, и наркотичен.
Вали от чашата на Бог - и не изтича.

Вали от ангелски сълзи. От рог на дявол.
По керемидите пълзи... И по ръкава.

Вали... Боли... От зли игли... Невероятен!
От вечерта дъждът вали с ефект обратен.

Дъждът вали от вечерта. И ето - вижте...
Разпали пак във мен жарта. Като огнище.

Избухват огнени стрели от всяка капка.
Във теб вали, във мен вали надежда кратка.

От ада на самия рай вали прилежен.
До край вали. И този край е неизбежен.

Последна струйчица... Амин! И нежни локви...
И пушещият пак комин на моя покрив.

Недялко Йорданов


Но Бог застана милостно над мене
и учи ме като във първи клас,
че трябва аз да взема златно семе,
да го посея в градината у нас!

Така ще бъдем всичките щастливи
от мъничкото цветенце, от всеки клас!
И ще се радваме, ще бъдем живи
всичките заедно, до сетния си час!

И ето, виждам - слънцето изгрява,
край нас е светло, заедно вървим!
Една звезда в простора заблестява
и ние заедно към нея се стремим! 

Валентина Харизанова



Момчето, което говори с морето На някакъв странен език, Аз ли бях тогава? Ти, мое наследство от светлото детство- Сърдечно и вечно море, Всичко отминава. Ах, колко години, години, години, Години, години, море, Умряха безвъзвратно. Къде, са кажи ни, кажи ни, кажи ни, Кажи ни, кажи ни, море, Искам ги обратно. И ето, че идвам при теб Толкова сам, толкова лош, толкова грешен. И гребвам от тебе, море, шепа вода, Глътка любов за моя ден. Прекършени клонки и чифт панталонки И кърпена ризка, море- Бедните ни дрешки. Ни помен от подлост, ни жажда за слава, А порив за подвиг,море, В мислите момчешки. И често се питам, защо не опитам Да вляза във ритъм със теб- Смело да пристъпя. Покоя сегашен, уюта домашен И делника прашен, море, В тебе да изкъпя. Ах, как ми се иска със кърпена ризка Да тръгна към риска, море. Има ли надежда? Тук мойто начало, наивно и бяло Като в огледало, море, В тебе се оглежда. Момчето, което говори с морето На някакъв странен език, Аз ли бях тогава? Ти, мое наследство от светлото детство, Сърдечно и вечно море- Всичко отминава.

петък, 7 август 2015 г.

Пълнени пиперки с яйце на фурна

Поредната вкусна изненада, която не отнема много време за приготвяне.
Пълнени пиперки с яйце и сирене, но на фурна. Имитация на така-обичаните от нас пиперки бюрек, но не съвсем ...
Рецептата ми се мярна някъде в интернета, но не успях да я открия в последствие. Затова подходих по този начин:
9 пиперки (толкова се събраха в моята тавичка)
5 яйца
1 ч.ч. натрошено сирене
Хлебна сода на върха на ножа
Царевично брашно - на око за сгъстяване на плънката
Масло
Олио - за намазване на тавичката.


Изрязох капачета на пиперките. Внимателно отстраних и семките отвътре, изрязох и дръжчиците. Наредих ги в намазана с олио тава.
Посолих всяка пиперка отвътре, сложих и по едно масълце колкото бобено зърно. 
Отделно в купа разбърках плънката - яйца, сирене, сода, брашно.
Напълних пиперките с лъжичка през изрязаните отворчета и сложих във фурната за около 30 мин.

И се получи това: