Осмото чудо на света !

„ Най-трайната основа на брака е взаимното неразбиране.“ 

Оскар Уайлд

Ние, г-жа Надежда и г-н Веселин СТЕФАНОВИ

Ви напомняме, че сватбеното ни тържество се състоя на 19 август 1995 от 9:40 часа в 3-та ритуална зала и от 11:30 в църквата „Св.Никола. 

Тържественият обяд се състоя в р-т "Хоризонт" от 12:30 часа.

Във връзка с това поканихме на 19 АВГУСТ 2015 в р-т „ВАРНА“ от 20:00 ч, родителите си,

за да дискутираме дали взаимното неразбиране е довело до трайни основи на брака, които към момента могат да бъдат обозначени като 

ПОРЦЕЛАНОВА СВАТБА

20 годишнина от БРАКОСЪЧЕТАНИЕТО

Обзети от заниманието, наречено "решаване на сложния ребус на семейния живот",  ние неусетно навъртяхме 20 годинки заедно ... Мисля, че това е доста значимо събитие, имайки в предвид, както доста различните ни характери, така и разнопосочните виждания за смисъла на живота.

Нооооо, ... Станалото станало ! 

Време е за купон !

Официални гости:

В главните роли - Надя и Весо, 

сценаристи и режисьори - Илко и Ванко, 

поддържащи роли - нашите родители,

Кумовете - далеч през океана - някъде в Санто Доминго.

Приятели - винаги до нас - рамо до рамо.

Това са поканите, които собственоръчно измайсторих, а двамата заедно занесохме на гостите:

Порцеланови кутийки, в които има по 4 бонбонки и съобщението за тържеството, аранжирани с виолетова панделка. 

И ето, дойде денят на събитието. Проливен дъжд се изсипа над Варна в ранните следобедни часове. Силният валеж буквално превърна основните пътни артерии в централната градска част в реки. За вечерта прогнозата обещаваше краткотрайни превалявания. 

В дъжда
Навън вали,
вали дъжда,
бълбукат и шумят
улуците
и сочнозвучно из града
плющят по плочите
капчуците...

О, колко весел е дъжда,
когато знаеш:
има къща
и незаключена врата,
където можеш
да се връщаш.
Пеньо Пенев
1955

Дъждът
Дъждът вали от вечерта зелен и остър...
Върху дървета и цветя на моя остров.

Върху изсъхналия дом, с плесници мокри,
гаси комина мълчешком на моя покрив.

Вали - прекрасен и жесток, и наркотичен.
Вали от чашата на Бог - и не изтича.

Вали от ангелски сълзи. От рог на дявол.
По керемидите пълзи... И по ръкава.

Вали... Боли... От зли игли... Невероятен!
От вечерта дъждът вали с ефект обратен.

Дъждът вали от вечерта. И ето - вижте...
Разпали пак във мен жарта. Като огнище.

Избухват огнени стрели от всяка капка.
Във теб вали, във мен вали надежда кратка.

От ада на самия рай вали прилежен.
До край вали. И този край е неизбежен.

Последна струйчица... Амин! И нежни локви...
И пушещият пак комин на моя покрив.

Недялко Йорданов

Но Бог застана милостно над мене

и учи ме като във първи клас,

че трябва аз да взема златно семе,

да го посея в градината у нас!

Така ще бъдем всичките щастливи

от мъничкото цветенце, от всеки клас!

И ще се радваме, ще бъдем живи

всичките заедно, до сетния си час!

И ето, виждам - слънцето изгрява,

край нас е светло, заедно вървим!

Една звезда в простора заблестява

и ние заедно към нея се стремим! 

Валентина Харизанова

Момчето, което говори с морето На някакъв странен език, Аз ли бях тогава? Ти, мое наследство от светлото детство- Сърдечно и вечно море, Всичко отминава. Ах, колко години, години, години, Години, години, море, Умряха безвъзвратно. Къде, са кажи ни, кажи ни, кажи ни, Кажи ни, кажи ни, море, Искам ги обратно. И ето, че идвам при теб Толкова сам, толкова лош, толкова грешен. И гребвам от тебе, море, шепа вода, Глътка любов за моя ден. Прекършени клонки и чифт панталонки И кърпена ризка, море- Бедните ни дрешки. Ни помен от подлост, ни жажда за слава, А порив за подвиг,море, В мислите момчешки. И често се питам, защо не опитам Да вляза във ритъм със теб- Смело да пристъпя. Покоя сегашен, уюта домашен И делника прашен, море, В тебе да изкъпя. Ах, как ми се иска със кърпена ризка Да тръгна към риска, море. Има ли надежда? Тук мойто начало, наивно и бяло Като в огледало, море, В тебе се оглежда. Момчето, което говори с морето На някакъв странен език, Аз ли бях тогава? Ти, мое наследство от светлото детство, Сърдечно и вечно море- Всичко отминава.