За Варненците

Една не странна случка ми даде повод за тези налудничави разсъждения. С гости от София се отдадохме на един следобед в Хепи Ленд - не съвсем известно място за варненски жители, но пък какво самоооо ! Увеселителен парк с европейски капацитет, разбирай качество и атрактивност. Но размишленията ми се зародиха от факта, че на десетките декари площ имахме възможност да се наслаждаваме на преживяванията обезпокоявани само ... около 20 други посетителя. Естествено това си беше супер за нас - безброй минути в езерото с рибките, безброй разходки в каналите на джунглата и в търсене на съкровище, снимки в уестърн зоната и мексиканския град, без да ти се моткат разни непознати ентусиазирани туристи пред обектива ... и тн и тн. Но гостите ни доволно удивени възкликнаха: "Смятай, това ако беше до София - щеше да се чака на опашка за вход!".

За няколко часа в Хепи Ленд попаднахме във филм, където сцените се редуваха от мексиканска драма през уестърн епизоди, до джурасик фентъзи. И всичко това подплатено с много настроение и кътове за кафе и хапване.

Хората постоянно се цъкат с телефоните на подобни места по чужбината и после пълнят фейсбук пространството с идеята всички да видят колко са впечатлени от туристическите си постижения, а някои и да придадат по-интелигентен облик на профила си. А защо варненските жители не атакуват Хепи Ленд и Ретро музея така, както заслужават ? Позволих си да отнема времето на мои познати варненци с идиотските въпроси: Вие ходили ли сте в Хепи Ленд, а в Ретро музея ? А защо ? - с изумление ококорвах очи на негативните им примигвания. Та преди да се разпаля по темата варненски жители, ще изложа техните причини да НЕ посещават такива атракции:
1. Хепи Ленд - Познати, които са ходили там, ми казаха, че било много тъпо. А сега колко струва входа?
2. Хепи Ленд - Знаете ли кой е собственика и какъв е ?!? А сега колко струва входа?
1. Ретро музея - Защо да давам пари за гледане на нещо, което се борихме да изкореним от живота си.
2. Ретро музея - Знаете ли кой е собственика и какъв е ?!? А сега колко струва входа?

(Лозунгите: Бира се отпуска само на членовете на профсъюза; За гостите стола осигурява закуска, обед, вечеря по предварителна заявка; Машината обича ласка - грижливо гледане и смазка ...)

Със сигурност не ме интересуват нито въпросите, нито отговорите им, когато става въпрос за моето лично удовлетворение от часове висене пред витрините на Ретро музея и гмуркане в детството ми, с което се гордея. 

А пък какво му е тъпото на разходка с катер през джунгла или пещера със съкровище в Хепи Ленд мога да попитам само тези, които все още не са загубили детската наивност и вяра в приказките.

Та очевидно е, че причина винаги може да се измисли. Чудно ми е сега как се веселят в ежедневието варненци и с какво се гордеят като такива ? Дали само от екскурзионните си завоевания с промоционални нискотарифни авиокомпании ? Или с еко колоезденето в Морската градина, съчетано със слалом между бебешки колички, захласнати пешеходци и мърморене срещу всичко, поето започва с думата ТИМ.
Не може да сме станали такива, не, не е истина ! Готови сме да платим по 20 евро на човек за нещо подобно в Австрия или Италия. А тук: "аве, ша им гледам, ша им пълним гушите".
Та сега си зададох въпроса какви възрастни хора сме останали във Варна всъщност ?

Тайничко наблюдавам и мислено разделям жителите на Варна на три групи:
Едните работят, изучават децата си и плащат данъци тук, но деликатно се разграничават от общата маса с думите:"такава благородна постъпка не може да е на варненец". Изключително амбициозни.

Вторите са онези, които са манифестирали на 24 май по бул.Ленин с чавдарски, пионерски или комсомолски униформи. Те помнят пищните цигански сватби в лятната градина на Морското казино, където се подаряваха къщи и волги като шоколадови бонбони. Имаха шанса да емигрират, но останаха. Изключително неамбициозни и саможиви. Диваци. Моряци или занимаващи се с някакви свободни или други професии.

Третите са изключително повлияни от мотото - "Ние сме там, където е купона!". Сред тях може  да има и такива, които са се крили в Морската градина да се учат да пушат цигари или са ходили тайно от родителите си на плаж, но може и да са правили подобни важни за развитието на юношите неща във всяка една географска точка на света и променят местонахождението си съобразно настроението и усещането за щастие.

Безкрайно съм щастлива, че съм се родила и отраснала във Варна и че приятелите ми са най-добрите хора на света, независимо откъде са или къде са пуснали корени и се плаша, че всъщност живеещите във Варна са предимно от първата група. Варненски жители, които постоянно и тайничко мърморят срещу простащината, измерена по техен аршин, срещу нещо, наречено ТИМ, без да са съвсем сигурни дали то съществува и срещу ... другите варненци, разбира се :)