Вчера Рали имаше рожден ден. Както винаги беше дошла рано в офиса, но този ден някак си беше празнично цъфтяща от заранта. Определеното за целта почерпки бюро беше отрупано цялото - някои от деликатесите прилежно домашно приготвени.
Набелязали сме ние едно бюро, на което никой не иска да седи. Нямам представа защо, въпреки че имаме много хора на етажа, които явно и не съвсем са му хвърлили око. То е точно до вратата, покрай него всички минават като на отчет и много ще му ходи една наперено издокарана рецепционистка, която да подрежда и нарежда личния състав. Но засега си стои леко самотно и затова го експлоатираме като бар за почерпки. Не разбирайте, че се скъсваме от ядене и пиене в тоя офис. Напротив ! Както не много злъчно другите вътрешни структури ни наричат "Читалнята" и пристъпват на пръсти из нашите кулоари от страх да не смутят работната среда заради тишината и привидното равновесие на етажа, така и празниците ни се отличават с обрани наздравици и деликатни немногоминутни разговори.
Та всички още от вратата виждат бюрото, дето а-а да се строполи под тежестта на изкушенията и им става ясно, че ще има празник и поздравления към виновника. Започват да мислят някое интелигентно пожелание, с което да освежат почерпката. Аз естествено не съм с подходяща рокля за рождени дни а с един панталон, дето едвам се нацедих в него. Под подходяща рокля разбирам такава с широооки воали, които да прикриват модифицирането на талията ми след престъпно похапване. Ужас ! Но днес е денят на Ралито и тя е в центъра на вниманието. Тя цялата трепти със стилна рокля, суети се и шета ангажирана с празника. Поправя ръбчетата на салфетките, леко завърта подноса с мъфините, намества букетите, придърпва приборите - все действия, които предлагат удобсто за колегите, симетрия и красота върху празничното бюро. Мъжко момиче е, нищо че е с двама мъже в къщи. Всичко може да прави, особено кексове най-различни. Кротичка е и тихичка, 20 килограма с мокри дрехи, но там и е предимството. Е, и тя има тревоги - някакъв корем вижда по себе си и това я измъчва. По-скоро мисълта за това. Щото всеки човек, който е добре със зрението, фактически такъв повод за притеснение не може да забележи. Иначе Ралито всичко, което подхване, го прави похвално и спретнато. И понеже аз съм редовният дразнител в офиса (това е без да искам). Но с тази ограничена деликатност, и то скрита някъде надълбоко в същността ми, хорицата честичко и кротко въздъхват с мисълта, че говоря глупости и разпилявам ценното им време, та ще задържа духа в бутилката тук, че може да инфектирам някоя ранима душа. Докато хората са се учили как умело да прикриват недостатъците си, аз съм се учила да работя на компютър. И в това ми е проблема май.
Мисля, че копчето на панталона ми силно се напряга при тези почерпки, че може да застрелям някого, ако то изхвръкне.
Днес съм се запътила към офиса с една не много изтънчена торба милинки. Ще празнуваме ! Илинден !
20 юли 2016
Няма коментари:
Публикуване на коментар