вторник, 23 юни 2015 г.

Непокорна

"Как ще спреш ти мене-

волната, скитницата, непокорната-

родната сестра на вятъра, на водата и на виното.

За която е приманица

непостижимото,

просторното,

дето все сънува

пътища-недостигнати,

ненадминати-

мене как ще спреш?"

Елисавета Багряна

Манастир “Свети Панталеймон” край Преслав

Ние пропуснахме отбивката до древния манастир от края на 9 в., но си оставихме възможността да го посетим в бъдеще. Затова пък попаднахме на новата манастирска сграда, построена през 1939. Новият манастир никога не е действал, не е изграждан и църковен храм към него. В периода 1944 - 1989 г. сградата е била ползвана за почивна станция на профсъюзите и за спортна база. След 1989 г. е деактувана от общината и не се използва. През август 2006 г. сградата е продадена на търг. Според Варненски и Великопреславски митрополит Кирил манастирът е закупен от поставено лице от Българската православна църква.

В момента тук действа параклис в една от залите, където мила възрастна дама разказва интересни истории за това място. Трябва да отделя повече време на това място. Заинтересувах се от историята на това място и потърсих публикации по темата.

По-долу съм копирала интересна статия от Монитор с автор ПАВЛИНА ЖИВКОВА, 14.08.2006

"За първи път в историята на българската православна църква ще бъде продаден манастир". Това съобщи пред "Монитор" Варненският митрополит Кирил. Той уточни, че става въпрос за манастира "Св. Пантелеймон", който се намира на 6 км от град Велики Преслав. Търгът е насрочен за днес. От общината твърдят, че очакват в надпреварата да се включат между 15 и 17 кандидата. Началната цена е 223 000 лева, а стъпката за наддаване - 3000 лв. Председателят на комисията по приватизация в местния парламент Геро Геров бе категоричен, че общинарите не продават манастир, а бившата почивна станция на профсъюзите "Патлейна", която е общинска собственост. Сградата е с разгърната площ 4363 кв. м, а прилежащият й терен е 1248 кв. м.

Това, което те наричат общинска собственост, всъщност е притежание на църквата, категоричен е дядо Кирил. Пред "Монитор" митрополитът обясни, че т.нар. станция носи името на местността "Патлейна", разположена в единствения за България резерват за див рошков. Тя пък била наречена така заради манастира "Св. Пантелеймон", който бил важно книжовно средище по време на Първата българска държава. В него са творили Кирило-Методиевите ученици Климент и Наум. В този манастир те създали Преславската книжовна школа, каза още митрополитът.

През 40-те години на миналия век по идея на тогавашния варненски владика дядо Йосиф започва строителството на нов манастир със същото име. Той трябвало да бъде и възможно най-точно копие на стария. Парите били осигурени от Варненско-Преславската митрополия. Свещеници от целия район се включили в градежа. Камъните и дървения материал мъкнели с биволски впрягове от Върбишкия Балкан. Манастирът бил завършен малко преди 9 септември 1944 г. Преди обаче монаси да влязат в четириетажната сграда, към която предстояло и строителство на църква, МС издава заповед за отчуждаването й за нуждите на здравеопазването и я връчва на профсъюзите.

След 1993 г. сградата е изоставена и започва да се руши и разграбва. През 1996 г. със заповед на финансовото министерство имотът е деактуван като общинска собственост. Местните съветници веднага решават да го продадат. Търговете обаче се провалят поради липса на кандидати.

Снимка: МОНИТОР

Изглед към красивата местност, където е разположен манастирът "Св. Панталеймон".

Миналата година общинарите за пореден път обявяват сградата за продан. Началната цена е само 40 000 лв., а кандидатите са 17.

Ден преди търга Варненският митрополит Кирил завежда дело, с което оспорва правото на собственост на общината. Издадено е и прокурорско постановление за спиране на търга. " Загубили сме делото на първа инстанция, а никой не ни е уведомил за това. Сигурно нарочно са чакали да пропуснем срока за обжалване", твърди владиката. Той не се отказал от намерението си за пореден път да спре продажбата на манастира.

Кметът на Велики Преслав Рачо Кожухаров: Искам да се изгради нещо

Почивната станция на профсъюзите "Патлейна" действително е строена за манастир. Той обаче е бил завършен до груб строеж. Доколкото зная, след това е бил платен на църквата. Преди няколко години предишният кмет на града е успял да извоюва сградата за общината. Митрополит Кирил, въпреки че претендира за постройката, не може да покаже нито един документ за собственост. А общината има такъв.

Сградата се руши. И за да се превърне отново в обитаема, трябва да се налеят поне 3 млн. лв. Ние искаме историческата местност да бъде възстановена. Искаме старата почивна станция да се превърне в туристически център. Мислили сме да отделим и няколко стаи за монаси. Не ме интересува дали ще бъде на дядо владика или на дядо Господ, важното е да се възстанови.

ФАКТИ

Манастирът "Св. Пантелеймон" е от т. нар. извънградски преславски манастири, разположен в местността Патлейна в Драгоевска планина от Източния Предбалкан, високо на десния бряг на р. Голяма Камчия (река Тича) и на около 6 км южно от град Велики Преслав.

Останки от Светата обител са открити при археологически разкопки, в периода 1909-14 г. Патлейнският манастир представлява комплекс от кръстокуполна черква, жилищни и стопански сгради, като са оформени три двора - молитвен, жилищен и стопанско-производствен с керамични и стъкларски работилници. Разкрита е и вкопана в земята гробница.

В манастира е изработвана високохудожествена керамика, с която са украсени иконостаси и мозайки. Запазена е най -вече мозаиичната икона на Св. Теодор Стратилат (Х в.) от рисувани и гледжосани плочки. От същото време (ІХ - Х век) са намерени керамични икони на Св. ап. Филип, Евангелист Марко, Разпятие, бронзова матрица на икона на благославящ Христос, седнал на трон, над която е поместено изображение на Богомайката "Платитера" и др. Такива подобни са открити и в други части на света, но в най - големи количества само в Преслав.

Манастирът "Св. Пантелеймон" (Патлейна) е основан след покръстването на българите в края на ІХ век от цар Борис I високо на десния бряг на днешната река Камчия, недалеч от старопрестолния Велики Преслав. Тук, след изгонването им от Моравия, се установяват учениците на Кирил и Методий Св. Климент и Св. Наум. В откритото тук от Наум училище се подготвят свещеници, учители и видни книжовници. Отново са преведени и размножени Кирило-Методиевите преводи на Свещеното Писание, на светите отци, написани са много оригинални творби. В Преслав продължава делото на Плисковската школа - първата старобългарска книжовна школа в Североизточна България, която Св. Наум пренася в Охрид.

Манастирът многократно е ограбван и накрая е разрушен от византийците.

През 1940 г. Варненски и Преславски митрополит Йосиф замисля грандиозен план за възстановяване на Патлейна. Включва се цяла България, но след 1944 г. сградата е одържавена и всичко пропада.

До Светата обител край Преслав няма и път

Трета година стои незавършен пътят до Светата обител, който е с дължина 3 км. Досега за него са изразходвани около 1 000 000 евро. За да бъде довършен, са необходими още 350 000 лв. за укрепителни дейности. Пътят тръгва от старините на Велики Преслав и стига до двора на порутения манастир-почивна станция. Оттам не води за никъде. Парите са отпуснати по проекта "Пътища за достъп до туристически обекти" на програма ФАР.

Новият асфалт пресича защитена територия "Патлейна". Строителството на пътя е започнало през април 2004 г., а пусковият му срок е бил 10 март 2005г. Строителството е започнало от двора на манастира и е стигнало на 700 м от централния път Велики Преслав-Върбица, които и до днес стоят незавършени. В участък от 50-ина метра пътят е подкопан и виси над дерето. Там трябва да се изгради подпорна стена.

Гларуси в Търговище

Потеглихме рано сутринта в петък, 5 юни по маршрута Варна-Шумен-Велики Преслав-Търговище. Прогнозата обещаваше изненади - коктейл от дъжд, вятър и слънце. Силен вятър се намесваше в управлението на БМВ-то по магистралата, но въпреки това бързо стигнахме отбивката за Шумен, която незнайно как този път не пропуснах.

Бях подготвила 2 списъка (както винаги - планирането е много важно) - единият (1) с исторически и природни забележителности, а другият (2) със заведения от сайта 100те кръчми на България.

Та в Шумен първата кръчма се оказа греда - затворена в 10.00 сутринта. Но ние намерихме едно непретенциозно кафене, където блажено се отдадохме на приказки. Шумен е град, останал някъде във времето - около 1994 година, когато последно го разглеждах.

Очакване за дъжд ни накара да си спестим разходките до близките забележителности и поехме към с.Осмар, където трябваше да се запознаем с интересния комплекс "Осмарски къщи" от списък 2.

Пътьом поспряхме да помогнем на един работник.

СправИме се с вилата така, както и с вилицата. Човекът ни хареса и ни покани да разгледаме вековния чинар в с. Надарево. Имал там и 30 овце - негови! А общо всичките били 300 ! Един негов приятел се грижел за всичките. Ние му отлазахме учтиво и му обещахме някой друг път да му се обадим.

Не много лесно намерихме "Осмарските къщи". Оказа се, че табелата за отбивката е точно зад гърба ни в посоката на пътя, от който пристигнахме. Голям глад, голямо очакване и ... голяма изненада ! Не ни пуснаха в комплекса, защото имали работа - приготвяли стаите за туристите. Така се работи тук - само при нужда. Нооо пък ние вече ще знаем, че село Осмар е мноооого китно, има природна забележителност, но трябва да разчитаме на повечко късмет, за да посетим "Осмарските къщи".

Но пък попаднахме в чудесно местенце: "Омуртагов мост". Кътче от рая, където са слезли ангелите - гостоприемни, отзивчиви, находчиви, грижовни бяха всички обслужващи ни персони. А за вкусотиите - нищо лошо не можем да кажем - дори напротив ! Глезят всички сетива :)

Манастирът "Св. Пантелеймон" е разположен в местността Патлейна в Драгоевска планина високо на десния бряг на река Голяма Камчия и на около 6 km южно от Велики Преслав. Предполага се, че манастирът е дал и името на местността, в която се намира. Според изследователите му манастирът е бил важно книжовно средище по време на Първата българска държава. Тук са творили учениците на Кирил и Методий - Климент и Наум. Тук е създадена Преславската книжовна школа. Тук е замонашен и по-късно умира цар Борис I. При извършване на разкопките е открита мозаечна икона на Св. Теодор Стратилат от Х в. Днес тя се съхранява в Националния археологически музей.
Ние пропуснахме отбивката до древния манастир от края на 9 в., но си оставихме възможността да го посетим в бъдеще. Затова пък попаднахме на новата манастирска сграда, построена през 1939. Варненски и Преславски митрополит Йосиф с протекциите на цар Борис замисля грандиозен план за възстановяване на манастира. Включват се жители от цяла България, но след 1944 г. сградата е одържавена и начинанието му пропада. Новият манастир никога не е действал, не е изграждан и църковен храм към него. В периода 1944 - 1989 г. сградата е била ползвана за почивна станция на профсъюзите и за спортна база. След 1989 г. е деактувана от общината и не се използва. През август 2006 г. сградата е продадена на търг. Според Варненски и Великопреславски митрополит Кирил манастирът е закупен от поставено лице от Българската православна църква. В момента тук действа параклис в една от залите, където мила възрастна дама разказва интересни истории за това място.

Ето ни и в Търговище! Чист град с безброй фонтанчета и закачливо нощно осветление.

Хаджи-Ангеловата къща град Търговище

Хаджи Алгел Хаджи Друмев е български търговец, живял през епохата на възраждането. Къщата – музей е родното място на търговеца. Там той е прекарал голяма част от живота си. Тя е построена през 1863 година, като група майстори от Трявна я обрисуват и украсяват. Къщата е била много модерна за времето си, като представлява двуетажна постройка, с красива украса от дърворезба. Къщата е добре запазени и много красива от вън, както и вътрешното обзавеждане

Позаплакнахме кълки в шадравана.

Трапезата на мама Ани - майката на Мишел. Ах, как заиграва сърцето ми, като се сетя за топлото гостоприемство !

Бифтекът на мама Ани ! Всичко, приготвено от нея е невероятно вкусно. Бифтекът ми направи впечатление с архитектурата си.

Ние

"Употребявайте Бушмилс при малка нужда, за да не стане нуждата голяма !"

понеделник, 22 юни 2015 г.

Моят огретен с тиквички

Напоследък попадам на разнообразни рецепти с тиквички, но тъй като сме любители на традиционно пържените и поляти с кисело мляко с чесън и копър, не очаквах нещо по-вкусно от това. Трудоемкостта и часовете висене над тигана в жегата през лятото ...

Защо ли пък да не опитам нещо по-бързо ?

Е, получи се непретенциозна вечеря:

Рецептата:

3 тиквички

5 яйца

1 чч кисело мляко

1 чл хлебна сода

3 чч брашно

сол на вкус

сирене

копър

черен пипер

олио

кашкавал

Настъргах тиквичките на едро ренде и добавих малко сол, за да се отдели течността. Оставих ги на една страна и през това време разбих яйцата, добавих млякото и хлебната сода, накрая брашното, малко сол, подправките. Накрая добавих отцедените тиквички, разбърках с лъжица. Опекох в обилно намаслена тавичка.

Накрая поръсих кашкавал, върнах тавичката в топлата фурна, за да се разтопи леко.

четвъртък, 18 юни 2015 г.

Усмивки

@ @ @

Няма грозен милионер.

@ @ @

Щастието не е в парите, а в тяхното количество.

@ @ @

От За За Габор:

- "Никога не съм мразила толкова силно един мъж, че да му върна диамантите".

- "Нищо не знам за секса, защото през цялото време съм била омъжена".

- "Аз съм прекрасна домакиня - всеки път, когато напускам мъж, задържам къщата за себе си".

- "Една от моите теории е, че мъжете обичат с очите си, а жените - с ушите си".

- "За умните жени мъжете не са проблем - те са отговорът".

@ @ @

понеделник, 15 юни 2015 г.

Ягодово изкушение

Продукти:

500 гр ягоди - почистени и посипани с 1/2 чч захар

Блат за торта

Крем:

2 пак крема сирене

1 кут / 400 гр заквасена сметана

1 чч захар

2 ванилии

И знам, че винаги, когато се замисля,

ненадейно, уж съвсем случайно,

ще изникваш истински, без да забелязвам,

а всъщност аз сама ще те намирам,

в постоянните си ежедневни настроения

и всеки път, когато ме погледнеш,

ще се възпламенявам от погледа ти,

неподозираща ставащото с мене

и все ми се струва, че е предопределено

сбъдването ни,

изнамирането ни,

събуждането ни заедно

и не мога да си го обясня,

не мога да си го представя случващото се,

но ми харесва

и, най-важното, не искам да си го обяснявам,

нито да свършва,

жадувайки отново да започна отначало с теб

и отново пак в края да оставам до теб,

надявайки се и съня ми да става полуреалност,

и да се усмихвам на сънуваните си блянове,

и неразбирайки истински всичко това,

околното ми се струва още по-неразгадано,

още по непознато, по- мистично

и за да се сбъдна отново във всеки един твой миг,

ще трябва да намеря чудотворния извор,

който сияе дори в моите сънища -

този, от който още не сме пили,

но мислено сме се изкушили...

Светлана Тодорова

Черешов чийзкейк

Не съм от тук, за мъничко минавам.

Поспрях за ден във твоя свят.

Донесох ти от моите вълшебства

и няколко парченца красота.

Приших на джоба ти усмивка от лалета

и в дланите ти нежност посадих.

Не съм от тук обаче. И ще тръгвам.

А ти ми обещай да си щастлив.

Ако понякога ти стане страшно тъжно

за мен, момичето незнайно откъде,

не гледай сред звездите да ме зърнеш.

... Забравих се във твоето сърце

Monica

за блата:

200 г какаови бисквити

1/2 пак краве масло
за кейка:
4 пакетчета сирене „Крема“

1 пак. краве масло
1 чч захар
2 ванилии
за топинга:
350 г череши
60 г захар
Начин на приготвяне:
1. Натрошете бисквитите, добавете маслото и омесете до хомогенна смес. Сложете я във формата за торта.
2. Разбийте сиренето „Крема“, ванилията и захарта. Разбийте отново до еднородна смес в кухненски робот или с миксер – може и на ръка.
3. Поръсете захар в тигана и я карамелизирайте. Сложете черешите (предварително изчистени от костилките) в карамела за 4-5 минути, докато пуснат сока си. Оставете го и топингът да се охлади.
4. Преди да поднесете, изсипете топинга върху чийзкейка и нарежете.

~ ~ ~

Ако понякога ти стане страшно тъжно

за мен, момичето незнайно откъде,
не гледай сред звездите да ме зърнеш.
... Забравих се във твоето сърце

петък, 12 юни 2015 г.

Бурята в сърцето ми

Ти си бурята в сърцето ми,
облаци от смях, дъжд от сълзи си ти дори!

На добър час, сине !
23 май 2015

Аз имам един тъй мъничък син,
с мокро носле,със тънко гласче.
Бяга напред,не гледа назад,
негов е целия свят.
Аз имам един тъй мъничък син
с доброто море говори на глас.
В доброто небе калинки хвърчат
и кацат в косата му те.
В тихата нощ му шепнат звезди,
със свити юмручета спи.
Мирния ден го милва с ръце
и гълъб му маха с крилце.
На тази земя не съм аз сама
имам един мъничък син.
Мирния ден го милва с ръце
и гълъб му маха с крилце.

Отдавна хората говорят, че ти си тъмен летен облак.

Но да повярвам не, не мога, аз виждам слънце в твоя поглед.
И още хората говорят, че ти напомняш дъжд пороен.
Пред тебе само аз коленича отпивам светлина и те обичам.

Отдавна хората говорят, че ти си тъмен летен облак.

Прииждаш бързо и отминаваш и после сто беди след теб оставяш.

Заливаш крехки треви зелени, погубваш всекиго, най-много мене.

Да вярвам в думи не, не искам, за мене ти си ручей бистър!

Пред тебе само аз коленича отпивам светлина и те обичам.

Ето някои акценти от 3-дневната ми подготовка за партито:
1. Пъстроцветна украса
2. Разнообразие от парти хапки
3. Настроение