27 юли 2015
Наспинкахме се чудесничко, пихме кафенце в прекрасния ресторант на хотел Queen в Ramnicu Valcea, а Варадерко запали от раз. Проблемът с акумулатора го зачеркнахме. Обещахме си да гасим фаровете винаги, когато спираме и поехме нагоре към върховете на Трансалпина.
Прекрасни пасторални пейзажи ни гъделичкаха зрението и засилваха удовлетворението.
Лек ремонт на скърцащите спирачки.
Безброй манастири, наредени като броеница край пътя съхраняват вярата, надеждата и любовта. Ние решихме от любопитство да надникнем в един от тях.
Manastirea Polovragi - женски действащ манастир, строен през 1505 г.
Румънците са единственият романски народ, приел славянския като език на своята църковна и светска литература. Това е поради зависимостта на румънците от Българската църква през времето, когато все още не са имали своя писменост.
Не мога да разчета посланието на входа на църквата, но ясно си личи, че е на славянски език.
Майката игуменка ни благослови на изпроводяк, ние яхнахме Варадерко и завой след завой, а те са безброй, има рима :), се гмурнахме в Трансалпина Transalpina.
На предела на билото е устроен някакъв център за алъш-вериж, където отвсякъде ни примамват вкусни, аромати и пъстри сувенири. Ние се наредихме за мекиците Langos, гарнирани по избор на клиента с дъхаво сладко, медец или нещо друго. Избрахме си комбинацията сметана и кашкавал - така му казват и там, та лесно се разбрахме. Всъщност трябва задължително да споделя, че указателните табели навсякъде са само и единствено на румънски, така че е необходима голяма доза интуиция. Побъбрихме си с полско семейство с двама сина тийнейджъри. Лекинко ги съжалихме, но не за намусените и недоволни деца, а заради това, че ще прекарат почивката си по българското черноморие - Варна и Бургас бяха запланували. Дано бъдат здрави и щастливи !
А това е най-сниманото място в Трансалпина Transalpina. Няма как да не се щракнем и ний.
Варадерко
Спускаме се вече по северните склонове на Карпатите. Пълно е с палатки и каравани, предимно на румънци, но има и доста поляци, чехи, унгарци, немци. За моторите не е нужно да споменавам. Цели групи мото пътешественици, някои от тях с техника и екипировка на цената на нашия апартамент. Предимно на възраст над 50-те и доста от тях с половинките си. Как да не им се радваш - усмихнати хора, с леки погледи и позитивизъм.
Един джип черно Порше ми привлече погледа - караше бавно, а вътре две млади духовни лица - явно от близките манастири. Всъщност румънците карат предимно хубави коли - нови, поддържани, измити. Също така не се изненадахме и на гледката - нов джип Лексус до стар Опел на пикник в гората или на палатка край реката. Обичат природата румънците, ценят я, ама каква природа, боже !
Това, което изобилства на туристическите сергии тук са кожените пантофки, чехлички, шапки, елечета.
Язовирът Lacul Oasa.
1255 m надморска височина. Строен някъде през 1978.
Прогнозата обещаваше жега и никакви валежи. Чудно - тези облаци дали са наясно със ситуацията ?!?!
След дълго двоумене майката природа най сетне реши да лисне един разхлаждащ дъжд. За много хора може да е благодатен, но за изморена двойка на мотор ... предразполага към семеен скандал. Точно влизахме в Сибиу Sibiu, първите две пансионери нямаха свободни места. Отношенията съвсем се обтегнаха, нооо .... Невероятното местенце ни чакало зад ъгъла.
Страхотно хотелче - ново, модерно, абе направо перфектно !
Изкъпахме се и не ни се излизаше, какво ще гледаме в Сибиу ?!? Но още беше рано 20:00 часа - време за купон.
И тогава получихме втората изненада за пътешествието - ноооо вследва продължение :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар