И пак е юли към края, и пак дългоочаквана среща с моите сестрици. Прохладна вечер в Троянския Балкан след жарък ден на път и едно истинско Наздраве на 24 юли 2015 в 20:00 часа !
Цялата гладна чета неспирнощъкащи и любопитстващи бръмбазъчета бяха вече настанени на съседната маса и къде лакомо, къде сънено размахваха салфетки и лъжици.
Троян ! Шопинг терапия !
Опит да уловя част от прелестта на хотел Тера Верде
Гледката от нашата тераса
Басейнът, както винаги ври от деца
Опитах се да изглеждам като мадама
Слънце мое, сестро моя
" ... Ииии сега нося си аз тука сливи, чаша вино, бутилка кола, ама се питам "не съм ли готина, я? ... "
Подготовка за вечерната трапеза и посрещане на рождения ден на Сис в 00:00 часа на 26 юли 2015.
Е, няма как да минем без сеУфи. Прекрасната ми Мишел, МиУена :)
Ииии Наздравеееее
Масата съвсем беше натежала от блюдата, които наша Силванка напоръчва от близките кръчми. Имаше охлюви, панирани сирена, спаначени кюфтенца, а нашия скромен принос беше салатата ми с риба тон и скумрията по тайнствена рецепта на Веско.
Всички се постарахме да не развалим създаденото добро впечатление като неупотребяващи и неуважаващи алкохолни, безалкохолни напитки и хранителни вкусотии.
Две омайници
Ръчно омесената питка от Галето
И една рожденичка. Моите Истински Приятелки.
Честит Рожден Ден, Сис!
Ииии пак на път. Да ги видим тез Карпати!
Естествено не може без леки инфекции. Минути преди да се качим на ферибота от 12.00 Никопол-Турну Магуреле видяхме, че задната спирачка е странно увиснала. Върнахме се лекинко, за да решим какво да правим. Ситуацията предполагаше следните изходи - бавно прибиране към Варна, търсене на решение в Плевен или Русе или ... запознанство с бат' Мильо - стругар от близко село. За един час бе изработен необходимия детайл. Съпругата ме настани под дебела сянка и ме почерпи с ледено студена диня. Преди години и те са били мото туристи. Незабравимо за тях е морето във Варна, когато оставили 2-месечната си дъщеря у дома и с мотора поели натам. Ех, луди, млади.
Дълги години живели в София, където бат' Мильо работил по строежа на метрото и се учил от японците на прецизност.
Кореняци никополци, разказаха ни живата история на този загиващ град, насочиха ни към историческите местности и ни изпратиха със здраве.
Имахме 2 часа до следващия ферибот в 16.00, време за история.
Дунавът - защо ли казват, че е бял ?!?
Паметникът, построен в памет на загиналите 1300 руски войници в Руско-Турската война. Намира се в турската махала.
Вече сме на ферибота. Хванахме следващия - в 16:00. Казваме "Довиждане и до нови срещи" на България и на този заспал и тъжен град.
Спирачката е добре, но много свири. Трябва да се зашкурят накладките.
Някъде по средата на пътя между Turnu Magurele и Ramnicu Valcea.
Дъжд.
Дъга.
2 Дъги.
Иииии засечка в акумулатора: Спряхме за кафе в една бензиностанция и не успяхме да запалим. Но навън запра як дъжд, въпреки прогнозите за жега и слънце. Слънцето също гледаше с усмивка това метеорологично недоразумение. В резултат - две срамежливи дъгички се изопнаха в небосклона.
Междувременно едни момчета с яко тунинговано VW-че ни донесоха кабел и дадоха ток, за да запалим. Сега задачата ни е яко газ без спиране до първия възможен град, където да нощуваме и да купим акумулатор.
Към 20:00 влязохме в Ramnicu Valcea. По пътя дилемата беше - да спрем ли да оправим стържещите спирачки и да си останем насред полето или да си режем така, докато не намерим нов акумулатор. Докато се чудехме, влязохме в Рамничу Валчеа. Индустриално градче, строено през социализма. Заводите все още си работят, центърът е площад сред панелни блокове (в никакъв случай не са грозни), който се ремонтира и е ограден. В единия край има мол, а в другия - административната сграда. Не мога да кажа, че е чисто, но всичко е поддържано, ремонтирано, красиво.
Пренощувахме в приятно хотелче в центъра - Queen. Стаята е 100 леи (45 лв). Направихме си вечерна разходка, попаднахме на "Кино в града" - в парка прожектираха филм. До полунощ се чуваха детски гласчета, тийнейджъри се разхохдаха влюбени, а възрастните си пийваха бирички в единственото работещо капанче.
Огромно капанче - с две тераси и стилна градинска мебел. Ние сме на бира. Силва.
Имаме си рожденичка в България - Силвана. Наоколо хората са най-различни по възраст - и млади, и пенсионери. Липсват онези типични за Варна момчета с бръснати глави, гледащи страшно, както и девойки с напиращ силикон.
Ще трябва да продължа в отделна статия - впечатленията напират в мен, а мястото отеснява.
Няма коментари:
Публикуване на коментар