Преминахме Трансалпина и без да спираме продължихме към Сибиу. Веско ходи там миналото лято и каза, че бил много приятно изненадан от този голям, но и древен град със старинен център, който те праща духом в Австрия. Последните километри ни валя дъжд, а първите 2 хотела бяха заети. Бяхме много гладни и си мечтаехме за баня. Изненадата дойде неочаквано - нанесохме се в прекрасно хотелче, близо до стария център.
Докато нетърпеливо се подготвим за вечерна разходка и вечеря разбира се, навън не само че дъждът спря, но и всичко изсъхна. Трансилвания !
Е, няма как - ще отделим подобаващо пешеходно внимание на Сибиу.
Аз изглеждам добре - вятърът три дена ми е масажист, бръчките са само от смях.
Наричан още „малката Виена”, Сибиу се гордее с репутацията си на най-красивия град в Румъния и през 2007 г беше избран за културна столица на Европа. Центърът на града е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Големият площад – католическата църква „Св. Троица"
Хапнахме порция дюнер, отличаваща се със страховити размери и застрашаваща здравето с всички екстри като ГМО салата, млечен сос и пържени картофки с кетчуп и майонеза в Super Mamma.
Въздържахме се моментно от ароматните мекички, които примамват през 3-4 метра по централната улица и взехме кардиналното решение да ги уважим след около час-два.
Ето тук някой ни наблюдаваше отгоре:
Малки улички ... крият тайни някакви
И тук някой ни наблюдаваше
Мостът на лъжите, където търговци предлагали стоките си, измисляйки забавни истории
католическата църква „Св. Троица”
Площада зад катедралата "Св Троица" и кметството.
Малки улички под евангелистката църква „Св. Богородица”
Поглед към кулата на евангелистката църква „Св. Богородица”
Седнахме на по бира, в ресторант Pasaj с лице към тази гледка, завладяни от духа на романтичния Сибиу.
В сладки приказки мина някакво време, за което вече бяхме изгубили мярка. Нощните улички около нас напомниха, че сме в земята на мистичния граф Дракула.
Нощен поглед към Малкия площад
'Земи мА да рАботим Дракула.
Получи се искрено изненадваща и задоволяваща настроението и всички сетива разходка. Около 10 мин. пеша от центъра и стигнахме хотелчето. Пътьом си взехме напитки и мезенца от 24-часов супермаркет на 100 м от хотелчето, нищо че вечеряхме 2 пъти и още един път седнахме за бирепиене.
Докато легнахме и навън започна да ромоли тих успокояващ дъждец. Каква магия само !
Веско веднага си представи как този дъжд продължава и утре и как му се налага да кара в кал, мъгла и тиня през прохода Трансфагарашан за втори пореден път...
Нооо утре ще видим..
Следва ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар