Как овчият ми външен вид накара Български Пощи да поведат упорита и последователна борба с империалистическия враг
Меланхолията на зимните месеци не може да ме обсеби, защото празниците летят един след друг. Имен ден след имен ден, и от време на време по някой рожден ден. С голяма радост очаквах празника на моя приятелка от Канада, защото картина, която нарисувах със сърцето си, щях да и изпратя като изненада.
Пристигнах в Централна Поща с пакета в ръка. Бавно приближих гишето за международни пратки, възхитена от добре запазения соц дух, който се носи из цялото помещение.
- Добър ден! ...- мълчание - ... Искам да изпратя един пакет до Канада.
Прилично намръщената жена зад стъклото нареди:
- Дайте ! Трябва до го проверя!
Плахо пъхнах опакования подарък в тесния отвор и започнах да го разопаковам. Не знаех, че ще ме проверяват. Все пак - изкъпана съм и с чисто бельо. Няма страшно!
- К'во ий т'ва? -
- Моля ? - не чух добре набързо изстреляните звуци. Другарката труженичка вече ме фиксира като враг и натъртено и злобно ме попита отново:
- Какво е това ?
- Картина - отвърнах - Аз съм я рисувала.
- Къде е сертификата?
- Нямам сертификат - ей тука вече стана сериозна моята ситуация! Очите зад гишето като скенер бяха разпознали в мен опасен империалистически враг, който се опитва да смути мира и безметежността на безсмисления работен ден, упражняван десетилетия. Вместо да се отдаде на дискусиите с колежки относно кулинарните постижения от предишната вечер, другарката трябваше да вложи усилия и да даде безсмислени според нея разяснения. Мълчание ... отсреща ... аз продължавам да си седя на гишето ... мълчание ...
- Без сертификат не може! - Най-накрая тихият ми шпионаж може и да успее ! Все още не мога да разбера защо подаръкът ми сега не може да бъде изпратен и въобще може ли някога и какво трябва да се направи ...
- А откъде се получава сертификат?
- От галерията, от която сте я взели.
- Ама тази картина не е от галерия - аз съм я рисувала за приятелка.
- Аз откъде да знам каква е тази картина. Трябва сертификат!
- А не може ли да декларирам, че аз съм авторът?
- Трябва сертификат!
- Разбрах, довиждане!
...
1:0 за тях! Не мога да се откажа толкова лесно ! И те също !
...
Звъня на телефона, посочен за контакт в интернет. Много любезна дама (сигурно в момента чете вестник за позитивното мислене или някоя статия на Наталия Кобилкина) ми обясни, че картините трябва да са придружени със сертификат, който се издава от Градската Художествена Галерия, защото минават митническа проверка. Добре! Изравнихме резултата на 1:1. Сдобих се със сертификат.
...
Отново усещам атмосферата, типична за соца. Да, аз съм в Български Пощи отново пред гишето за международни пратки. Заради това е усещането.
- Добър ден! ...- мълчание - ... Искам да изпратя един пакет до Канада. - Имам странното усещане, че втори път играя една и съща сцена, въпреки че лицето зад гишето е различно. Може би всички тук са произведени в една и съща матрица и само накрая малко им замацват външността, че по-лесно да им разпознават инвентарните номера.
- Нали ви казах да отидете в митницата ! - стоя и недоумявам "като ранена в сърцето пантера" ... (Резултатът стана 2:1 за тях)
- Аз идвах тук, върнахте ме за сертификат, после звънях по телефона, казаха как да издам сертификат, но никой не ми е казал, че трябва да ходя в митницата.
- Аз много добре помня, че ви беше казано!
- Ами сега какво да правя - да ходя до митницата и после да се върна или всичко там? - стоя облегната на гишето и не мърдам, романтично си увивам кичур коса между пръстчетата, а отсреща се обсъждат последните тенденции в маникюра - както цветовите гами, така и техниките за постигане на съвършенство в ноктите.
- Дайте ! - твърдо отсече другарката
- Ама тука може ли?
- Нали ви казах, че може ! Ама ви беше казано да отидете в митницата ! - няма да си давам вид, че се чувствам объркана ... тук ми прилагат някаква съвременна тактика за заблуда, както и психологическо разтройство.
И започнах да давам, давам, давам, всичко - картина, опаковка, сертификати, всичко, което ми поискаха - давах, давах ... като за последно ... инсценирах че съм сразеният враг, за който те толкова много си мечтаеха, а през това време тайчничко събрах толкова много информация за маникюрите и техните цветове и пластики и гелове ..., ама толкова многооооо ... че считам това като безплатна и промоционална консултация.
Честита година на Овцата !
smile emoticon
Пристигнах в Централна Поща с пакета в ръка. Бавно приближих гишето за международни пратки, възхитена от добре запазения соц дух, който се носи из цялото помещение.
- Добър ден! ...- мълчание - ... Искам да изпратя един пакет до Канада.
Прилично намръщената жена зад стъклото нареди:
- Дайте ! Трябва до го проверя!
Плахо пъхнах опакования подарък в тесния отвор и започнах да го разопаковам. Не знаех, че ще ме проверяват. Все пак - изкъпана съм и с чисто бельо. Няма страшно!
- К'во ий т'ва? -
- Моля ? - не чух добре набързо изстреляните звуци. Другарката труженичка вече ме фиксира като враг и натъртено и злобно ме попита отново:
- Какво е това ?
- Картина - отвърнах - Аз съм я рисувала.
- Къде е сертификата?
- Нямам сертификат - ей тука вече стана сериозна моята ситуация! Очите зад гишето като скенер бяха разпознали в мен опасен империалистически враг, който се опитва да смути мира и безметежността на безсмисления работен ден, упражняван десетилетия. Вместо да се отдаде на дискусиите с колежки относно кулинарните постижения от предишната вечер, другарката трябваше да вложи усилия и да даде безсмислени според нея разяснения. Мълчание ... отсреща ... аз продължавам да си седя на гишето ... мълчание ...
- Без сертификат не може! - Най-накрая тихият ми шпионаж може и да успее ! Все още не мога да разбера защо подаръкът ми сега не може да бъде изпратен и въобще може ли някога и какво трябва да се направи ...
- А откъде се получава сертификат?
- От галерията, от която сте я взели.
- Ама тази картина не е от галерия - аз съм я рисувала за приятелка.
- Аз откъде да знам каква е тази картина. Трябва сертификат!
- А не може ли да декларирам, че аз съм авторът?
- Трябва сертификат!
- Разбрах, довиждане!
...
1:0 за тях! Не мога да се откажа толкова лесно ! И те също !
...
Звъня на телефона, посочен за контакт в интернет. Много любезна дама (сигурно в момента чете вестник за позитивното мислене или някоя статия на Наталия Кобилкина) ми обясни, че картините трябва да са придружени със сертификат, който се издава от Градската Художествена Галерия, защото минават митническа проверка. Добре! Изравнихме резултата на 1:1. Сдобих се със сертификат.
...
Отново усещам атмосферата, типична за соца. Да, аз съм в Български Пощи отново пред гишето за международни пратки. Заради това е усещането.
- Добър ден! ...- мълчание - ... Искам да изпратя един пакет до Канада. - Имам странното усещане, че втори път играя една и съща сцена, въпреки че лицето зад гишето е различно. Може би всички тук са произведени в една и съща матрица и само накрая малко им замацват външността, че по-лесно да им разпознават инвентарните номера.
- Нали ви казах да отидете в митницата ! - стоя и недоумявам "като ранена в сърцето пантера" ... (Резултатът стана 2:1 за тях)
- Аз идвах тук, върнахте ме за сертификат, после звънях по телефона, казаха как да издам сертификат, но никой не ми е казал, че трябва да ходя в митницата.
- Аз много добре помня, че ви беше казано!
- Ами сега какво да правя - да ходя до митницата и после да се върна или всичко там? - стоя облегната на гишето и не мърдам, романтично си увивам кичур коса между пръстчетата, а отсреща се обсъждат последните тенденции в маникюра - както цветовите гами, така и техниките за постигане на съвършенство в ноктите.
- Дайте ! - твърдо отсече другарката
- Ама тука може ли?
- Нали ви казах, че може ! Ама ви беше казано да отидете в митницата ! - няма да си давам вид, че се чувствам объркана ... тук ми прилагат някаква съвременна тактика за заблуда, както и психологическо разтройство.
И започнах да давам, давам, давам, всичко - картина, опаковка, сертификати, всичко, което ми поискаха - давах, давах ... като за последно ... инсценирах че съм сразеният враг, за който те толкова много си мечтаеха, а през това време тайчничко събрах толкова много информация за маникюрите и техните цветове и пластики и гелове ..., ама толкова многооооо ... че считам това като безплатна и промоционална консултация.
Честита година на Овцата !
smile emoticon
Няма коментари:
Публикуване на коментар