В ранния петъчен следобед на 28 август 2015 година ние минахме границата между Хърватска и Черна гора безпроблемно и поехме по крайбрежния път със следващата цел за деня - Которския залив.
Очевидна е разликата между двете държави. Още с влизането ни в Черна гора ни посрещна гора от крайпътни ... билбордове, реклами, табели и табелчици най-различни.
Освен това доста пищно и смело се извисяваха архитектурни решения, плод на разнородни демократични възгледи.
Но с навлизане в Которския залив ландшафтът рязко смени настроението си и ни предостави поредица от красиви романтични гледки:
Свети Джордже (Sveti Djordje) и Госпа од Скръпийела (Gospa od Skrpijela, Богородица от скалите) са две съседни малки островчета срещу град Пераст. Свети Джордже приютява стар бенедиктски манастир от 12 в. Богородица от скалите обаче е изкуствен остров с католическа църква. Според легендата, тя е изградена през вековете от местни моряци, които намерили иконата на Мадона и младенеца на скала в морето на 22 юли, 1452. След завръщането си от всяко успешно плаване, те хвърляли по един камък в залива. С течение на времето, островчето постепенно изплувало от морето. Обичаят е жив и до днес. Всяка година по залез на 22 юли, се провежда fašinada, когато местните жители взимат своите лодки и хвърлят камъни в морето.
Morinj Old City - почивка за леко охлаждане
В дачечината се очертават сиви, нагънати склонове, които строго бдят над притихналите води. Често Которския залив е наричан най-южният фиорд в Европа. Това твърдение обаче се оказва доста неточно. Изследванията сочат, че заливът представлява погълнат от морето речен каньон.
Ето и карта на Которския залив. Важни туристически дестинации тук са Котор, Пераст, Херцег Нови.
В Котор беше все още много горещо. Входът на стария град е увековечил датата 21.11.1944. Точно там отсреща е и туристическия център, където дават безплатни карти.
Котор в българската история:
През 998/999 година Котор е превзет от войските на Самуил и е в състава на Първото българско царство до неговия край. През 14 век Котор е в състава на Душановото царство.
Градът е един от обектите на световното наследство на ЮНЕСКО, заради старото средиземноморско пристанище и впечатляващата градска стена ограждаща града. Между 1420 и 1797 Котор и околностите му са под властта на Венецианската република и затова венецианското влияние е видимо в архитектурата. В града се усеща влиянието на Древна Гърция и Древен Рим, Балканите, средиземноморската култура и венецианската архитектура.
Укрепеният стар град се е сгушил в подножието на хълма Свети Иван и планинския масив Ловчен, а улиците като лабиринт изненадват с кафенета, църкви и ресторанти на скритите площади. Надвисналите сякаш планини осигуряват защита на целия залив, а морето е мастиленосиньо. В северната част на града протича късата, но буйна река Шкурда, а в западната се намира изворът Гурдич.
Много от площадите в Котор, предимно в Стария град, имат забавни имена като Площад на марулята, Площад на млякото, Площад на брашното или Площад на киното.
Черната котка е символ на града
Ето тук горе е крепостта "Свети Иван. По пътя към крепостта е църквата "Дева Мария на Изцелението", която е издигната от жителите на Котор, които оцелели от чумата през XVI век.
Ние бяхме на предела на силите си вече в късния августовски жарък следобед. Поставихме покоряването на крепостта като важна точка в списъка за следващото ни пътешествие и се отдадохме на разходка из сенчестите и прохладни улички.
В залива водата е спокойна, няма вятър и вълни, което позволява доста забавления. Едното от тях е игра на водна топка. На безброй места по крайбрежието има оформени игрища с вратички, където през деня играят децата, а вечер при тях влизат и таковците след работа.
За съжаление тук няма пясъчна ивица и хората плажуват върху изградени от камъни и бетон площадки.
И една баркентина за разкош
Но пък собствениците на имоти на брега са истински щастливци. Крайбрежната алея ги дели от морето, или пък свързва с безкрайната му щедрост. A през зимата как ли е ?
Всеки си е направил пред дома малко кейче, където можеш да си вържеш лодка, да си разположиш шезлонг, да си наредиш маса за компанията или просто да поседиш и да се предадеш на усещането за безметежност.
" Просто един миг, в който си себе си, не страдаш от неосъществени желания, а просто се радваш, че си там, точно с тези хора и точно в този момент…"
Залезът
Ние дълго търсихме къде да пренощуваме, но чак към залез слънце открихме къмпинг в двора на възрастна двойка, които ни предоставиха място с чудесна гледка към залива. Лелката с усмивка ни покани, но после се появи един намръщен дядо, който крачеше напред-назад из поляната като император и ни сбута до караваната в съседство. Притесняваше се, че в среднощните часове може да го нападне цял взвод желаещи да къмпингуват и затова стриктно начерта мислени парцелчета за въображаемите палатки.
На сутринта в събота 29.09.2015 поехме към Будва по крайбрежния път, който обикаля сушата и минава към Тиват и Порто Монтенегро
В българската история
През 1002 г. Будин е превзет от войските на цар Самуил и остава в в рамките на Първото българско царство до неговия край. През 14 век е част от Душановото царство, след което получава особен статут. След завоюването на югозападните български земи от османците през 1417 г. Ружица Балшич (дъщеря на Иванина Комнина, племенница на царица Елена) намира убежище и прием в Будва при своя племенник Балша III, който ѝ поверява управлението на града.
Бреговата ивица около Будва се нарича Будванска ривиера
О-в Свети Стефан, който не посетихме, но си го оставяме за следващия път.
Албания ... Shqiperia ...
Доста противоположности се блъскат тук. Опитах се да представя най-красивите снимки, за да дам шанс на добрите спомени.
Първо впечатление - лоши пътища и смет, разхвърляна навсякъде, извираща отвсякъде. По-късно красотата на природата и по-трудно достъпните високопланински маршрути силно промениха това впечатление.
Второ впечатление - страната на Мерцедесите. Останах с впечатлението, че всяка трета кола тук е Мерцедес. Има нови, стари, но предимно са мноооого стари.
Първо пихме кафе на брега на Шкодренското езеро. Стоях загледана в хоризонта, защото се страхувах да наведа поглед към брега, който беше засипан с найлонови торбички, кенчета, бутилки. Страна-музей на съвременната пакинг индустрия. Установих, че всички международни видове и стандарти опаковки са си насрочили симпозиум тук и са се отдали безметежно на вълните на вятъра.
После направихме целенасочена разходка из Шкодра, за да сменим евро в леки. Европейски си помислих, че в 5-звездния хотел в центъра ще ме обслужат 5-звездно. Освежих се добре с мокри кърпички, наместих си мото-екипа, оправих си косата, взех каската на лакътя си, за да изглеждам по-достоверно и влязох вътре. Шикозност и разточение като от дубайски дворец ме обгърнаха, но администраторката телеграфно ме информира, че в хотела не сменят пари. Аз попитах - защо тогава има информационна табела и табло с курсовете на валутите, а тя отвърна: "За информация".
На улицата обаче нещата се развиха много бързо и за 2 минути разполагах с леки на много добър курс и покана за кафе.
Албания ... Shqiperia ...
Продължихме към нашата Албанска цел - Саранде на Йонийско море.
Дурес - град, запътил се към Европа
Тук е обичайна гледката - новопостроен лъскав хотел, заобиколен от чакълест път и тук таме засипан с бетон, разхвърлян контейнер на предна лява линия и пасяща крава на предна дясна линия.
Продължихме през Вльоре и Llogara National Park. Бавно започнахме да навлизаме в красива борова гора и да изкачваме нов път с добре поддържана настилка. Чистотата наоколо ни зарадва - толкова необичайна за тази страна, че прави впечатление. Попаднахме в друг свят - необичаен за тази Албания, която видяхме до момента.
Пристигнахме вечерта към залез слънце в малко нововъзникнало селищно образование на брега на морето, състоящо се от две-три 3-4 етажни кооперации, изпъстрени с лозунги HOTEL, WI-FI, FRIED SQUID и невероятен плаж.
Похапнахме Лаврак и Калмари и се наспахме на двойно по-високи цени в сравнение с 2013-та година. Както и двойно по-неучтиво обслужване.
Но пък беше вкусно.
На сутринта на 30 август 2015 потеглихме с крайна цел Вурвуру (Гърция) и първа спирка Саранде. Многократно спирахме край пътя, за да се радваме на красивите заливчета. Ето тук дори открихме пещера, до която стоеше военен катер. На много места из полетата има изоставени бойници или бункери от времето на Студената война.
Ето тук поспряхме на много интересно заведение сред водопад. Очевидния интерес към това място преливаше отвсякъде. Сервитьорите едвам смогваха. За маса трябваше да чакаме. Мерцедесите бяха наредени отпред като хлебарки зад хладилник.
Но въобще не се изненадохме, когато под привидно буйните потоци бавно се утаяваха най-различни боклуци. Между масите по земята имаше фасове, торбички, бъркалки, бутилки и какви ли не опаковки, които очевидно не дразнеха никой.
Ето я и красавицата Саранде - млад и чист град. В близост е древният град Бутринт, който е част от списъка на ЮНЕСКО за световно наследство, а също и о-в Корфу.
