В сряда, 26.08. се уверихме, че красотата на Адриатика съществува, независимо от нашето несполучливо нощуване. Пихме кафе край морето и потеглихме към Шибеник, Трогир, Сплит. Крайбрежният път реди едно след друго китни селца, яхтени пристанища и красиви гледки.
Жегата стана трудно поносима. Но пристигнахме неусетно в Шибеник, където хладните, сенчести, тесни улички ни удовлетвориха нуждата от почивка.
Музикална кутия за серенади. Има 24 възможности за мелодии - 3 реда по 8. Ръчно се въртят малки лостчета по часовниковата стрелка и всеки може да така да докара качествена серенада :)
Вътрешен двор
Разгледахме катедралата "Св. Яков", строена някъде през 15 в. - красив средновековен храм, заобиколен от 3-4 етажни каменни сдания, сред които кметството. Сменихме малко пари - еврото тук не върви хич и поехме към следващото запланувано туристическо завоевание - Трогир.
Разположен е в пролива между континента и остров Чиово и силно запечатал венецианското присъствие от миналото. Посреща ни красивата гледка на архитектурния ландшафт, отбелязан под егидата на ЮНЕСКО. 
Уличките са отново тесни, сенчести и прохладни, сред високи каменни къщи с дървени капаци и спускащи се туфи цветя за разкош. Малка почивка, ароматен сладолед и отново на път. 
Младоженци на сватбено пътешествие.
Сплит е вторият по големина град в Хърватска след Загреб. Преминахме през жилищната и индустриалната част и се спуснахме надолу към брега на морето, където е стария град. Оставихме мотора на крайбрежната алея и седнахме на една пейка да обмислим плана за действие. До нас млад мъж продаваше ръчно изработени сувенири, които явно за него имаха някаква стойност. Разговорихме се и той ни насочи към гр. Хвар на остров Хвар. Аз се зачудих, тъй като на моята карта е отбелязан само гр. Стари град като значима туристическа дестинация и подходих с недоверие към идеята. Сбогувахме се, той ни подари по един ключодържател, а ние - шишенце домашна ракия.
Ето от тук се гмурнахме в стария Сплит:
Температурата отиваше към 40'С, а още не бяхме разгледали древния дворцов комплекс край брега на морето. Строен е от римския император Диоклециан през II-III в. Влязохме през Златната порта и попаднахме сред площадче.
Тук е сградата на катедралата Дева Мария, най-старата в света, датираща от 305 г., която преди това е имала предназначението да съхранява мощите на Диоклециан. Над нас се извисява камбанарията Св. Доминус, а срещу нас, две имитиращи римски войници персони, позират за снимки с туристите.
Малки улички ни отведоха към горното ниво на крепостната стена, откъдето погледахме катедралата и кулата от друг ъгъл, а крайбрежната алея отвисоко.
Купихме си билети за ферибота за о-в Хвар от 17.00 и имахме 30 минути за кафенце. Тук обикновено сервират кафето късо, в миниатюрни чашки (италианско кафе), като задължително поднасят и чаша вода.
Жегата си беше все още убийствена, но пък като навлязохме навътре в морето ветрецът леко ни достави удоволствие.
2 часа ни трябваха, за да достигнем острова. Запознахме се с млада двойка от Чили - сега студенти в Германия. Според тях в Европа е мноооого по-евтино отколкото в Чили ! ! !
Ето го и остров Хвар. Гледките към острова от приближаващия ферибот разкриват неговата необикновена красота: дълга поредица от заоблени варовикови хълмове, покрити със зеленина. Красиви яхти срамежливо крият великолепието си в тихи заливчета. Плавно фериботът удари борда си в брега и спусна рампата. Намираме се на Т-образно кръстовище. Наляво е Стари град. Надясно е Хвар. Накъде ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар