част 2 "Солени дни или нощи" Загреб, Плитвице, Задар

В понеделник, 24/08 не толкова рано сутринта седнахме на кафе в близкото белградско заведение, за да обсъдим плана за деня. Там двете момчета (барман и сервитьор) на възраст 20-23 години ни зарадваха с това, че поискаха да си говорим на нашия си - балкански език, вместо на английски. Е, разбира се, че се разбрахме. Имахме си преводач - едното се оказа македонче. През целия път Весо се чуди защо говорим на английски, за да се разберем с балканците - та толкова са ни близки думите. И ето, отдаде му се шанса, къде с ръце, къде с крака, да си поговори с балканци. От тогава взе патриотичното решение да не говори повече на английски по тез земи !

Тук искам да спомена и за Pub-четата на Белград. Из целия Стар град разпиляни, и типични, и много различни един от друг. Всеки е със своя история, свой дух, свои постоянни клиенти. Много примамливи - отвън като малка дупчица в стената, а вътре - цяла вселена.

И поехме отново на път. Минахме пак през красивия стар град. Насладихме му се и на дневна светлина. После GPS-а ни изведе на новия мост по оплетени като макарони платна. И от там 360 км магистрала до Загреб.

Пристигнахме към 16 часа, настанихме се в къща на хълма. Дадоха ни карта и напътствия. Ние силно се впечатлихме от красотата на квартала. Вилна или курортна зона в миналото, сега превърната в тих жилищен квартал. Всички къщи са, ако не нови, то поне прилично поддържани, дворовете и градинките също. Навсякъде е чисто.

Седнахме да вечеряме набързо, но пак изпуснахме момента за снимането. Над Загреб започна да се свечерява. Поехме бързо към Горни град, за да уловим все пак нещо.

Красивата младост, типична за Белград (толкова много хубави момичета според Весо и само манекени според мен), тук е отстъпила на аристократизма. Хората са поддържани, стилни и с обноски.

Нямаше как да пропуснем католическата катедрала в стил готик "Света Богородица" Красива бяла дантела от камък, превъплътена в две високи кули се вижда от всеки край на Горни град (старата част). А след това като в игра за търсене на съкровища започнахме да изследваме уличките, целеустремени към поредната часовникова кула или камбанария.

Заведенията са пълни. Цените са 2 и 3 пъти по-високи от нашите. Бирата е 15-20 куни (4-5 лв). Порция ястие с месо и гарнитура е 70-90 куни (18-23 лв). Малка пица в пицария - 30 куни (7 лв). Първоначално седнахме в пицария Бас, където след цял ден глад, установихме, че са ни поднесли най-вкусните пици и най-хубавото пиво.

Докато вечеряхме, до нас се приближи млад мъж (около 40-тте !) с патерици. Помоли за пари и започна да обяснява нещо, което не разбрахме, но после ни втрещи като се легитимира - инвалид от войната. Веднага влязох в заведението да сменя пари и им казах за какво ми трябват. Те погледнаха човека, кимнаха тъжно и ме обслужиха.

Война ! И то не толкова далеч във времето.

Нощувахме и отново поехме на път - към Плитвишките езера и водопади. По пътя - редуват се селца и китни вилни зони. Зелени ливади - наричат ги тучни - глезят окото. Мисля, че съм в Швейцария. Да, ама не съвсем. Споменът от войната тук ни следва на всяка крачка - много паметни плочи, кътове за поклон и ... къщи и блокове, надупчени от куршумите. Повечето са ремонтирани, но някои са оставени - да показват и разказват как НЕ трябва да се решават проблемите.

Пътят се вие вече в планината и усещаме, че приближаваме Плитвице. Доста снимки сме гледали в интернет и всичките загатват някаква магия, мистика. Ние със сигурност попаднахме в митична реалност - тази на съвременното развито туристическо движение. Огромни тълпи с народ, безброй автобуси и коли, бълващи човечета. Километрична опашка за вход. Силно завишени цени в хранителната зона - Хамбургер с месо на скара - от 80 до 160 куни ( 20-40 лв). Всеки турист разполага с огромен арсенал от оръдия за ловене на моменти - от щракане с телефон, го-про камера с пръчка за подводните снимки, фотоапарат с огромен обектив и разбира се таблет. В зависимост от момента, се вади и съответното оръдие. Не им остава време да се насладят на природата. Горките хорица. Очите им са постоянно забити в малките мониторчета, вместо да съзерцават красивите гледки. А мястото е божествено ! Но определено трябва да се гледа извън сезона - май, юни, септември. Не толкова заради 40% по-ниските цени, колкото да се спести това ръчкане, блъскане, настъпване. Пътеките представляват скари върху езерата, където тълпата те поема и ти трябва да следваш нейната скорост. Една баба така падна жертва на тълпата. Върху скарата за радост, не в езерото. В жегата и лудницата доста хора си мечтаеха да направят второто.

Та най-кратка разходка отнема минимум 2 часа. Доста добре са се постарали хърватите. Освен пешеходната пътека, която обикаля цялата забележителност има корабчета и автобус, които скъсяват пешеходния маршрут.

Оставям доказателствата за съществуването на това невероятно красиво място във ваши ръце.

След езерата решихме да продължим към Задар и там някъде да нощуваме. Малко преди морето преминахме югоизточните части на планина Капела, където краткотраен, но за сметка на това обилен дъждец ни поизкъпа и освежи, за да можем да се насладим на гледките преди да влезем в Задар.

Мостът над Новиградско море

Задар:

Стана късно, а трябваше да търсим място, където да нощуваме. Всичко на легла беше заето. Спряхме за малко в центъра да погледаме и продължихме надолу да търсим къмпинг.

GPS-а ни отнесе при Йован в Bibinje. Около 30-годишен местен секс символ с осанка на рокзвезда. Запален моторист, разбира се. Та в двора на вилата си на брега на морето е устроил къмпинг с невероятна гледка към залива.

Силно е да се каже всъщност, че това е къмпинг. Двор, малко трева, малко чакъл, малко изгнили плодове от овошките по земята, 6 каравани, баня и тоалет извън представите за комфорт. Но пък междувременно станахме 3 палатки, както и една велисипедистка бе приютена под тентата на едната каравана. Важното е сърце да ти е широко. Та докато се опитвахме да лекуваме стреса от настаняването с наличния в багажите welcome drink, Йован се появи с едно шишенце от неговата домашна ракия от рожкови и ни осигури в туристическия пакет и настроение. Доста продължителна разходка си направихме. Може би от смесени чувства за очакванията ни за нощуване. Но лично аз така добре се наспах, цяла нощ без дори да мръдна. Весо не успя въобще. Така приключи вторник - 25.08.2015 и въпросът с къмпингуването до края на пътешествието може да се каже, че е решен - само в краен случй !

Продължавам към част 3 вече по бреговете на Адриатика.