Надвечер към 19:00 часа на 26.08.2015 се приземихме на остров Хвар и без много да му мисли Весо на кръстопътя Стари град - Хвар, пое с мръсна газ към град Хвар. Минахме през 2 км тунел, а после около десетина километра красив крайморски път с невероятна гледка към залеза.
„Ако познаваш Хвар, познаваш и Рая“ – прочетох, че това е местна поговорка.
Хвар е много популярна ваканционна дестинация, като през летните месеци тон дават младите хора с техните клубни забавления.
Ние се разположихме в квартира в центъра и излязохме да се разходим вече по тъмно.
Ииииии Хвар завинаги ни оплете в магията си. Вървяхме и разглеждахме, после седяхме и съзерцавахме, и после пак вървяхме, иииии така без край. Невероятен дух, тайна притегатекна сила. Въобще ... нещо трудно за описание.
Големи стари сгради, малки тесни улици, камбанарии, хора ... много хора ... много млади хора. И живот ! Това е първият град, който посещавам и мога да кажа с ръка на сърцето си - това е ЖИВ град, по-ЖИВ от много хора.
2718 – това е броят на часовете слънчево греене на година; очевидно по-голям от всяко друго място в Средиземноморието. Най-видими следи тук са оставили венецианците - обширен централен площад – Тръг Светог Стиепана (площад „Свети Стефан“), околните сгради напомнят за средновековния град, красиво застроен и облицован с гладки варовикови плочи, някогашна военноморска база на венецианските галери.
Обиколихме площада и продължихме по крайбрехната алея, където пихме бири с калмари. Ама много калмари. И много вкусни калмари. Забелязахме, че на хълмовете наоколо има 2 големи и съвременни хотела, а самият град си е запазил архитектурната линия. Ето откъде прииждат всички тези хора и младежи и дават живот на мястото.
На сутринта на 27.08.2015 в четвъртък направихме и втора обиколка на града - все пак трябваше да открием нещо, което да ни развали впечатлението. Не може тази красота да е чак толкова истинска.
Ето изглед към градчето от уличката с нашата квартира:
Плажовете са с ограничен капацитет ! Ноооо недалеч от входа на пристанището на град Хвар се намират Паклени Отоци (Дяволските острови) – верига от 16 малки островчета, където има изобилие от плажове и плажни ресторанти, предлагащи пресни морски дарове на скара и особено сепии. Летовниците наемат лодки или водни таксита, за да прекарат деня на спокойствие в някое заливче на тези островчета сред борови дървета, да си починат, да поплуват, да се гмуркат и да се наслаждават на онези 2718 слънчеви часа. След това се качват на лодките и се връщат обратно, за да се преоблекат и се слеят с шикозната тълпа туристи из грейналия от светлина главен град, като откриват, че Хвар е известен и с бурния си нощен живот.
А ето тук и полезна информация за Хвар, която открих в нета:
Кога да отидете там: Активният сезон продължава от май до септември; през юли и август главният град гъмжи от туристи, но е много забавно; през септември – октомври е по-спокойно и все още топло.На какво да обърнете внимание: Хвар е един от двата най-известни винарски района в Хърватия, но чудесните му червени и бели вина рядко се изнасят, така че трябва да идете там, за да ги опитате.
Съвети: Не се паникьосвайте и не се самосъжалявайте, ако задуха топлият вятър от Сахара (сироко). Това става обикновено през пролетта или есента – тогава всички страдат.
Полезни факти за остров Хвар:
Координати: 43° 8' с.ш./16° 44' и.д.
Площ: 297 кв. км
Статут: хърватски остров
Население: 11 100 души
Главен град: Хвар
Официален език: хърватски
Парична единица: куна
Повече любопитни факти за островите по света четете в илюстрирания пътеводител "Приказните острови" на издателство "Ciela".
Със средновековният замък на върха, с палмите, множеството заливи и яхтеното пристанище няма как да се скучае тук. Особено вечер, когато Хвар се потапя в светлини. По цялата крайбрежна ивица и яхтеното пристанище в полукръг са накацали множество ресторанти, капанчета и барове.
National Geographic е отделил специално внимание на красотата на Хвар и на площадчето в центъра бе подредена изложба.
Това е и „Ривиерата на Далматинското крайбрежие“ – с отлични хотели и тематични барове, а в разгара на сезона тук идват звезди на киното и спорта от световна величина. Техните луксозни яхти често запълват красивото пристанище на острова.
Заведенията и магазините са изцяло в унисон с духа на града. Никъде не висят климатици по стените, няма и алуминиеви витрини и решетки по магазините. Всеки един обект е бутиков, със свой дух и стил, но идеално вписан в атмосферата.
Ето го и бат'Веско доволно разположен сред красотите на Хвар
Доказателство за стратегическото значение на острова е запазената крепост от ХVI в., издигаща се над града и наричана Шпаньола заради испанските си архитекти. Тя била част от защитните съоръжения, изградени от венецианците за защита срещу пиратски и османски нападения. Тихият францискански манастир от ХV в. в град Хвар, построен за убежище на моряците, разкрива част от съзерцателния аспект в живота на острова. 500-годишните кипариси, които растат в манастирския двор, символизират продължителната историческа приемственост по тези места. Когато Наполеоновите войни сложили край на Венецианската империя, Хвар станал част от Австрийската империя и започнал да запада. Но това именно го спасило и от модернизация и застрояване.
Ето гледка от върха с крепостта към град Хвар и част от Дяволските острови, където спряхме за минути преди да продължим напред към острова - Стари град.
Веднага като влязохме в Стари град, поседнахме на кафе в резиденцията на Министерство на външните работи.
Остров Хвар има формата на пура, разположена успоредно на Далматинското крайбрежие в Адриатическо море. Почвата му е необичайно плодородна за тукашните острови и освен това е благословен с множество извори и потоци. Във вътрешността му има иглолистни гори, лозя, маслинови горички и овощни градини.
Тези дадености са привличали тук хората още от каменната ера. Древните гърци се заселили на острова през 384 г. пр.Хр. и построили пристанище на северния му бряг, наричано днес Стари град. Гърците обработили и земите около населеното място, като разделили нивите с огради от суха каменна зидария и ги снабдили с цистерни за събиране на дъждовна вода, които се използват и до днес – 24 столетия по-късно.
Наричат Хвар „Островът на лавандулата“ заради мащабното отглеждане и преработка на това растение, започнало през ХIХ в. и захранващо със суровина френската парфюмерийна промишленост. Лавандуловото масло и сапун и днес са хубав сувенир от острова. Навсякъде има маси, тематично украсени, с учтиви търговци, услужливо подканящи туристите.
Пътят ни продължи към най-източната точка на острова, където хванахме ферибот за континента, а след това поехме към Дубровник по крайбрежния път. Няма смисъл да описвам това недоумение на съвременната геополитика - Неум, както и направо вялото и безсмислено преминаване през 2 граници - едната за излизане от Хърватия и влизане в Босна и Херцеговина, а другата - обратно за връщане в Хърватия. Както и смисъла на тези граници - сред население, което говори един език, има една история ... Ноооо ето го и новият мост на Дубровник:
По време на войната в Югославия Дубровник е бомбардиран на 06.12.1991, а обсадата продължава до 1992. Над града са пуснати над 2000 бомби, повечето сгради днес са с нови покриви, но някъде все още се пазят дупките от стрелбите. Старата крепостна стена също е реновирана на места.
В днешни времена обсадата вече е от туристи, цените са августовско високи, а спокойствието е някъде много далеч.
В търсене на свободни места за нощувка преминахме с тежкия мотор дважде центъра, трижде се качвахме на хълма над града, но мазохизмът не се лекува.
Накрая разпънахме палатка в движение в къмпинг Camping Solitudo срещу 40 евро. Направихме си страхотна салатка от хърватски ГМО гумени домати и нещо като неузряло българско саламурено сирене и се отдадохме на сладки приказки с белгийците от палатката по съседство. (Която щях да повлека към банята в тъмнината, след като си усуках крака във въженцето и)
Добре поспахме и на сутринта на 28.08.2015, в петък, рано-рано трябваше да потеглим и да разгледаме стария Дубровник преди жегите да са убили всяка туристическа любознателност у нас.
Направихме си 3в1 в пластмасово шише от минерална вода, събрахме цялата покъщнина в двата куфара на мотора и потеглихме.
Посрещна ни един красив и чист град, току що събудил се след гореща августовска нощ.
Поехме по крепостната стена, където пускат след заплащане на входна такса от 20 евро на човек.
Дубровник отгоре:
Поглед през една от бойниците
Слънцето започна силно да жули горе на крепостната стена и ние слязохме в стария град, потънахме в него.
Поседяхме за кратко в сянката на двореца "Спонца", докато около нас улични музиканти създаваха нежност в ритми.
Ето го двореца. погледнат отдалече. Горе в средата е статуята на св.Влах - покровителят на Дубровник.
Междувременно аз излях върху дрехите си 3 шишета вода от малката онуфриева чешма/фонтан и осигурих достатъчно хладен комфорт, за да продължим разходката.
Княжеския дворец:
Портата на княжеския дворец:
Францисканската барокова катедрала Св. Блеш
Голямата онуфриева чешма и църквата св. Спас в дясно
Търговската улица " Страдун" с много кафенета, бутици, галерии.
И последен поглед към Дубровник за изпроводяк. Довиждане и до нови срещи.
Ние продължаваме към Которския залив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар