Оставаме

В края на септември 2015 предприехме една малка разходка, за да проверим дали наистина лятото иска толкова рано да ни изостави. В главите ни звучеше финалната песен от забележителния филм "Оркестър без име"

"Оставаме, оставаме и нищо, че е есен. 

Oставаме, оставаме и нищо, че брегът е пуст."

Около нас все още е зелено, слънчево и топло, няма надежда за есен. Само избелелите плакати на Веско Маринов и Милко Калайджиев, веещи се по дърветата напомняха за някаква печал, която ни най-малко свързваме с климата ...

Първа спирка - Несебър.

Църквата Св. Стефан. 

Съвсем наблизо е църква „Свети Йоан Алитургетус”, където бяхме последно преди 21 години. 

Вътре се носеше някаква мелодия, в изпълнение на стар уличен музикант, с който се снимахме.

търговска уличка

сокаче

Сватба в църква св. София

малкото шадраванче с делвичка

кръчма с изглед към пристанището

Рибарското пристанище

Поехме към Синеморец и Царево. Тук климата явно е по-мек. Доказателство за това са дръвчетата с киви, нар, палмите, олеандрите, красящи почти всеки двор.

Излязохме с Ангел и фамилия на вечерна разходка. Минахме по главната улица и излязохме в парк, който беше отлично поддържан, осветен и носталгично оживен.

Мозайка в морската градина на Царево - символ на усвоени средства.

Автор е Николай Дубаров.

Още усвоени европейски проекти разни.

Известните имена на Царево в историята са следните: Василико (XII век), Василикос (1352 г.), Василико - до 1934 г., Царево - до 1950 г., Мичурин - до 1991 г. 

Набиха ми се на очи три интересни стенописа - два от тях техника сграфито. Единия беше върху фасадата на СОУ Н.Й. Вапцаров. Другото върху калкана на къща наблизо. И двете са леко повредени при ремонти на сградите.

Град Царево е разположен на полуостров. Бреговата ивица е много разчленена. На юг от града се намира връх Папия с 502 m надморска височина, гледката от там към Царево и крайбрежито на Странджа е прекрасна.

"Оставаме, оставаме понякога така, 

пред погледа на залеза изпращаме деня. 

Отива си и лятото, пристъпва есента, 

отива си понякога и някоя мечта."

Това е третият стенопис в Царево върху фасадата на бивше военно общежитие или някаква сграда тип военен пансион.

Дворовете изобилстват със средиземноморски красоти.

Ул. Граничар в с.Изгрев, където бяхме на гости на Ево. Дъбовите гори край пътя са хладни, мистични. Забележителност за селото и района представлява лековития извор – Света вода, намиращо се на около 1,5 км северозападно от селото. Непосредствено до извора има и одърче посветено на Света Марина.

"Един, един самотен плаж, 

един скелет на лодка 

и вече не е златен този пясък, 

и вече не е слънчев този бряг. 

Не, не,  не почва листопада, 

не, не, не, не, не идва есента! 

А ние си оставаме, оставаме така 

пред погледа на залеза изпращаме деня 

и тръгваме на някъде - навярно към дома, 

обрулени от вятъра вървим покрай брега. 

Оставаме, оставаме и нищо, че е есен, 

oставаме, оставаме понякога така, 

оставяме, оставяме усмивка и тъга."

И кратка спирка в Созопол

Не мога да скрия разочарованието си от липсата на какъвто и да е ред в управлението на историческите и архитектурните ни богатства Несебър и Созопол. Старите къщи, видяли какво ли не през вековното си битие, сега се огъват под климатиците и пъстрите реклами. Дори се опитват да се забият в земята ... от срам ... 

За разлика от старите градове на Сърбия, Хърватска, Гърция, където се пази линията и духа на отминалите епохи, тук се акцентира върху търгашеството и печалбарството. Трудно могат да се огледат сградите и да се усети възрожденския дух сред милионите китайски сувенири скрили под магнитите си столетия българска история, и задушаващи надеждата да открием нещо по-различно от поп-фолк.

Оставаме... и градът е пуст ...