Севастократори

Октомври и ноември е времето, когато можем да се насладим на луксозна почивка на разумни цени. Летните отпуски и септемврийските празници са отминали и хотелите пускат зашеметяващи оферти на примамливи цени, за да поддържат статуса до зимните ваканции. Ние отдавна сме набелязали хотел Севастократор в Арбанаси и ето, че дойде времето да уважим това местенце с моите момченца. Намира се на възвишението над манастира "Св. Никола" и предлага страхотна гледка към Велико Търново, Царевец, Трапезица и други гъдели като отлична кухня, открит басейн и СПА център. Дори и да вали, следващите три дни няма да скучаем.
Пътят от Варна до София мина неусетно - смяхме се на ученически случки и премеждия. Около три часа не спряха да говорят, но Щастливеца във Велико Търново ги остави безмълвни тея двамцата за около час. И заради вкусната храна, и заради невероятната гледка към града. Настанихме се на терасата и похапнахме салата с печен пипер, телешка супа, хрупкави пилешки флейки, телешки джолан със спанак, пържени кюфтенца и чеснови питки. 

Ето какво се разкри пред нас:

И част от вкусотиите:

Около 15 часа се настанихме в хотела - стая с покоряваща гледка, аристократичен дух и удобни матраци. Дори и да вали следващите три дни, ще изкараме севастократорски.

Арбанаси кротко отпочива след летните си туристи и се стяга за зимните празници. Коминчетата пушат вечер, а зад витрините на ресторантите проблясват чаши с червено вино. Хладнеят вечерите, а сутрините са изненадващи - или ясни, или мрачни. Дори gismeteo се изуми. Прогнозираше валежи, а тук се завъртя на 180' и започна да ни обнадеждава с топло и ясно време. 
Ние имаме няколко дни време само за нас. Световете ни са различни. Момчетата вече са големи, но не чак толкова. А животът не е лесен за разбиране.

* * *

Ето картата на Арбанаси със забележителностите:

А тук и нашия хотел:

Направихме вечерна разходка с малкия из Арбанаси - тръгнахне от центъра на север към кметството. Църквата Св. Димитър и Хаджиилиевата къща не видяхме, дори и никакви знаци или маркировка не показваха, че такива забележителности съществуват. След това неусетно се озовахме пред църквата Св. Атанасий. Входната врата към двора не е отваряна дълго време и само това успяхме да снимаме - гръцки надпис от 1844 г

Маца

Сокачетата ни поеха и изведоха до една голяма чешма. Коконската чешма е построена през 1786г. от Мехмед Саид ага. На лицевата страна е поставен каменен надпис на староарабски, който в превод гласи: „Който я гледа и пие, ще му дойде светлина на очите и душата”.

Насреща е Констанцалиевата къща - влязохме да я разгледаме. Още от входа хваща окото облицовка с релефни керамични плочки. Оказа се, че са взети от близкия античен Никрополис ад Иструм. Немалко къщи в околността е декорирал античния град. Друго интересно в къщата е автентичната входна врата от 18 в. - запазена и до днешни днии, както и едни от първите вътрешни тоалетни. Екскурзоводката бе припряна, защото бързаше да затваря и не ни остави да разгледаме спокойно, но това не и попречи да ни вземе пълна такса.

Входната арка и плочките в близък план

Бордюр на вътрешното стълбище:

Джамал и автентичната входна врата - преживяла стотици зими и лета

Ето в съкратен вид и информация за къщата от РИМ Велико Търново:

Констанцалиевата къща е един паметник на жилищната архитектура в с. Арбанаси. Първоначалното и изграждане се отнася към края на XVII в. В следващите столетия жилищната сграда претърпява няколко преустройства, довели до вида в който я виждаме сега.

Къщата е била притежание на големият арбанашки род Тафрили. Впоследствие е закупена от жителя на селището Атанас Констанцалията откъдето идва и името с която е позната днес.

Тя е двуетажна, построена на линията на улицата.  Главният вход на къщата е засводен, рамкиран с фриз. Затваря се от еднокрила, масивна дървена врата обкована с големи железни гвоздеи. Охраната на входа се е осъществявала посредством специален отвор, разположен по-високо от него. Оформен е по начин позволяващ ефективен обстрел срещу нападатели.

Масивно изградения долен етаж на къщата е обитаван от пазачите и ратаите. Има обособено и скривалище, където при опасност са се укривали обитателите. Вторият етаж на жилището се състои от летен и зимен салон, женска стая и столова, спални, кухня, килер, фурна, мивник, клозети. Всъщност това е една от първите къщи с вътрешен клозет. Интересна е и специалната стая за родилка. Тя е сравнително малка, но леглото е с балдахин и е обособено място за сушене на пелени. Отоплението на къщата е осъществявано чрез сложна система от зидани печки - джамал.

И вечерта тихо се спусна над Балкана, ние поехме към хотела, където се насладихме на гледката:

Ето и панорамата от нашата тераса:

Вечерта севастократорски похапнахме в хотелския ресторант. Има за всеки по нещо - пица за малкия, панирани мезелъци за големия и впечатляваща шопска салата за мен. Засега поставям отлична оценка на хотела.

На следващата сутрин 05/10 след доволна закуска на шведска маса потеглихме към Трявна. Хванахме Прохода на републиката и на Вонеща вода отбихме за Трявна. Спокоен и кратък маршрут. В църквата Св. Архангел Михаил гостуваше иконата на Св. Богородица Троеручица, което за нас бе много приятна изненада.

Двама немски мотопътешестеници също се разхождаха из мрачната Трявна

Направихме кратка разходка из стария град и поехме към Дряновския манастир. Почти липсваха туристи там, беше слънчево и спокойно, а есенните листа валяха тихо. Естествено, качихме се и до пещерата Бачо Киро, където установихме, че вече сме хайдушки гладни. Затова нападнахме манастирската гостоприемница, която ни изненада с невероятен боб с кълцана наденица.

Следобеда се насладихме на разкоша на кафе на пясък, гарнирано с бяло сладко, габровски пестил и ореховка на един тежък чердак в Етъра. Господарски кефове. Титлата "севастократор" не се наследявала, а се давала от императора на негови близки роднини или на практически независими едри феодали. Затова и ние трябва да се възползваме максимално от севастоктаторското положение. Няма нищо вечно на този свят.

Прибрахме се уморени в хотела. Денят бе малко слънчев, малко облачен, но много интересен. 

Сутринта на 6/10 взехме генералното решение да покорим Царевец. Закусихме севастократорски и към 10:30 вече крачехме по царските калдъръми. Мисля, че е много оскъдна и суха туристическата информация за историческите събития тук и не впечатлява така както подобава за това място. Ние като родолюбци познаваме и се гордеем с миналото си, но чуждестранните туристи доста вяло се разхождаха - като в парк и щракаха с апаратите си табелите, указващи опасните необезопасени места. Няма какво да им грабне вниманието от входа, да ги преведе през бурната и интересна българска история и накрая да ги изплюе пред търговско-хранителната зона. 

И ето - нашите стъпки следват тези на великите български владетели по калдъръма, който пази стотици години история.

През 1185 г., след като Търново е провъзгласено за столица на Второто българско царство, Царевец се превръща в нейно главно укрепление и дом за аристокрацията. Повече от 200 години в града кипи политически, икономически и културен живот, което го прави един от най-големите градове в европейския югоизток, а крепостта – най-важната в България.

През 1185 г. при освещаването на църквата "Св. Димитър" в града, братята боляри Асен и Петър започват въстанието на българите срещу византийското владичество. На следващата година българската държава е възстановена и Търновград става нейна столица.

Преминахме през главния вход, а в дясно от нас е Балдуиновата кула. Името на тази кула е с свързано с легендата, че в нея бил затворен и намерил смъртта си латинският император Балдуин Фландърски, пленен от българският цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г.

Наближаваме двореца

Изглед към града през една от бойниците

В каменна плоча на земята е отпечатан кръст

Дворецът на българските царе, бил построен от основателите на Втората българска държава Асен и Петър като обикновен феодален замък, но се развил в дворцов комплекс през ХІІ – ХІV в., ограден с крепостни стени и бойни кули. Площта му е 4872 кв. м. В източната част на вътрешния двор на двореца се виждат основите на жилищни сгради дворцовата църква „Св. Параскева”. На запад могат да се видят основите на представителните сгради, а на юг – на стопанските помещения. При падането на Търново в ръцете на османските завоеватели дворецът е бил разрушен. Днес са възстановени основите на сградите и северната фасада, където е бил главния вход.

Ето как е излеждал двореца:

Ето как излежда сега:

На самия връх на Царевец се намира Патриаршеската църква "Свето Възнесение Господне".

Патриаршеската църква е била богато украсена от вътре и отвън с мозайки и стенописи. Подобно на Двореца и Патриаршията е разрушена при превземането на крепостта през лятото на 1393 г. от войските на султан Баязид І. Патриаршеската църква е възстановена и завършена през 1981 в чест на 1300 г. от създаването на българската държава по план на арх. Боян Кузупов.

Облицовката е много красива:

И аз

От панорамата, която ни предостави Арбанаси изброихме много църкви из Търново, та сега бе и моментът да разгледаме някои от тях. 

Първо се насочихме към Св. Константин и Елена - голяма, каменна църква, първоначално градена от Колю Фичето. Но, за жалост пострадала при земетресение. После продължихме нагоре.

Много пъти сме се разхождали из Самоводската чаршия, затова само поседнахме за кафе там и започнахме да катерим малките улички по склона.

Минутки за снимки и пред тази гледка:

Църквата св. Никола

През 1834 година майстор Иван Давдата започва строителството на храм „Св.Николай“ в град Търново и е завършено от майстор от Кольо Фичето през 1836 година. Осветен е на 6 декември 1836 г. от търновския митрополит Иларион Критски. За този строеж Кольо Фичето получава прозвището „майстор“. Мястото така е избрано, че църквата да доминира над съществуващите тогава 31 джамии в града. Храмът е ниска 3-корабна базилика с размери дължина 37 м. и ширина 17 м.

Изкачихме се нагоре по стръмните улички и камбанарията на църквата остана точно пред нас

Ето как изглеждат улиците на Търново, на около 50-100 м извън Самоводската чаршия

Следобедът се прибрахме в хотела уж за почивка, но пак не устояхме. Никъде няма указателни табели, но не е особено трудно ориентирането по карта за една шепа земя. Отново поехме из малките улички. Почти излязохме от селото, когато видяхме табела за църката Св.Георги. Тя се оказа заключена и затова разпънах селфистика и снимах през дувара.

Съвсем близо до хотела се оказа и църквата Рождество Христово. Храмът е част от комплекс, който е резиденция от която се е осъществявало управлението на най-голямата митрополия на Балканския полуостров – Търновската. Сега е реставрирана и укрепена с бетонни поддържащи пилони и стоманени трегери.

Особено силно е внушението което носи сцената “Суетният живот в лъжовния свят” или Колелото на живота. Счита се, че е дело на Захари Зограф.

И ето, че последната ни вечер тук чука на вратата. Толкова много забележителности видяхме, а много други, които не успяхме, си ги запазваме за следващия път. На хотела слагаме отлична оценка. Ще се върнем ! Има за какво. 

Най-важното - бяхме заедно, смяхме се, сърдихме се, говорихме си, слушахме се. Нещо, което ни липсва напоследък. Момчетата растат.

Следващата ни отпуска заедно ще покоряваме Мусала и Рилските езера. 

Да бъде !

Ето и кои севастократори участвахме в това събитие:

Аз

Големият син

Малкият син