Вурвуру - завръщане в рая

Ето, че дойде дългоочаквания 27 август 2016, когато поехме към нашето любимо Вурвуру. Домакин отново ни бе Йоргос - Garden House Akti Psarogiannis. Резервацията направихме в първите седмици на януари, а капарото преведохме в края на април, защото вече сме в графата "редовни клиенти". 6 студия са на наше разположение, в които едвам се събрахме. Дори едно семейство се настани в къща в съседство.

Ние, варненската група тръгнахме в събота надвечер - 27/08 с първа спирка хотел Славяни в Димитровград. Хотелът е в късен соц стил отвън и смесица на детайли от края на миналия и началото на този век отвътре. Силно клоняща към кич смесица дори. На втория етаж е оформен източноправославен кът. Цените са 60 лв двойна стая, 80 лв апартамент без закуска. Но пък ресторанта е с невероятно меню и стимулиращи към кулинарни извращения цени. Ние се позиционирахме в 10 часа, изчакаха ни дискретно да се освежим, поръчахме вечерята веднага и освободихме кухненския персонал. Остана ни само да се наслаждаваме на вечерта.

 

На следващата сутрин след доволно и разлагащо кафепиене бяхме въвлечени в спиралата на международния почивен туризъм. Взимайки под внимание високите цени на горивата в Гърция, нашите мъже предвидливо бяха заредили половин резервоар бензин в туби. Сега бе момента да ги вкараме в употреба и да освободим място в багажника за много бири и малко храна. 

 На около 100 метра зад хотела открихме Кауфланд. Не, няма да я купуваме тази резачка, въпреки че трудно ще се разделим с нея. Или резачката или сака с дрехите. Е, в Гърция не ни трябват дрехи, но все пак разума надделя. Гръцките митничари кухненски ножчета не позволяват - как ли ще реагират на една резачка ?!?!

 Първа спирка в Кавала - за кафенце, раздвижване и почивка.

По-нататък GPS ни проведе към Ситония по път, който се виеше между планините Древенико и Сугляни. Тук не успях да снимам, но ще спомена красивото село Варвара - почти етнографски комплекс подобен на нашите Арбанаси, Жеравна, Боженци. 

Ето ни и във Вурвуру в късния следобед на 28 август 2016 - неделя. Време за срещи, раздумки, радост и сълзи - но разбира се на плажа.

 Изпращаме залеза и се връщаме в хотела, за да продължим с масовите мероприятия..

Понеделника - 29/08 прекарахме лежерно - излежаване на плажа, посядване в градината на хотела, разходка из Вурвуру, мохито, кафе фрапе, гръцки банички с айран, гирос и прочие нездравословни фактори.
Пътят към плажа на фамилията Псарогианис.

 Гардън Хаус:

 А във вторник - 30/08 цялата компания от ранни зори започна да се стяга за разходка до остров Амуляни. Панорамният път, който се вие край морето и преди съм възхваляла - със стотици тюркоазени заливчета и импровизирани панорамни площадки, където ти спира дъха пред живописните способности на природата. Не съвсем кратка почивка на Порт Пиргадикия и разходка по моста докато гледаме рибоците как танцуват в кристалните води.

Малко преди Tripiti е кея и ние започнахме качване на борда. 7 коли бяхме българите юнаци. Първите 5 си карахме в редичка и се мушнахме веднагически във ферибота, но другите две още ги нямаше до момента, в който трябваше да потеглим по разписание. Дали ще ни намерят ? Дали не са се загубили ? Започнахме да се суетим, докато моряците подготвяха маневрата. В този момент с бясна скорост се спуснаха търговичлиите. Почти си се качиха на ферибота, но ги върнаха и след дълги обяснения, включващи различни словесни похвати, ги убедиха да завъртят и да влязат на заден ход както всички останали. Това леко забавяне си беше много добре режисирано, защото след малко бавно и плавно се спусна и мерцедеса на Гюра, която елегантно и аристократично се позиционира във ферибота и вече машината можеше да се отдели от брега и ни понесе към острова. Моряците си отдъхнаха.

 Красотите на Амуляни също съм възпявала вече. Ето нещо за опресняване:

 Точно по обедно време нямаше как да не уважим българо-гръцката кръчма. Естествено щом става въпрос за хубави неща, най-здравословно е да се прекалява. Ето как прекалихме ние:

 И една риба с остра муцунка, която не запомнихме как се казва. Но вкуса е няма как да се забрави:

След похапването се разпръснахме из плажа, където всеки си почина според вкуса. Някои подремнахме, други играха с децата. Много е плитко морето и дечицата бяха много доволни. Една красива нимфа на плажа:

 Следобед казахме Довиждане на Амуляни. И до нови срещи !

Прибрахме се в хотела и си изкарахме третата подред щастлива вечер с узо, салатки, скара и усещане за Гърция.

На другата сутрин двамата с Веско самосиндикално се отцепихме от групата с една едничка цел - опознаване на територията в посока юг с цел нови завоевания следващото лято.

Първата ни спирка беше Bahia beach - отлично устроено място, но морето е камънак.

 След това случайно открихме Акти Портокали - Orange Beach. Един от плажовете със син флаг. Красота, но не и спокойствие. Много палатки в горичката над плажа, много хора щъкат насам натам, а едно от заливчетата е с бар, който излива музиката си в диаметър поне километър. Не е моето място. Дано тази красота не се прахоса. Уникално е като гледка. Морето като че ли свети на някои места. Ето няколко деликатно подбрани снимки:

 Следобеда го прахосахме в разходка и кафе в Сарти.

 По пътя обратно към Вурвуру отново галят окото красиви заливчета:

 Плажа пред хотела привечер - бащи и синове.

 Разваляме чистия гръцки въздух с балкански скари.

 И естествено правихме нощно къпане.

 А на сутринта в четвъртък 01 септември 2016 поехме на абордаааааж - две лодки ни чакаха. Назначихме двама капитани без познания и опит на подобна позиция.

 Сутринта беше доста ветровита и затова момчето от лодките ни предложи да ограничим разходката само между острова и брега.

Но ние сме пирати. Не сме алкохолици. 

(от вица - който пие ром от сутринта не е алкохолик - пират е)

 И много добре се справяме

 Даже застанахме на понтонен мост

 където плажа беше обичайно за Ситония красив.
И можехме да скачаме и да се гмуркаме.

 После се опитахме да щурмуваме и откритото море отатък острова. За голяма радост едната лодка успя. Ние се отказахме - не ни се занимава с потъвания и разни други излагации. Но пък открихме чудно местенце за пикник на Диапорос:

 Където не след дълго пристигна и другата лодка

 И открихме съкровища:

След дългия и емоционален ден вечерята бе много вкусна, а компанията идеална. Последния ден - петък 02 септември 2016 решихме да изкараме на плажа, който открихме предното лято. За жалост никой не помнеше името му, но все пак някои помнеха отбивката. По-точно всеки помнеше различни имена. Ето защо - на табелите има много имена - все на къмпингите край морето. Истинското име на плажа е Kriaritsi beach

 В далечината е връх Атос на полуострова Атон.

 Хоризонта на плажа също не лъже:

 Въобще изключително приятно място. Няма много хора, а повече са приятните неща, които галят окото. Музиката също е за отличен.

 И пак Сарти

 Последната вечерна разходка във Вурвуру за тази година и сутринта - сбогуване с нашето хубаво местенце.

 И пътят обратно към дома.

Дано отново се върнем - цялата компания !