Обществени сънища

Нещо старо, от 2013-та, когато се борихме за правото да ползват децата общинския басейн...

Обществени сънища

Една сутрин се събуждам, ставам и не мога да повярвам на очите си! Намирам се в един нов и красив свят, наситен с ухилени физиономии и парфюмиран кристален въздух. Улиците са пусти и зелени – няма задръствания и пушилка. Общественият съвет на притежателите на автомобили с четири еднакви цифри е взел решение по улиците на Варна да се движат само автомобили с четири еднакви цифри.  Тръгвам към магазина, за да купя нещо за хапване. Общественият съвет на собствениците  на червени магазини е взел решение във Варна да има само червени магазини. Всички останали – сини, зелени, жълти магазини са преместени извън територията на общината. Купувам си едно сиренце, плащам и излизам. На изхода ми взимат сиренето и не ми връщат парите, защото Общественият съвет на собствениците на червени магазини е взел решение да увеличат постиженията си. После не си водя децата на училище, защото Общественият съвет на родителите на русокоси момиченца е взел решение, че различните деца дишат кислорода в Общинските класни стаи и така се намалява възприемането на материала. С цел високи образователни постижения е възпрепятстван достъпа на всякакви други деца до класните стаи. Прибирам се в къщи и се излягам на дивана. Общественият съвет на дву-ляворъките работници е взел решение на работа да постъпват само дву-ляворъки работници. Така техният продукт винаги ще се продава. Всички останали или си лежат в къщи или работят извън територията на Общината.
Кликам интернета и започвам да се възхищавам – Общината в сътрудничество с НПО е изпълнила солидни кампании с цел младежкото и културното развитие! Ограничила е пътнотранспортните произшествия, създала е екологична среда, стимулирала е развитието на бизнеса, въвела е високи образователни постижения и е намерила работа за нуждаещите се. Търкам си очите - сънувам ли ?!?
Събуждам се пак – и що да видя !?! Намирам се във Варна ! Ама не тази Варна, която познавам по рождение, а една друга. По-различна някакси ми се вижда. Стават децата и отиваме на тренировка. Басейнът е пред нас и ние можем да влезем – цялото семейство дори – и то когато си поискаме и то на игрище (!), където да поиграем водна топка. Около нас обикалят треньори и весели деца. Те ни помагат с екипировката, предлагат ни най-различни услуги. Дават ни спортни съвети. Знаят хората, че нашето влизане в басейна ще донесе парички от такси за поддържане на базата, която те всекидневно употребяват БЕЗПЛАТНО и от която сформират постъпленията си. Започват да прииждат още деца. Размахват една фактурка, че са платили игрище. Никой не им напомня и показва, че са малоумници и мазохисти. Родителите отстрани доволно се наслаждават на гледката, без опасения, че някой ще викне, че са откраднали децата си и че ги използват за защита на частни интереси. Другите канят спортистите да направят един мач – въобще не искат да ги стъпчат и смачкат. Защото знаят, че таксите и отличията ще допринесат за благоденствието на всички. И защото играта трябва да бъде свободна, равнопоставена и чиста.
Будилникът звъни, фолк песен ми бичи в главата – спомен от снощи. Ами няма как – стига сънища, че съвсем се оплетох ден ли е или пък нощ.